ОТНОВО НА ЗЕМЯТА, фантастичен роман, откъс № 228, Valeri Kolev.

ОТНОВО НА ЗЕМЯТА, фантастичен роман, откъс № 228, Valeri Kolev.

Вече пети ден Crossfire беше на планетата Orixon 6. Хората от Съпротивата описваха положението като тежко и се помолиха на земляните, ако могат да помогнат със силите си и кръстосвача Nissan във войната срещу хищниците на тази планета. Адмирал Шао искаше подробности, но накрая прие, да останат тук поне за десет дни и да помогнат със каквото могат на Съпротивата…
Беше една вечер, когато Crossfire разузнаваше над един от континентите, където вървяха люти битки срещу хищниците. Континентът № 5 имаше 17,000 км. в едната посока и 9,000 км. в другата. Алекс в този ден страдаше от силен зъбобол. Докато намери подходящ лек за зъбобола си, той се измъчи и изнерви. В тези часове зъбобола беше утихнал и Алекс се чудеше как да се предпази от следващата му атака. Настроението из кораба не беше добро. Почти навсякъде Съпротивата имаше нужда от още сили и техника. Трудно достигаха и боеприпасите. Положението на тази планета беше ужасяващо…
По- късно вечерта Crossfire излезе от въздушното пространство на континент № 5. Вече над океана, земляните си отдъхнаха от напрежението. Над океана беше по- спокойно. Алекс полежа близо час в койката си, за да отдъхне от трудния ден. Предстояха му дежурства и той нямаше намерения да се отпуска. Беше му тежко, зъбобола можеше да го повали отново по всяко време. Черни мисли се мотаеха из главата му, а хищниците бяха ужасяващо наблизо…
*
Вечерта напредваше, когато Crossfire се издигна на височина 20 км., над облаците, където вилнееха люти бури. Имаше смущения в радио- връзките, отказваха и някои от системите на кораба, заради силни магнитни аномалии. Екипажът беше на тръни за бъдещето си, а командир Йон беше буден от близо 50 часа, изтощен и слаб сега. Той повери кораба на Манхатън, който му помагаше обикновено. Манхатън беше твърд човек, но обстоятелствата не бяха никак розови…
Алекс тази вечер не беше в кой знае каква форма. Той седеше зад пулта и дебнеше за опасности около кораба. Ким и Палма спяха, след тежки дежурства, а Аш беше до него и помагаше. Поради наличието на болни в екипажа, Алекс и Аш трябваше да поемат и смяната от 24 ч. до 4 ч. Това правеше 8 ч. дежурство и за двамата, но те не се оплакваха, недостигаха свежи хора на борда, мнозина бяха изтощени, имаше и болни. Алекс запали цигара, взе си кафе и въздъхна тежко. Аш все още се крепеше. Той му беше верен приятел и нямаше да го изостави, заради умора.
*
Вечерта на другия ден Crossfire пристигна обратно на кръстосвача Nissan. Манхатън, Йон и адмирал Шао трябваше да обсъждат положението тук и това, какъв ангажимент да се поеме, при искането на Съпротивата, за помощ от земляните. Двата кораба с общо 750 души екипаж се намираха на 30 км. от планетата. Тук се беше превърнало в спирка на силите на Съпротивата в зоната, които идеха по различни поводи, но предимно за да се оттърват от преследване от хищниците, които несмееха да нападат кръстосвача.
Късно вечерта Алекс се готвеше за сън, след тежки дежурства. Той изцеждаше остатъци от силите си, за да провери за пореден път зоната около Nissan.
Току- що тук беше пристигнал малък кораб, който беше избягал от хищниците и потърсил помощ тук. На борда му имаше 20 души от разни раси, съюзници на Съпротивата.
*
В следобеда на другия ден Nissan продължаваше да виси на 30 км. над планетата, а Crossfire се готвеше за патрулиране около планетата. През изминалото време тук бяха идвали много машини на Съпротивата и нейните съюзници, по един или друг повод. Адмирал Шао посрещаше всички благосклонно, а сетне се водеха дебати за положението на тази планета, което не беше от най- добрите възможни. Земляните искаха да помогнат по някакъв начин на тази планета, но всъщност имаха задача да пристигнат на Orixon 10.
Алекс този ден отново дежуреше със своите хора по пултовете на кораба. По някое време той въздъхна, запали цигара и си взе кафе, докато проверяваше присъствието на личния състав на борда на Crossfire, в очакване на разрешение за отлитане. Командир Йон все още бавеше разрешението, уточняваха се параметрите на патрулирането. До Алекс седеше Ким, а Аш и Палма почиваха за един час. Из Nissan течеше един обикновен ден, а на Crossfire се стягаха за патрулния полет, който щеше да започне скоро.
Към края на следобеда Crossfire се отдели от кръстосвача и започна приближаване към планетата Orixon 6. Това беше в зоната над двата континента, контролирани от Съпротивата. Тук рядко се появяваха хищници, но беше добре да се внимава, винаги беше възможно да има изненади. Адмирал Шао беше обещал да помогнат, но само до няколко дни, а не повече. Той щеше да поиска тук да пристигнат още спасителни кораби от AFJ. Алекс се беше замислил дълбоко, докато полета започваше без сериозни проблеми, но със някои повредени системи, които сега неможеха да бъдат ремонтирани. Комадир Йон си беше починал и наспал добре. Отново той водеше командването на Crossfire. С помощника си Манхатън си бяха разделили времето за командване, помежду си.
Бордовата вечер беше започнала, когато Crossfire слезе на 17 км. височина над планетата. На тази височина щеше да започне обиколката около Orixon 6, в търсене на вражески обекти в небето. Щеше да се стреля по такива обекти, веднага щом бъдат забелязани и идентифицирани. Не бяха позволени никакви грешки и колебания. Ситуацията на тази планета беше нажежена. Алекс си взе още едно голямо кафе, запали цигара и погледна хората си около пулта. Дежурството беше сериозно, това беше много опасна зона. На кораба имаше 14 болни и трима освободени от дежурства. На Алекс и хората му се падаше и дежурство от рано сутринта в 6ч. Това беше голямо напрежение, което трябваше да издържат…


(следва продължение)