ОТНОВО НА ЗЕМЯТА, фантастичен роман, откъс № 234, Valeri Kolev.

ОТНОВО НА ЗЕМЯТА, фантастичен роман, откъс № 234, Valeri Kolev.

Няколко дни по- късно корабите Crossfire и Ford се издигаха в една вечер, обратно към кръстосвача Nissan на висока орбита около Orixon 10. Задачата, да се провери какво става на тази планета беше изпълнена. Тук имаше нужда от сериозни подкрепления във войната срещу хищниците. На кораба Ford имаше 100 души екипаж, а на Crossfire 250. До Nissan оставаха близо два часа издигане. В тези часове Алекс имаше пауза на зъбобола си и това го правеше щастлив. Той погледна екраните пред себе си и обобщи положението- вражески кораби имаше на повече от 10 часа полет, но това вече не представляваше грижа на земляните, а на Съпротивата. Земляните със Nissan, скоро щяха да отпътуват от тук. Веднага щом двата им кораба пристигнеха при кръстосвача и заемеха местата си в неговия корпус. Алекс си взе кафе, този път- нес- кафе, запали цигара и погледна своите колеги и приятели. Беше щастлив заради известна пауза в зъбобола си, а слабо го болеше тази вечер и травмата в дясното рамо, което също му даваше добро настроение. В радиус от 10 часа полет нямаше нито един обект на хищниците. Такова спокойствие земляните скоро не бяха имали.
-Щом се качим на Nissan, от там- накъде? - попита Ким.
-Обратно към Orixon 44.- каза Аш.
-Колко път имаме на обратно до там?- попита Ким.
-Около 4- 5 денонощия, но няма да бъдем по съвсем същия път. - каза Аш.- Тук траекториите са други.
*
На другия ден Nissan пътуваше по обратния път към Orixon 44.
В следобеда Алекс беше в лошо настроение, а го болеше и изкълченото дясно рамо. Той седеше зад пулта и тихо проверяваше какво има около Nissan. До него беше и Ким, а Аш и Палма почиваха. Алекс въздъхна тежко, взе си кафе и запали цигара. Отново му беше тъжно за родната планета и го мъчеше носталгия, по- скоро по миналото, отколкото друго. Доволен, че в момента не го мъчи поне зъбобола, Алекс се замисли по проблемите на кораба. По това време в далечината се появи кораб от AFJ. От него съобщиха, че могат да гостуват на Nissan, тъй като отиват в същата посока. Адмирал Шао ги покани на борда на кръстосвача. Това бяха 80 души с малък товарен кораб. Приближаването и скачването щеше да стане след няколко часа. По някое време в каютата пристигнаха Шон и Бронк. Игуанката беше по- очарователна от всякога. Оказа се, че идват за да помагат в дежурствата. Местата за тях зад пулта бяха совбодни и те можеха да започнат веднага, щом са готови. Тук бяха също Тимур и Катрин, които обменяха опит с дежурните. Двамата бяха офицери от Съпротивата, които бяха тук за да говорят за хищниците и как трябва да се воюва с тях. Още десетима командоси от Съпротивата се намираха на Nissan.
Вечерта наближаваше, когато Алекс, Ким, Шон и Бронк се разхождаха из Nissan.
-Ще имаме ли някаква спирка скоро?- попита Шон.
-Да, ще имаме.- каза Бронк.- Видях нещо на картата, но какво беше не запомних… Може би в близките няколко часа…
-Да.- каза Ким.- Наближаваме междинна станция на Съпротивата.
*
Вечерта беше започнала, когато товарния кораб от AFJ, със 80 души екипаж се скачи към Nissan. Из кръстосвача стана оживено и шумно. Хората се срещаха и си приказваха, а мнозина тепърва се запознаваха помежду си. Тук имаше и десет души от Съпротивата, които бяха тук за да говорят на земляните подробности за хищниците и за това- как да се воюва срещу тях. Тази вечер Алекс беше в що- годе добра форма и се радваше на добро настроение, относително казано. Той успя да помисли и по проекта си за специален компютър, чийто прототип правеше с колегите си в работилничката на каютата. По някое време Алекс запали цигара, взе си кафе и погледна колегите си в каютата. Шон и Бронк дежуреха, а Аш и Палма приготвяха вечеря. Тимур и Катрин представяха на земляните своите знания за хищниците. Алекс се изправи до предния люк и отправи поглед напред по курса на кръстосвача. Късно вечерта или през нощта, щяха да достигнат до междинна станция на AFJ.
*
В следобеда на другия ден Crossfire беше все още прикачен към док на междинната станция, а кръстосвача Nissan се намираше на около два часа по- нататък. Алекс лекуваше зъбобол, докато Шон и Бронк дежуреха до него, зад пулта, а Ким работеше по проекта за специален компютър. Аш и Палма спяха. Хората от тования кораб бяха отишли да търгуват в станцията. Десетимата военни от Съпротивата също бяха в станцията, на обмяна на опит с тукашните офицери от AFJ. Из станцията бяха още 200 души от екипажа на NIssan, които искаха да се почерпят там и да напазаруват това- онова.
Към края на следобеда Алекс все още водеше борба със зъбобола си, но с променлив резултат. Тормозеше го и болката в изкълченото дясно рамо. Той седеше зад пулта, макар и никак да не му беше до служба в тези часове. Тази междинна станция се контролираше от AFJ. Тук идеха и всички кораби от AFJ, които преминаваха наблизо, на поне по- малко от три денонощия полет. Тук се спираха и всякакви други кораби, преминаващи наоколо. Връзките между AFJ и Съпротивата за момента бяха доста добри. Земляните подкрепяха Съпротивата и войните срещу хищниците- армиите на "злите демони". Алекс въздъхна тежко, запали цигара и взе кафе. Борбата със зъбоболието продължаваше с променлив успех. Дясното му рамо не го слушаше никак, дори ако трябваше да натисне просто един бутон на пулта. Ставаше все по- трудно и невъзможно, той да продължава с дежурствата си. Докато пушеше, той реши да обмисли нещата. Трябваше да вземе все пак някакви мерки…
Вечерта беше започнала, а адмирал Шао смяташе да тръгнат нататък по пътя си, през нощта. Екипажите се бяха разходили добре и си бяха починали добре. До полунощ имаше много време още, но малко по малко екипажите започнаха подготовката за пътуването си нататък.



(следва продължение)