ОТНОВО НА ЗЕМЯТА, фантастичен роман, откъс № 230, Valeri Kolev.

ОТНОВО НА ЗЕМЯТА, фантастичен роман, откъс № 230, Valeri Kolev.

Това беше една вечер, няколко дни по- късно. Кръстосвачът Nissan заедно с няколкото кораба, закрепени към корпуса му, както и совалки, изтребители и джетове, летеше по пътя към Orixon 10. Алекс пушеше цигара с кафе изправен пред предния люк на каютата си, а до него стоеше Ким, вторачила се напред по курса на кораба.
-Отново на дълъг път…- каза Ким.- Имаме толкова много време, че е по- добре да ни се отваря работа, отколкото да сме свободни.
-Неможем да се оплачем за нищо- почиваме си добре, поработваме си добре…- каза Алекс.- Но малко загърбих проекта си на прототипа…
-Не си го загърбил, Алекс.- каза Ким.- Ние през цялото време намираме начин да помислим и за това.
Двамата замълчаха, а в това време пристигнаха Браун, Джейн, Никита и Хенсън, които щяха да застъпят нощната смяна по- късно, а сега предстоеше вечеря.
Алекс беше хапнал предварително една топла пица, а сега щеше да дежури, докато вечерят неговите колеги. Около кораба нямаше опасности, а полета вървеше нормално, това видя Алекс още веднъж, щом седна в удобното кресло зад пулта. Той провери отново системите на кораба. Задължителния минимум от действащи системи, беше в изправност. Алекс се замисли дълбоко над проблемите на кръстосвача и кораба Crossfire, които ставаха все повече. Колкото повече умуваше, толкова повече идеи му идваха за решаване на проблвмите и той си ги отбелязваше, за да ги сподели с колегите си и командира Йон.
По- късно вечерта, Nissan наближаваше междинна станция. Тук можеха да се спрат, но само ако станцията не е в ръцете на хищниците и техните наемни войски. Това предстоеше да проверят дежурните, докато я доближаваха. В това време Алекс също проверяваше какво има из ефира, какво има около станцията. Ако проверките дадяха положителен резултат, то Nissan щеше да спре наблизо до станцията, а до там отиваше кораба Crossfire.
Вечерта напредваше, а станцията се оказа владение на една съюзническа раса към Съпротивата. Въпреки това, тук можеше да има и неприятни изненади. Скоро Crossfire се откачи от Nissan, за да приближи станцията и да я посети.
*
Няколко дни по- късно, в началото на една вечер Nissan доближаваше планета. Това беше Orixon 20. Алекс беше дремнал в следобеда, а сега пушеше цигара с кафе и се радваше на добро настроение, изглежда добрите времена отново бяха настигнали кораба на земляните. Той погледна какво правят колегите му- всичко беше нормално. Тази вечер още, Nissan щеше да е в орбитата на планетата. Скоро Алекс се приготви за дежурство, получи инструкции от командир Йон по телефона и седна на мястото си. Полетът вървеше нормално. Наблизо обаче имаше кораб на хищниците, който опитваше да приближи планетата, а съюзни сили му създаваха пречки. Водеше стрелба с ниска интензивност.
Вечерта напредваше, когато Алекс се изправи до предния люк и се загледа напред по курса, където вече се виждаше Orixon 20. Може би в близките часове Nissan щеше да е орбита около тази планета. Алекс се замисли дълбоко. Беше му леко на душата и се чувстваше отпочинал, както отдавна не му се беше случвало. До него се изправи Аш, по някое време и каза:
-Тази планета е под контрола на Съпротивата, но постоянно я нападат хищниците. Има четири континента.
-Ще слизаме ли долу?- попита Алекс.
-Да, ще слизаме.- каза Аш.- Трябва да вземем оттам един генератор, за Nissan. Освен това командир Йон ще проведе среща с тукашните военни по заръка на адмирал Шао.
-Вероятно ще сме долу през нощта.- каза Алекс.
-По- рано от 3- 4 ч. сутринта, няма да можем да пристигнем.- каза Аш.
-Среднощно спускане…- каза Алекс.- Ще гледам да съм на линия за спускането.
-От тази планета ще вземем тукашни военни и офицери от Съпротивата.- каза Палма.- Те ще присъстват известно време на Nissan.
-Колко души са?- попита Аш.
-Десет командоса и трима офицера.- каза Палма.
*
Crossfire беше от няколко дни на планетата Orixon 20.
Един ден, към края на следобеда, Алекс и Ким вървяха из кораба. Навън имаше хубаво време, но Алекс си беше контузил дясното рамо, та не беше в настроение. Докато отиваха към столовата и оранжерията, Алекс запали цигара и се замисли. Рамото го болеше понякога зверски, от няколко дни насам. Той си нямаше понятие, какво точно му е на рамото. Дадоха му мехлем за мазане, доколкото това щеше да помогне. В столовата имаше към 40 души, които закусваха, или бяха на питие. Тук двамата намериха Аш и Палма и седнаха при тях. В близките часове щеше да пристигне генератора за кръстосвача Nissan, който идваше от един завод на 2,500 км. от този космодрум. Носеха го по суша с товарен камион. Този генератор щеше да осигури нормална работа на един от ядрените реактори на Nissan, чийто генератор беше неизползваем от 3- 4 месеца. Честиримата си взеха джин с тоник и се почерпиха, преди новото си дежурство в началото на вечерта. Рамото на Алекс му създаваше сериозни проблеми. На моменти болката ставаше нетърпима, а той използваше обезболяващи и мехлеми за мазане. Ким също не беше в добро настроение. Тя беше съпричастна към болките на Алекс, още повече, че го мъчеше и зъбобол освен другото. Алекс търпеше, но погледа му стана мрачен и излъчваше неизбежност, там се четеше празнота и отчаяние…


(следва продължение)