ОТНОВО НА ЗЕМЯТА, фантастичен роман, откъс №21, Valeri Kolev.

ОТНОВО НА ЗЕМЯТА, фантастичен роман, откъс №21, Valeri Kolev.
Станцията на зелените човечета беше разположена на голям астероид със собствена атмосфера и прилична флора и фауна, изкуствено създадена тук от извънземните. Тя беше изследователска станция, но разполагаше с малък боен флот и добра отбранителна система. Тук Йон срещна своите, макар и да нямаше познати хора сред тях. Той се запозна с повечето извънземни от станцията и се отдаде на дълги разговори с тях и избистряне на политиката в галактиката. В това време земляните от кораба “Crossfire” разгледаха станцията, поговориха с дежурните тук и накрая се прибраха в кораба, а топлата връзка- тунел към станцията оставаше отворена, за да може да се ходи насам- натам, а Йон смяташе да покаже кораба на своите земляци от станцията.
Алекс и Ким в тези часове се бяха прибрали в каютата си. Дежурните на мостика Хенсън и Палма, бяха оставили на входа на кораба десет робота охрана, но по принцип от тук не минаваше никой, нито в едната, нито в другата посока. Алекс си зареди термуса с прясно кафе, запали цигара и се залепи за компютрите си, където разглеждаше станцията, чрез външните камери на кораба, и камерите от двата робота, изпратени да обикалят навън, предимно заради картината, която подаваха. Ким по това време спретваше нещо вкусно за среднощна закуска за двамата, а по принцип на борда на кораба никой не спеше в тези часове. Ентусиазъм беше заразил всички тук. Както се разбра, Йон искаше поне няколко дена да останат край станцията на неговите земляци от расата “зелени човечета“, но можеше да мине и повече време. На мостика се бяха събрали почти целия екипаж и се радваха на добро настроение. Алекс и Ким не отидоха при тях. Те смятаха да почиват още близо час, преди нощното си дежурство.
Нощното дежурство на Алекс и Ким започна в полунощ, бордово време. Йон щеше да се появи по- късно по някое време, на мостика, но засега те бяха сами тук с двата робота- пилоти, които също помагаха в дежурството им, този път с предимно охранителни и отбранителни задачи. Бяха се заели със смяна от шест часа, една от най- тежките възможни смени, но пък се бяха наспали и похапнали добре, а освен това кораба не беше в полет, а приземен на голям астероид до станция на извънземните. Алекс запали още една цигара и се изправи пред големия екран на мостика. Това беше командния екран на мостика и от него можеше да се види всичко, както и да се командва целия екипаж по микрофоните. Това, че екипажа беше все още малък и непълен не беше кой знае какъв проблем- кораба имаше висока степен на автоматика, а и достатъчно роботи, които можеха много неща, по принцип.
По някое време на мостика се появи Палма. Тя беше разрошена и странна, отвори си бутилка студено пепси и каза:
-Как върви дежурството, деца?
-Скучаем си тук двамата…- каза Ким.- Защо не почиваш?
-Спах много напоследък.- каза Палма.- Ще постоя малко при вас. Има ли нещо за свършване?
-Почти нищо!- каза Ким.- Сядай тук да си бъбрим!
-Идвам!- каза Палма и седна на свободното кресло пред пулта, като намигна на Алекс закачливо.
На другия ден земляните продължаваха да са на астероида, край извънземната станция. Алекс и Ким бяха поспали малко след нощната смяна и се разсънваха с кафе и цигара в каютата си. Йон отново беше отишъл при земляците си в станцията. На борда на кораба беше тихо и спокойно, някои от хората спяха, а други просто почиваха, докато Браун и Никита бяха поели дежурството. Макар и да беше бордови следобед, то тук беше всъщност мрак, както винаги на този астероид- среднощен мрак. Алекс си отвори бутилка студено пепси и се зае с компютрите си, докато наблюдаваше гледката от външните камери на кораба и камерите от двата робота, които още се разхождаха навън, за да дават картина от астероида. Това беше всъщност една миниатюрна планета, със изкуствено създадена атмосфера, флора и фауна. Учените и военните живеещи тук имаха на разположение собствени оранжерии, рибарници и животински ферми, предимно от които се прехранваха. Разбира се веднъж в месеца идваше товарен кораб от тяхната планета и им носеше провизии, поща, а и докарваше по някой нов човек. Тук се провеждаха научно- изследователски експерименти, а също се работеше и по военни проекти, като се разработваха нови видове оръжия. Разбира се, това призна Йон на екипажа си, под секрет.
По някое време Алекс и Ким излязоха навън на разходка. Бяха със шлемовете си, но ги бяха отворили, защото въздуха тук беше добър. Алекс дори си запали цигара. Макар и астероид, с ограничени размери, тук все пак беше огромно пространство със собствена флора и фауна, създадена по изкуствен начин от извънземните. Тук можеше да се види дори поточе с чиста вода, както и огромни полета, покрити с гори. Двамата продължиха край поточето, на около половин километър от кораба. Звуците, които се чуваха тук бяха някак си загадъчни и тайнствени. Заслушани в духа на астероида, двамата не усетиха, как минаха два- три часа, преди да се върнат обратно на кораба. До входа на кораба бяха спрели двама извънземни от станцията. Бяха поканени от Йон, но самия той се бавеше някъде из кораба. Други петима преминаваха през топлата връзка, между станцията и кораба. Днес явно беше ден за гости…
Расата на “зелените човечета“, беше приятелска за земляните и то от хилядолетия, преди официалната “първа среща“. Те помагаха на земляните навсякъде из Галактиката и по принцип бяха разбрани и разумни хора. Йон развеждаше из кораба десетина от земляците си. По това време земляните бяха на мостика и се черпеха с безалкохолни. То по принцип- приятелска цивилизация, но все пак, това беше боен кораб и то на Агенцията AFJ, а това изискваше повишено внимание при появата на гости на борда. Разбира се, Йон знаеше какво прави, пък и беше командир на този кораб.
Алекс и Ким се прибраха в каютата си по някое време. В полунощ започваха отново нощно дежурство, този път само четири часа. В оставащото до тогава време, Алекс пушеше цигара с кафе и разглеждаше архивите на кораба, а също и на самата Агенция, в която служеха. Това представляваше особено обемиста информация, трупана от стотици години, съществуване на тази Агенция- AFJ, която беше обвита в мистерия, тайнственост и загадъчност. Ким се къпа, спретва си униформата и си подрежда нещата, преди дежурството, а по някое време сложи слушалките и си пусна музика. Из кораба беше тихо и спокойно. Йон и неговите извънземни събратя не стояха много в кораба. По някое време те отново заминаха към станцията, където да си побъбрят за нещата из Галактиката и родните си планети.
(следва продължение)