ОТНОВО НА ЗЕМЯТА, фантастичен роман, откъс № 232, Valeri Kolev.

ОТНОВО НА ЗЕМЯТА, фантастичен роман, откъс № 232, Valeri Kolev.

Вечерта на другия ден напредваше, когато Crossfire кацна на един от по- големите астероиди. Тук имаше разредена атмосфера и примитивна растителност от мъхове и лишеи. Астероидът беше пълен с вода и горивен газ със сложна формула. За учудване беше гравитацията тук от 0.8 G. Би трябвало да е много по- слаба. Алекс запали цигара, взе си голяма чаша кафе и погледна през предния люк. Това място изглеждаше много интересно. В това време от кораба излетяха два джета, които да обиколят астероида и да проверят дали се вижда тук нещо съмнително. До Алекс се беше изправила Палма, която каза:
-Какво романтично местенце!
-Само ни е до романтика!- каза Алекс.
-Еее, Алекс!- каза Ким.- Не ми разваляй настроението! Винаги има място за малко романтика!...
-Точно това си мисля, да знаеш!- каза Алекс, а Палма запали цигара, взе си кафе и застана в "умна" поза пред люка.
В тези часове продължаваше претърсването на астероидното поле. От кръстосвача Nissan навън бяха четирите совалки, много изтребители и джетове. Вторият кораб- Ford не беше излитал. Той возеше само роботи, които се изпращаха обикновено при рисковани операции, както и на разузнаване. Из Crossfire готвеха екип, който да излезе на астероида и да огледа. Това, че тук имаше вода и горивен газ променяше всичко. Тук щяха да останат, докато не изчерпят водата и горивния газ. Такава апетитна хапка не се срещаше всеки ден. Това сигурно струваше много пари, ако някой се опиташе да прави изчисления по въпроса. Скоро се разбра, че из астероидното поле не са рядкост тези с полезни вещества из тях. Докато командир Йон и помощника му Манхатън обмисляха, как точно да се използват скъпите ресурси предложени от астероидите, екипажа на Crossfire получи свободни три часа.
По- късно вечерта Алекс и Ким излязоха из кораба да се разтъпчат. Алекс не беше в добра форма. Изкълченото рамо го болеше, а също го мъчеше зъбобол. Ким пък беше изморена и умираше за няколко часа сън. Двамата пушеха по цигара, докато отиваха към столовата. Из кораба имаше движение. Екипажа ползваше своите свободни три часа, за да се пооправи и да прескочи до приятелите в столовата. До момента из астероидното поле не бяха намерени вражески обекти или нещо съмнително.
*
Няколко дни по- късно Nissan съобщи до другите кораби на AFJ в зоната, за наличните запаси от вода, горивен газ и руда в астероидното поле, след което продължи по пътя си. Тук щяха да бъдат изпратени товарни кораби, които да започнат усвояване на ценните суровини.
Вечерта започваше, когато Алекс се изправи пред предния люк и погледна напред. Nissan напредваше към планетата Orixon 10. Щяха да достигнат орбитата й, някъде по полунощ. Алекс въздъхна тежко, запали цигара с кафе и погледна какво става из кръстосвача и неговите кораби, совалки, изтребители и джетове. В този час започваха три свободни часа за екипажите. Изкълченото рамо на Алекс и зъбобола често го мъчеха и в този ден. На борда нямаше човек, който да може да намества изкълчени крайници, а колкото до зъбобола, Алекс го лекуваше доколкото може. Той мразеше операции и не се съгласяваше на такъв вариант.
*
Късно вечерта изневиделица се появи кораб от AFJ. Той беше на три часа дистанция и се приближаваше. Дежурните се свързаха с него. Идвали от Orixon 10, със ранени хора от съюзниците на Съпротивата. Положението там било много напечено. Адмирал Шао нареди Nissan да спре незабавно. Към планетата щеше да се подходи изключително внимателно.
*
В следобеда на другия ден Crossfire летеше над океана на Orixon 10. Тук Съпротивата беше защитила само един, по- малък континент. По останалите 4 се водеха люти битки с много жертви и ранени за Съпротивата. Crossfire днес щеше да разузнава над един от континентите. Беше предвидено, дори да се водят битки, ако е необходимо. Nissan беше останал в орбита. Алекс и Аш бяха дежурни в тези часове. Те търсеха вражеските обекти около кораба, а това беше военна зона, където хищниците имаха много машини. Корабът летеше със включен щит за невидимост, но въпреки това, операцията носеше много опасности. Алекс запали цигара и си отвори бутилка със сироп. Дежурството минаваше бавно, без особени проблеми, а в момента около кораба имаше 7 по- близки вражески обекти, както и още 10 на земята. Най- близкия от тях се намираше на два часа дистанция.
Вечерта настъпи на борда на космическия кораб Crossfire. Алекс се беше замислил дълбоко над проблемите на кораба. Все още 4- 5 системи на борда бяха повредени, а 27 души боледуваха от различни извънземни вируси. Петима бяха отстранени от служба и изтърпяваха наказания. Crossfire летеше все още над океана. До континента щеше да бъде след няколко часа.
Вечерта напредваше, когато дежурството при Алекс, поеха Браун и Джейн. Алекс остана на пулта допълнително. Щеше да бъде тук до полунощ, а сетне смяташе да поспи 4- 5 часа. Корабът беше на денонощен, дежурен режим, т.е. не се предвиждаше нощуване на безопасно място, както обикновено. С Алекс дежуреше допълнително и Ким. До полунощ не оставаше много време, а сетне двамата щяха да спят. Разбира се, в полет над военна зона, над бойните полета, нямаше да е кой знае колко спокойно, но пък и без сън не можеше. С мисълта за удобната си койка, Алекс запали цигара с кафе и се изправи до предния люк. Летяха на 1,200 м. височина, със около 500 км/ч., невидими и със заредени оръдия. Дори тук светлината беше намалена, за да неможе да се види от вън. Алекс усещаше някаква радост, да се надига у него. Това рядко му се случваше откакто бяха на кораба, двамата с Ким. Опитваше се да разбере, от какво идва радостта му, но така и не успяваше. Едно беше сигурно- щом у него се надигаше радост, то ги очакваха добри времена. С мисълта за Orixon 44 и спокойствието, което можеха да имат там, Алекс впери поглед към хоризонта. Наоколо нямаше близки опасности. Скоро той отиваше да поспи. Надяваше се да е спокойно през това време…


(следва продължение)