Времето сега:

неделя, 23 юли 2017 г.

Откъс № 146. Нов проект за роман. Valeri Kolev.2017.

 
   
        Откъс № 146. Нов проект за роман. Valeri Kolev.2017.
     
1.  
       Беше вечерта, три дни след това, когато кораба
Nissan пътуваше към град № 10, на 15 км. височина, във вид на дирижабъл. По това време тук будуваха 70 човека, други спяха, трети- просто почиваха. Корабът преминаваше през силни бури и черни облаци, със включени маховици, за стабилизиране на полета. Алекс разговаряше със Аш, изправени пред предния люк на каютата. Момичетата приготвяха вечеря и пакетирани закуски за през нощта. Някакво спокойствие и оптимизъм владееше екипажа в тези часове. През малките вентилационни тръби нахлуваше чист и свеж въздух с миризма на сняг, озон и дъжд. Корабът се пилотираше в тези часове от Джими и Джони, със втори пилоти Браун и Моника. Нищо съществено не спъваше работата им, още повече- те бяха със включен автопилот. Алекс запали цигара и седна зад пулта си, за да поработи над някои проблеми от последните времена.
         2.
         Късно вечерта около кораба- дирижабъл вилнееше буря със черни облаци и силна гръмотевична активност. Вътре в кораба нищо от това не се усещаше. Това беше сериозно съоръжение. Алекс пушеше цигара и изнервено поглеждаше през люка до себе си, за да види дали е спряла бурята. Той възприемаше тези бури със други сетива, каквито имаше, а това усилваше усещането от бурите. По- късно, когато нервното напрежение отмина, Алекс заби поглед във бюлетина с новините, за да отбележи нови задачи за решаване.
        По- късно Алекс се беше усамотил в бокса си и слушаше музика, останал сам със себе си, за да си събере мислите, да подреди кътчето си, раниците и личните запаси. Той смяташе да си направи и ревизия и да види със какви средства разполага в този момент. Той разбираше, че отново тръгва по нов път, а музиката по един странен начин му връщаше паметта, изтривана многократно от телепортации и от злите сили. Алекс знеше, че да си спомня всичко, каквото е знаел и разбирал за живота, е особено важно. Основното беше да се пази да не го вкарат отново във филми на ужасите, а това му беше най- големия страх. Страхуваше се и от катастрофи и бедствия, каквито не бяха невъзможни на чужда планета…
          3.
          Към края на следобеда на другия ден
Nissan наближаваше град № 5. Летяха на два километра височина над джунглата, като   дирижабъл и със ниска скорост. Алекс умуваше по проблемите от последните времена, седнал зад пулта си, докато драскаше по листи хартия. Времената в тези часове бяха сънливи и тихи на борда на кораба, а будуваха 50 души. Навън беше облачно, а вятъра ги отнасяше плавно на запад, някъде където се намираше и самия град № 5. Това беше 7017- та Земна година, планетата Orixon 44- новата Земя на човешките цивилизации.
          4.
          Бяха изминали четири дни, а в един следобед след това, кораба
Nissan стоеше приземен на площадка до град № 1. Навън имаше жега, почти нямаше хора на открито из базата. Алекс беше излязъл на терасата към дежурната каюта, пушеше цигара и умуваше, този ден- отпаднал от жегата и в лошо настроение. През изминалите дни не се беше случвало нещо кой знае какво. Корабът беше пристигнал в този град от сутринта, за да могат хората от екипажа да си видят роднини, както и да се поразходят. Носеха и нова техника от кръстосвача New York, където тя беше произведена. Алекс се прибра на по- хладно вътре в каютата, наплиска се със студена вода и се настани зад пулта си, а тук бяха пуснати два вентилатора, които разхлаждаха въздуха и правеха дишането по - добро. Палма си беше взела бутилка студена вода от хладилника и се охлаждаше, докато разговаряше по телефоните. Аш и Милена бяха някъде из кораба, а Ким и Мирена бяха решили да почистват каютата и да подреждат нещата пак. До града бяха отишли 100 души в тези часове, а от останалите будуваха само 40 души. Жегата беше уплашила много хора по градовете. Все още не се знаеше, какъв точно е климата на Orixon 44
. Всичко тук се изучаваше и изследваше все още.
         Във началото на вечерта Алекс запали цигара и се замисли, дали да не се оттегли да си почива. От часове той драпаше и нещо го измъчваше пак физически. Той въздъхна и заби поглед във листите хартия пред себе си.
         (край на Откъс № 146, нов проект за роман.)

Няма коментари:

Публикуване на коментар

Koan - Matariki

Синоптична прогноза