1.
Беше късна вечер на борда на кораба Nissan, който плуваше на 10 км. височина наблизо до океанските брегове на населения континент на Orixon 44. Пътуваха към отдалечена база на AFJ, където имаха да вършат задачи със колегите там. Алекс запали цигара, седнал зад пулта си, а до него Палма опитваше връзка със базата. Навън вилнееше буря, но това не беше проблем за кораба, проектиран и създаден за чудовищни, екстремни ситуации. Алекс се отплесна от задачите, които си беше поставил за вечерта и се замечта. Усещането му, че отново тръгва по нов път, със една своя тайна от последните времена, го караше да изпитва смесени чувства. Докато си пушеше цигарата, Алекс се зае да подреди архивите си и мислите си. В дежурната каюта бяха и другите четирима, Аш и Милена приготвяха пакетирана храна за вечерта и за нощта след това, а Ким и Мирена подреждаха каютата, за да е удобна. Настрани във стените бяха шестте почивни бокса за всеки един от шестимата, а те можеха да се затварят херметически и дори да се катапултират при сериозни ситуации.
2.
Във вечерта на другия ден кораба Nissan се намираше на площадка до базата, към която пътуваха напоследък. Навън бяха излязли няколко екипа, за да свършат разни задачи из базата. Командир Йон разговаряше със базата по телефон, обсъждайки важни теми. Алекс беше зад пулта си и ровеше из архивите си и из архивите на кораба. Нещо хитро беше намислил, но идеята му се изплъзваше отново и отново, а за да я улови, трябваше да се концентрира.
Вечерта напредваше, а Алекс запали цигара, заигра се със мацките си, а сетне излезе на терасата, за да се порадва на залеза на Orixon 4 и на изгрева на Синята луна. Изгледът наоколо беше интересен, а момента уникален. На терасата се появи и Палма, хвана го под рамото и се присламчи. Двамата уловиха уникалния момент, когато нещо вълшебно се усещаше наоколо, близо половин час, но после внезапно моментът отмина… Алекс въздъхна, а Палма облегна глава у рамото му и заговори за отминали времена. Двойка дракони летяха наблизо над джунглата, издавайки странни викове помежду си. В далечината забелязаха кораба Ford, който се снишаваше за да се приземи именно на съседната площадка на базата.
3.
Във следобеда на другия ден корабите Nissan и Ford отлетяха от тайната база, край океанските брегове на единствения заселен със земляни, континент на планетата Orixon 44- новата планета за земните цивилизации. Някъде от Командването на AFJ, беше получена кодирана заповед за излитане по тревога. На борда на двата кораба никой нищо незнаеше със сигурност. Адмирал Буун липсваше на борда на Nissan, а командир Йон беше заповядал да не бъде безпокоен до сутринта на другия ден. Това положение изискваше от Алекс да определи временен командир на кораба Nissan, или самият той да командва, поне до сутринта на следващия ден.
Алекс запали цигара и се изправи пред оперативния екран в дежурната каюта. Усещането за приближаваща голяма беля, не го изоставяше през цялото време, а по часовниците му приближаваше Аномалия, което беше сигнал за наближаваща Критична точка. Нямаше информация след колко време би настъпила новата Критична точка във Времето. Дистанцията до новата Аномалия все още се изчисляваше, но тя беше съвсем неизбистрена и вибрираше в радиус от 10 км.
-Аш, приготви хеликоптера Honda, а Mazda направо да отлита след 30 мин. - каза Алекс по микрофоните си, закрепени из униформата му, както и във един негов зъб.
-Слушам!- каза Аш и натисна специален бутон на пулта си, за да каже нещо по микрофоните си.
-Ким, да се стягаме за хеликоптера! - каза Алекс- Извикайте тук Браун и Моника, за да поемат командването на кораба!
4.
Късно вечерта Алекс със единия от екипите си се намираше на хеликоптера Honda, приближавайки новата Аномалия, забелязана одеве. До Критичната точка, според показанията на неговия специален часовник, оставаха близо 40 часа… През това време двата екипа със Машините на Времето, трябваше да се справят със Аномалията. (край на Откъс № 144, нов проект за роман.)
Няма коментари:
Публикуване на коментар