Времето сега:

събота, 15 март 2014 г.

ОТНОВО НА ЗЕМЯТА, фантастичен роман, откъс № 229, Valeri Kolev.





ОТНОВО НА ЗЕМЯТА, фантастичен роман, откъс № 229, Valeri Kolev.

Това беше една бордова вечер на кораба Crossfire. Вече второ денонощие земляните обикаляха с този кораб около планетата Orixon 6, в патрулен полет. След пиковото появяване на летящите машини на хищниците през изминалите няколко дни, от тях бяха свалени близо 25. Това затрудни враговете и те станаха по внимателни и по- пестеливи. Над двата континента, под контрола на Съпротивата все по- рядко се появяваха машините на хищниците. Тази вечер Алекс и неговите хора заместваха болни свои колеги в дежурства зад пултовете. Тук бяха Ким, Аш и Палма. Поредното дежурство вървеше нормално, без сериозни проблеми. Из кораба имаше известни незначителни повреди, които нямаше скоро да бъдат ремонтирани. Някакъв кощмарен грип беше нападнал кораба. Извън строя се намираха вече 18 души, а петима бяха наказани с карцер, или временно отстранени или освободени от служба. Със 23- ма души по- малко, екипажа на Crossfire продължаваше патрулирането си. Командир Йон пазеше десет души, които можеха да бъдат свежа сила при непредвидени обстоятелства. Тези хора не дежуреха и само си почиваха и спяха. Това беше козът на Йон, а той имаше намерение да запази още десет души, за свежи сили на борда.
Вечерта напредваше, когато Алекс се изправи до предния люк на каютата и се загледа в тъмното навън. Усещането за добро настроение и за безопасност беше измамно. На тази планета имаше доста много летящи и други машини на хищниците. Войната на Съпротивата срещу хищниците обединяваше страшно много раси, които знаеха, че злите демони са виновни за всичките нещастия и то в цялата Галактика, а хищниците са техните армии. Алекс въздъхна тежко, а до него се изправи Ким и каза:
-Нашите мисии нямат край, Алекс… Така ли си представяхме бъдещето, някога преди години?... Защо нищо мечтано от нас, не се получи!...
-Спокойно, Ким!- каза Алекс и запали цигара.- Нямаме от какво да се оплакваме- седим си по цял ден пред екраните и натискаме разни бутони. Имаш ли понятие как се чувстват другите земляни по колониите? А тези, които са в робство на Земята? Нашият живот е мечта за тях…
-Хм.- каза Ким.- Може да си прав.
Двамата замълчаха, пушейки по цигара с кафе. А Аш нещо се мръщеше пред екрана. Сигнал за помощ идваше от място на 5,200 км. от кораба. На сигнала отговориха кораби на Съпротивата, които поеха спасителните операции. Това беше совалка, която беше повредена от стрелбата на хищници, прелетели над океана с висока скорост, за да не бъдат прихванати. Бедстващата совалка беше приземена аварийно със сериозни повреди и много ранени.
По- късно вечерта от Съпротивата поискаха помощ от земляните, за оказване на медицинска помощ на хората от свалената совалка. Командир Йон прие искането и скоро Crossfire се насочи към мястото на трагедията, за оказване на медицинска помощ. Смяташе се до мястото да се пристигне рано сутринта, ако не възникнеха някакви усложнения.
*
Беше късно вечерта, когато Crossfire прелиташе с включена система за невидимост, покрай няколко опасни обекта, както на земята, така и летящи. Дежурните трепереха. Алекс си беше запалил цигара с кафе, голяма чаша и следеше параметрите на полета. Тук можеха да ги свалят дори, със мощни наземни оръдия. Летящите обекти не ги забелязваха и за момента бяха просто лесна мишена, но земляните не искаха да вдигат шум и да се издават, че прелитат от тук. До сутринта имаше много време, а летяха над континент с военни действия.
*
В следобеда на другия ден Crossfire все още се намираше в близост до мястото на падането на совалката. Специални екипи от кораба оказваха медицинска помощ на пострадалите извънземни от свалената совалка. Това бяха към 40 души, общо. Докато се грижеха за пострадалите, дежурните пазеха кораба от вражески обекти. В момента нямаше как да се излети при тревога. Командир Йон прие да вземат ранените на борда на Crossfire, за да ги откарат в най- близката болница на Съпротивата, а по пътя щяха да се грижат за тях. В това време ранените се пренасяха на борда на Crossfire. С тях тръгваха и останалите без сериозни травми и рани.
Алекс запали цигара, взе си кафе и се изправи до люка, за да види как пренасят ранените чуждоземци на борда. Намираха се на територии, контролирани от хищниците и техните наемни войски. Тук неможеше да се остава за по- дълго време. Всички бързаха, колкото могат повече. За сега няблизо нямаше опасности. Патрулният итребител, който прелиташе наблизо, беше свален навреме от Съпротивата, преди да съобщи за проникване в териториите.
Вечерта беше започнала, когато всички кораби тук, напуснаха района на трагедията, а потрошената совалка беше взривена допълнително, за да не се разбере от хищниците, че хората са били отнесени от спасители. По пътя към най- близката болница на Съпротивата, земляните имаха да летят цялата вечер и някъде през нощта, трябваше да пристигнат там. Летяха над територии на хищниците, но с включена система за невидимост. Алекс запали цигара, взе си кафе и се изправи до предния люк. Полетът вървеше нормално, без сериозни проблеми, но някои от системите на кораба все още бяха извън строя. От екипажа отсъстваха 25 болни, а други 20 почиваха, като резерв от свежи сили, които командир Йон мислеше да изплолзва като коз, ако нещата загрубеят. Алекс погледна към колегите си. Ким оправяше каютата, Аш беше зад пулта, а Палма приготвяше вечерята. Из кораба беше спокойно. В лечебницата обработваха раните на ранените. Нито един нямаше опасност за живота. Извънземната анатомия не беше проблем за земляните. В архивите на кораба имаше достатъчно информация за анатомията на различните раси.



(следва продължение)








Няма коментари:

Публикуване на коментар

Koan - Matariki

Синоптична прогноза