ОТНОВО НА ЗЕМЯТА, фантастичен роман, откъс № 231, Valeri Kolev.
Беше вечер на кораба Crossfire, който стоеше на един космодрум на планетата Orixon 20. Тази планета беше изцяло под контрола на Съпротивата и нейните съюзни раси. Тук рядко стъпваха хищници, освен ако не бяха военнопленници. Това даваше висока степен на безопасност, тук на тази планета. Това забелязаха и земляните и именно затова оставаха по- дълго време тук. Хората от кораба Crossfire скоро не бяха служили при такова високо ниво на безопасност. Чувството за сигурност зарадва земляните. Те можаха да си поемат спокойно въздух и добре да се наспят. Радваше се и Алекс, макар и с контузено дясно рамо и зъбобол от време на време. Тази вечер той и неговите другари Ким, Аш и Палма, имаха гости от тази планета, това бяха офицери- командоси от местните структури- Тимур и Катрин. Те двамата, както и още десетима щяха да се присъединят към екипажа на Nissan, за обмяна на опит и знания. Шестимата се бяха разположили около масата в каютата, на по чаша джин с тоник и разни специалитети и ядки. Тимур и Катрин бяха извънземни хуманоиди, с далечна прилика към слоновете.
Късно вечерта Алекс и Ким застъпиха дежурство, а Тимур и Катрин можаха да видят какво представлява едно такова дежурство, съвсем отблизо. Земляните разбраха много неща от военните гости от Orixon 20. Подробности за "злите демони", както и за хищниците. Това безспорно щеше да се окаже полезно в бъдещето на AFJ и земната цивилизация.
Наближаваше полунощ, когато Тимур и Катрин си отидоха. Заедно с другите си колеги от местните военни, всички те бяха настанени в каюта за 20 души на борда на Crossfire. Вече беше натоварен и генератора за Nissan, а в близките часове Crossfire щеше да отлети, нагоре към орбитална височина, където чакаше кръстосвача. Алекс и Ким оставаха дежурни, чак до 3 ч. в нощта. Той запали цигара и си напълни голяма чаша с кафе. Вероятно в следващите часове кораба щеше да отлети, а те двамата, заедно с другите дежурни от мостика, щяха да имат напрегнати часове в дебнене за близки опасности наоколо. Алекс отново се беше замислил, докато проверяваше основните системи на кораба, преди да е даден старта. Тази планета остави добри впечатления у земляните и скъпи спомени. Сега, когато земляните се готвеха да си отиват, те усещаха плашещата неизвестност на бъдещето си. Така беше и Алекс. Тези дни той успя да си почине, но за беда го мъчеха болежки- контузено дясно рамо и зъбобол. Той си каза, че трябва да се стегне и стана от пулта, за да погледа навън. Времето беше хубаво, около 10' С, и тихо.
*
По обедно време на другия ден Crossfire пристигна до кръстосвача Nissan и се скачи към мястото си в корпуса му. Продължаваше полета им към планетата Orixon 10. Алекс в този ден беше в добра форма, а от час и нещо беше започнал дежурство зад пулта с Ким. Скоро Nissan започна да набира скорост нататък по изчислените траектории. Докато Orixon 20 оставаше някъде назад, из кръстосвача се готвеха за дълъг преход. Гостите от тази планета имаха да обучават земляните по въппросите за "хищниците" и техните господари- "злите демони". Това бяха десет командоса и трима офицери. Тимур и Катрин бяха зачислени към Crossfire, а останалите към Nissan. Те решаваха колко време ще бъдат тук.
Към края на следобеда Алекс, Ким, Тимур и Катрин вървяха из Nissan, докато обсъждаха делата на хищниците. Двамата извънземни знаеха много повече неща за хищниците, отколкото земляните и именно затова се намираха на борда на кръстосвача. Докато траеше полета, те щяха да обяснят подробности около хищниците и техните навици. Алекс запали цигара и поведе своите спътници към столовата. По едно питие преди вечеря щеше да им се отрази добре.
*
В бордовия следобед, на другия ден Nissan минаваше покрай астероидно поле, което бавно се преместваше по посока на една от най- близките звезди. Дежурните сметнаха за добре да се провери зоната около астероидите. Това беше огромно пространство, което трябваше да се сканира и обиколи отблизо. Алекс запали цигара, ставайки от койката си. Отново трябваше да застъпи дежурство, поради новите задачи. Той си взе кафе и седна зад пулта. В близките часове смяташе да прерови радио- ефира в зоната. Тук можеше да има вражески обекти, а дежурните трябваше да ги открият навреме. Сканирането вървеше бавно- основният високоскоростен скенер беше трайно повреден от три седмици. Не бяха изправни и още 4- 5 важни системи на Crossfire. Щеше да отнеме много време и сили, те да се пуснат в действие отново. На борда на Nissan и Crossfire вече четвърта седмица вилнееше странен грип, с общо 42- ма болни в една или друга степен.
Беше началото на бордовата вечер. Crossfire се беше отделил от кръстосвача и обикаляше астероидите. Нямаше да е лесно да се проверят всичките астероиди- те бяха повече от 300, някои големи, а други по- малки. Алекс пушеше цигара с кафе и се радваше на добро настроение. От Nissan бяха излезли четирите совалки, много изтребители и джетове, ангажирани в претърсването. Алекс въздъхна и погледна към колегите си зад пулта. До момента не беше намерено нищо обезпокоително из астероидното поле.
По- късно вечерта Алекс запали още една цигара с кафе и стана из каютата да се разтъпче. През предния люк на каютата се виждаха няколко по- големи астероида, които щяха да проверяват в следващия час. Ким, която се беше появила до него тихо, каза:
-Алекс, вярваш ли тук да има вражески обекти?
-Нищо не се знае докато не видим сами.- каза Алекс.
-Ще ни трябват още два дни, за да видим навсякъде!- каза Ким.
-Два- три- колкото ни потрябват!- каза Алекс.
-Това е абсолютно затънтено място.- каза Ким.- Не ми се вярва тук да открием нещо…
-Тъкмо на такива места се строят тайни бази…- каза Алекс.
Двамата замълчаха, а Тимур и Катрин се изправиха до люка и погледнаха навън със цялата сериозност на офицери от Съпротивата…
(следва продължение)
Няма коментари:
Публикуване на коментар