1.
Беше начало на вечер, няколко дни по- късно. Двата кораба прелитаха над вътрешно море на заселения континент. Алекс нещо беше сгрешил сериозно през последните два дни, а това се забелязваше по аномалии, които се появиха на континента. Той преглеждаше архивите си и търсеше своята грешка, но неуспяваше да я намери. Това беше погрешен път, а можеше да стане голяма беля, заради това. Докато си припомняше нещата от последните два дни, Алекс запали цигара. Той се намираше отново във тежко общо здравно състояние. От силни болки понякога неможеше изобщо да прави каквото и да е. Това го нервираше, докато се опитваше да си реши проблемите, натежали напоследък. В дежурната каюта бяха и шестимата, всеки със своите дела. Палма смяташе да сес вързва с най- близките радиостанции, за да поиска новини. Ким приготвяше пакети с храна за бъдещите 24 часа, а Мирена слушаше музика и се радваше на добро настроение. Аш и Милена спяха по койките си. За по- късно тази вечер се очакваше Nissan да наближи град № 8. Дали щяха да се приземяват там, все още не беше известно. А кораба Ford се намираше на около 400 км. във посока изток.
2.
Това беше вечер, четири дни по- късно. Корабът Nissan пътуваше над континента, на път към град № 4. Вторият кораб се намираше на около 400 км. във южна посока. Във тези часове Алекс слушаше общата радиочестота на кораба, за да знае какво се случва, а във същото време преглеждаше архивите си, опитвайки да си припомни нещо важно. Край него щъкаха Палма, Ким и Мирена, заети да почистват каютата и да подреждат, а Аш и Милена приготвяха храната за 24 часа нататък. Огладняването нощем беше сериозен проблем, тогава столовата не работеше. Всичко трябваше да се нагласи още от ранната вечер. Разбира се повечето от хората в Nissan си имаха запаси от суха храна и консерви, във личните шкафове и раници. Алекс се беше задълбочил из архивите си, припомняйки се отминалите месеци и години. Това бяха хартиени листи, опаковани в компактни пакети за да не заемат място и добре запечатани лист по лист във найлон, за да бъдат опазени от вода и други вредители, години напред. Това беше важно за опресняването на паметта на Алекс, многократно изтривана по неизяснени причини. Алекс си припомняше много неща, чрез тези записки, а това беше важно за него. За изминалите 20 години откакто беше отново във AFJ, архивите му съдържаха изключително ценна информация, а това беше качено и във компютрите на кораба за архивите им, за векове напред. През изминалите дни нищо съществено не се случваше по корабите и долу по градовете на земляните. Алекс беше отделил много време за жените си тук на Nissan, а се забелязваше подлудяване по темата. Някаква подобна лудост владееше из градовете на планетата Orixon 44. Никой не беше достатъчно убеден какъв е сезона навън, но подлудяването на секс- вълна заливаше градовете и корабите, като земни пролет- лято. Алекс все още държеше фронта, притежаващ древен морал, но и това биваше само временно. Той запали цигара, дълбоко замислен за бъдещите месеци, които предстояха. Имаше творчески планове как по- късно ще извади бутилка джин, за да се поотпусне.
3.
Във ранно утро два дни по- късно Алекс опитваше да разбере как е объркал пътя в изминалите часове. Имаше промяна дори във неговото минало, а той неможеше да разбере каква е грешката му. Това за промененото му минало той разбираше от архивите си. На моменти съществуваха още по- големи аномалии от това. Корабът Nissan летеше в това утро на Orixon 44, към град № 8.
Утрото напредваше, докато Алекс наблюдаваше ту аехивите си, ту часовниците си. Времената бяха променливи и трябваше да се внимава във всичко. Той после натисна бутона за тревога на Nissan. Корабът Ford се намираше на около 300 км. във източна посока. Процедурите бяха при подобна тревога двата кораба да се издигат към орбита и да търсят радиовръзка със кръстосвача New York.
Алекс запали цигара докато кораба набираше височина ускорено. Променливите времена бяха опасно нещо. Взел под наблюдение основни фактори на кораба, на часовниците си и архивите, той можеше да разбере всяка една отрицателна промяна- аномалия. Оставаше само да се надява, там някъде из миналото да не объркат нещата още повече…
4.
Беше вечер няколко дни по- късно. Определено Алекс беше объркал пътя, но никой неможеше да разбере- как се е случило това. Самият Алекс смяташе, че са го заблудили предатели, намиращи се много наблизо, може би на Orixon 44 или по корабите около планетата. Във резултат от объркването на пътя се наблюдаваха аномалии в миналото, което беше променливо въобще. На моменти Алекс изчезваше- не се беше раждал изобщо… Във резултат от това той изпадаше в тежко неразположение, колкото й да се опитваше да държи фронта… Отчаян и обезверен Алекс запали цигара и се зарови във архивите си- трябваше нещо да си припомни. Тревогата за цялото AFJ и дори за Съпротивата, все още беше във сила, а Алекс заповяда хеликоптера Honda със екип Алфа да бъдат готови за операции след един час време, както и хеликоптера Mazda със екип Бета. Алекс не смяташе да се отказва и предава. Предстояха операции из Времето, със двата специални хеликоптера и екипите им, включително и той. Вътре из AFJ започваше чистка- търсеха се предателите.
5.
Същата вечер по- късно, когато двата специални хеликоптера отлетяха от кораба Nissan, Алекс запали цигара и стегна коланите по себе си. Очертаваше се скоро да няма време за отпускане. Екип Алфа беше тук в пълен състав. По койките почиваха хората определени за нощното пилотиране и дежурства. Тези хеликоптри имаха атомни двигатели и можеха продължително време да летят без кацане, без нужда от снабдяване със каквото и да е- тук беше заредено всичко необходимо, предварително. Определено щеше да се наложи да посетят Миналото, за да разберат какво не е в ред там всъщност. В атмосфера на оптимизъм, Алекс се зарадва на нещо свое и се почувства по- добре. Не биваше да бъде във тежка болест, поне докато висяха на карта, по време на предстоящите операции.
Късно вечерта Honda прелиташе над джунглата към Щаба за извънредни ситуации. Алекс беше отворил червен плик, където имаше пълномощно- той да командва AFJ до второ нареждане… Междувременно здравето му се подобряваше… Той въздъхна- беше му омръзнало да командва… (край на Откъс № 149)
Няма коментари:
Публикуване на коментар