ОТНОВО НА ЗЕМЯТА, фантастичен роман, откъс № 225, Valeri Kolev.

ОТНОВО НА ЗЕМЯТА, фантастичен роман, откъс № 225, Valeri Kolev.

Към края на един следобед Crossfire летеше над континент № 1, в посока към град № 8. Алекс този ден имаше силен зъбобол, който на моменти утихваше. Това го извади от възможност да дежури нормално. Той се настани назад из каютата и извади лаптопа си, все пак да помага на дежурните, когато болката му позволява това. В същото време се занимаваше с работа по проекта си. Той запали цигара, взе си кафе и въздъхна. Поредната сериозна атака на зъбобол, току- що беше утихнала. Из кораба тъкмо двете смени се разменяха за дежурствата и другите си задачи. По това време оставаха да спят близо 50 души. Полета на кораба вървеше без сериозни проблеми. Трафика над континента беше сериозен, в тези часове пристигаха още хиляди бъдещи заселници на тази планета. Те идеха от колонии по чужди планети, както и от Земята. В същото време строителството навсякъде продължаваше, като се използваха предимно роботи. Дежурство в каютата на Алекс сега застъпваха Браун и Джейн.
*
На другия ден адмирал Шао извика кораба Crossfire обратно на кръстосвача Nissan. Нови обстоятелства във войната срещу хищниците изискваше Nissan да бъде на разположение около планетата Orixon 10. Докато Crossfire се издигаше в небесата в полет към кръстосвача, Алекс и Ким дежуреха зад пулта в неговата каюта. Той запали цигара, взе си голяма чаша с кафе и се замисли. Ето, че отново заминаваха на дълъг път. Хубаво си бяха прекарали на Orixon 44, но ето на това му дойде и края. Бордовата вечер започваше, когато Crossfire достигна орбитата и нататък се насочваше към Nissan, отдалечен на няколко часа полет в посока към една от звездите наоколо.
Късно вечерта Crossfire достигна кръстосвача Nissan и зае своето място към корпуса му. Nissan плавно започна да набира скорост в посока към Orixon 10. Между кораба и кръстосвача беше спуснат тунел- топла връзка, за да могат двата екипажа да си гостуват. Командир Йон скоро използва този тунел, за да посети адмирал Шао и двамата да обсъдят настоящата мисия. А Алекс беше дремнал близо час по пътя. Сега той стана от сън, наплиска се с вода на чешмата, стегна си униформата и запали цигара с кафе. Като излизаше от бокса си, той срещна Палма, която се усмихна и попита:
-Наспа ли се, Алекс?
-Дремнал съм малко.- каза той.- Къде си тръгнала, Палма?
-Събрахме се пак голяма компания.- каза тя- Ще взема питиета и ядки да сложа на масата, да се почерпим.
*
Наближаваше полунощ. Nissan пътуваше към Orixon 10, заедно със скачения към него кораб Crossfire. Из двата кораба беше тихо и спокойно. Общо 750 души екипаж се готвеха за сън, с изключение на нощните смени. Алекс отново страдаше от зъбобол. Той опитваше какво ли не за лек, но нищо не се получаваше- няколко от зъбите му бяха направо за изваждане.
*
В един следобед няколко дни по- късно Nissan достигна междинна станция. Докато я приближаваха, Алекс запали цигара, взе си голяма чаша кафе и се загледа в картинката от към станцията. Това беше огромно съоръжение, държано от AFJ и земляните. В тези часове напред беше изпратен кораба Crossfire. Той щеше да зареди гориво, вода, кислород и провизии за целия кръстосвач Nissan, въпреки че запаси имаше достатъчно. Алекс оставаше дежурен, заедно с Ким, по време на този нов полет на кораба. Радиовръзката със станцията беше нормална, там всичко било нормално.
Скоро Crossfire се скачи към станцията. Навън излезе екип, който да уреди зареждането с гориво, кислород, вода и провизии. Алекс се изправи до люка и погледна към станцията с някаква надежда в очите. Но тази станция не можеше да реши неговите проблеми, нито пък на колегите му. Още една цигара с кафе и той седна пред компютрите, без ясна идея с какво ще се занимава. Зареждането на кораба щеше да продължи с часове.
Наближаваше бордовата вечер. В кораба при командир Йон бяха пристигнали офицери от междинната станция. В същото време навън бяха пуснати 70 души, които можеха да се разхождат из станцията. Алекс се беше заловил да си подрежда мислите, а също раницата и багажа си, който не беше много- още едина раница. Докато едната беше задължителна за оцеляването на чужда планета, без машина, втората си стоеше в кораба. Беше пълна с интересни нещица, включително дълготрайни провизии и предмети със специални функции.
Бордовата вечер беше започнала, когато Алекс продължи работата си по проекта, заедно с Ким. Прототипа на неговата машина- компютър ставаше все по- сложен и добиваше все повече функции. До момента не се налагаше да се прекъсва работата по проекта, заради неотложни задължения. Имаше време и за проекта и за дежурствата. Алекс запали цигара и пусна тестова програма. Неговата машина добиваше нови и нови възможности със всеки изминал ден. Ким помагаше, а често даваше добри съвети, или донасяше кафета и закуска. Още не се знаеше дали Crossfire ще остане тук на станцията през идващата бордова нощ.
Вечерта напредваше, когато Аш прихвана много слаб сигнал в радио- ефира. Нямаше да има никакво значение, ако този сигнал не беше разпознат като кодове на хищниците. Вероятно те бяха наблизо…
По- късно беше обявена тревога, както за междинната станция и двата кораба на земляните, така и в цялата зона. От някъде приближаваха кораби на хищниците, но все още не се виждаха на радарите.
*
В очакване да бъдат забелязани корабите с хищници, на Nissan и Crossfire се готвеха за битки. Бяха задействани и отбранителните съоръжения на междинната станция. Тревогата успешно беше получена и на Orixon 44, което беше изключително важно в момента. Алекс се върна към дежурство зад компютрите. Той запали цигара, взе си голяма чаша кафе и в очакване на дълга и трудна нощ, се зае да подготвя кораба за скорошни битки. Междурвеменно около Nissan бяха изпратени патрулни изтребители, които щяха да се опитат да засекат хищниците или сигналите им…


(следва продължение)