ОТНОВО НА ЗЕМЯТА, фантастичен роман, откъс № 227, Valeri Kolev.

ОТНОВО НА ЗЕМЯТА, фантастичен роман, откъс № 227, Valeri Kolev.

Наближаваше полунощ, когато първите най- тежко пострадали извънземни от бедстващия туристически кораб, бяха пренесени на Nissan. В едно хале тук беше подготвен медицински пункт. Екипите пренасяха в тези часове ранените от кораба. По- късно оттам щяха да изнесат по- важната техника, както и по- ценните вещи, както също провизиите, водата и цилиндрите с кислород. Бедстващия кораб нямаше да може да продължи полета си. Според експертна оценка, един ремонт, щеше да излезе много по- скъп от самия кораб, а и да отнеме няколко месеца, ако материалите за ремонта бяха тук. Съветът на Nissan реши, тези хора да бъдат отнесени на Orixon 6, където Съпротивата разполагаше с два свои континента.
Алекс и неговите другари скоро се оттеглиха от дежурството си. Той щеше да бъде наблюдаващ експерт при няколко належащи хирургически операции на извънземни малко след полунощ. До тогава той се зае да се разсъни и подготви, хапна една прясна пица от автомата и седна на кафе и цигара с другарите си. От всичките 150 пасажери на обстрелвания от хищници кораб, само 14 души бяха почти невредими. Това бяха извънземни от няколко различни видове, събрани заедно от интереса си да пътешестват. Не бяха имали добър късмет, но всъщност вече бяха на Nissan в сигурни ръце, където щеше да им се окаже първа медицинска помощ, а това си беше изстрел в десятката.
Алекс беше задрямъл облегнат в масата пред себе си. Той се стресна и се събуди. Скоро щеше да иде в лечебницата, за да наблюдава операция на извънземни, спешни случаи. Той запали цигара с кафе и погледна какво става из каютата и кораба. След първоначалния хаос и паника, нещата се нормализираха. Продължаваше борбата за живота на 20 особено тежко ранени извънземни.
*
Към края на следобеда на другия ден Nissan доближаваше планетата Orixon 6. Тук Съпротивата имаше цели два континента, а на останалите се воюваше с хищниците. Земляните искаха тук да оставят хората, които взеха от бедстващия туристически кораб, затова и идеха тук. Положението още отдалеко не беше никак розово. Хищниците имаха малки кораби навсякъде наоколо и дебнеха за пролука в сигурността на Съпротивата, за да атакуват. Nissan вече имаше лоша слава сред хищниците и те направо бягаха от него, камо ли да атакуват.
Бордовата вечер беше започнала, когато Nissan намери силите на Съпротивата, които бяха на 40 км. над единия техен континент. Nissan щеше да остане тук, а Crossfire натоварен с ранените, щеше да се приземи в една от базите на Съпротивата, за да остави там в болница, ранените хора от туристическия кораб. В тези часове се пренасяха ранените от Nissan към Crossfire през тунела- топла връзка. Алекс, Ким, Аш и Палма дежуреха в каютата си и подготвяха системите на кораба за предстоящото приземяване, тази вечер или през нощта. Алекс запали цигара и си взе кафе, тъжен тази вечер. Тежаха му на душата много неща, а носталгията по родната планета отново го тормозеше. Той мечтаеше за един по- различен живот, там на Земята. Това неможеше да се случи, не само заради службата му далеко от Земята, а и защото там бяха времена на робовладелски строй.
По- късно, когато туристите и останалото от кораба им, бяха натоварени на Crossfire, той се отдели от кръстосвача и започна полет за приближаване към планетата и приземяване. Алекс запали цигара с кафе и се замисли, докато наближаваха планетата. Наоколо имаше само обекти на Съпротивата и техните съюзници от тази планета. Въпреки това зоната си оставаше особено опасна. Земляните нямаше да предприемат такова рисково действие, ако не се налагаше да оставят ранените в болница някъде наблизо.
Вечерта напредваше, когато Алекс стана от пулта, за да се разтъпче из каютата и да се наплиска с вода на чешмата- беше му се додремало. През люка се виждаше звездното небе над кораба, а някъде долу заспалата планета. Алекс потръпна. Чувстваше се като плувец, който е влязъл толкова навътре в морето, че няма сили да се върне на брега. Чувството, че е вече удавник, не напускаше Алекс тази вечер. Той се паникьосваше от своите мисли. Колко време още има до края на договора, колко мисии му предстоят, за оставащите седем години още по договор към AFJ. Едва след това щеше за крои планове, как да се завърне на Земята, за да се опита да живее един нормален живот на ветеран от Флота на AFJ. Алекс изръмжа и излезе из кораба. В това време се намираха някъде на 20 км. от планетата във орбита. Започваше траектория за приземяване на кораба. По коридорите нямаше никого. Алекс взе асансьора към мостика. Искаше да види кой пилотира и дали командир Йон е буден. Йон спеше по 2- 3 часа от време на време, а беше почти винаги на линия. На мостика беше нормално. Пилотираха Шон, Бронк, Джейсън и Сюзън, а командир Йон току- що ставаше от сън. Йон погледна към Алекс и попита:
-Как си, синко? Измъчва ли те нещо?
-Все същото, сър!- каза Алекс.- Злите демони си играят с нас… Безсилни сме да се оттървем от тях…
-Така е, синко!- каза Йон, взе си кафе, седна на масата зад пултовете и покани Алекс със жест, да седне, а Алекс седна срещу него и запали цигара.
-Изминаха трудни три години за мен, сър.- каза Алекс.- А предстоят още цели седем, както е по договор. Ще ми се да се върна на Земята, да се събера с останалите ми живи роднини…
-Алекс, не искам да те отчайвам, но командосите- астронавти от AFJ, рядко напускат службата, даже след като им изтече договора!...
Алекс замълча замислен. Корабът започваше спускане към планетата. Orixon- 6 беше една от планетите, които искаха да окупират хищниците. Съпротивата- съюз на обединените светове, срещу злите демони и техните армии от хищници, имаше силно присъствие тук. Цели два континента бяха спасени от превземането им от страна на хищниците. Те се охраняваха изключително строго от Съпротивата. На останалите континенти се водеше война.
Алекс запали още една цигара, взе си кафе и се загледа в лаптопа си. Започваше най- трудната част от всяко приземяване. Корабът силно вибрираше, губеше се радио- връзката с планетата и останалите сили на Съпротивата в зоната. През нощта, кораба щеше да лети вече на 10 км. височина, за да достигне точните координати на базата, където отиваха сега.

(следва продължение)