Тук е мястото, където можете да прочетете и видите интересни материали от интернет, както и да послушате хубава музика.
Времето сега:
неделя, 26 август 2012 г.
ОТНОВО НА ЗЕМЯТА, фантастичен роман, откъс №23, Valeri Kolev.
ОТНОВО НА ЗЕМЯТА, фантастичен роман, откъс №23, Valeri Kolev.
Бордовата вечер започваше, когато Алекс и Ким излязоха от басейна, където си бяха поплували до насита. Навлякоха униформите си набързо и отидоха в оранжерията, която беше наблизо, където седнаха на една пейка и запалиха по цигара, а Алекс извади термуса с кафе и напълни две чаши.
-Добре се освежих!- каза той, леко усмихнат.
-На басейна винаги е приятно!- каза Ким.
-В полунощ започваме дежурство!- каза Алекс.
-Нормално.- каза Ким.- А само двамата ли?
-Не. С нас ще бъде и Аш.- каза Алекс.
Бяха се загледали към дърветата наоколо. Те бяха бързо- растящи и се използваха за добив на дървен материал, а също и хартия. Други дървета пък даваха бързо- растящи плодове. Из цялата оранжерия на кораба всичко биваше бързо- растящо, дори и пилетата, зайците и рибите в близкия рибарник. Това гарантираше минимума, необходим за оцеляване при непредвидени обстоятелства, примерно- повреда в основните двигатели, когато нямаше да е възможно зареждане на кораба с провизии и вода.
Докато се прибираха към каютата си, двамата срещнаха Йон, който правеше проверки на различните възли и системи на кораба, както всяка вечер.
-Как сте, деца?- попита той.
-Справяме се!- каза Ким.
-Ще се видим на дежурството ви от полунощ!- каза Йон.
-Да, да! Там ще се видим!- каза Ким, а Йон отмина нататък из кораба.
Вече в каютата им, Алекс си взе душ, спретна си изпраната униформа и стегна всичко по нея. В оставащите часове до полунощ, той пийваше кафе с цигарка и преглеждаше новините от света, които Йон беше прихванал както обикновено правеше с големия ретранслатор на кораба, на всеки 3- 4 дни. Ким приготвяше закуска, преди дежурството, щеше да бъде нещо вкусно, според нея.
*
Алекс и Ким отидоха на мостика по- рано от полунощ, когато им започваше дежурството. Тук дежурни бяха сега Браун и Джейн. Корабът летеше нататък към междинната станция Orixon 202, където щяха да приберат Флу, Бронк и Шон, които сигурно скоро щяха да пристигнат там със свой джет. Около кораба в тези часове имаше 17 по- близки обекти, които бяха под наблюдение. Някои от тях щяха да отминат по пътя си в близките 2- 3 часа, но пък наближаваха други. Дежурните се стараеха да проверят всичко наоколо, заради безопасността на кораба и екипажа. Както обикновено пилотираха два бойни робота, но те се командваха лесно с глас и приемаха инструкции и заповеди по всяко време.
-Как върви, Браун?- попита Алекс.
-Трасето до междинната станция е по- натоварено отколкото обикновено.- каза Браун.- Вземаме мерки за безопасност.
-А колко време има до междинната станция?- попита Ким.
-Утре сутрин, или в следобеда ще сме там.- каза Браун.
Полунощ наближаваше. Алекс и Ким вече бяха навлезли в работата, готови да поемат поста и дежурството. Скоро се появи и Аш. Той поздрави от вратата и се прозина шумно.
*
От няколко часа корабът се беше скачил към междинната станция Orixon 202. Флу, Бронк и Шон можеше вече да са пристигнали, но по техния канал нямаше сигнал. Алекс пушеше цигара пред един люк на каютата си и размишляваше на дълго и на широко за космическите пътешествия и предстоящите мисии на този кораб. Ким подреждаше каютата, ентусиазирана и заредена с енергия, както винаги. Както се занимаваха из каютата си, неусетно настъпи бордовата вечер. По това време на борда пристигнаха Флу, Бронк и Шон, със своя джет, който оставиха в хамбара за джетове на кораба. Те бяха изморени от дългия път и се оттеглиха по каютите си, веднага след посрещането им. На борда беше тихо и спокойно. Охранителните роботи крачеха насам- натам из коридорите, а навън нямаше никой от екипажа на този кораб. Сега, когато ставаха вече 19 души, дежурствата ставаха по- леки и за всички имаше по- дълги почивки. По някое време Алекс излезе из кораба на разходка. В един от коридорите се засече с Йон, който проверяваше отново всички системи и възли на кораба.
-Как си, момче?- попита Йон и го погледна.
-Усвоихме доста неща от архивите на кораба двамата с Ким.- каза Алекс.- Вече сме готови за мисии.
-Рано или късно ще има мисии, момче!- каза Йон.- Добре е, че бързо свикнахте с делата тук и вече сте в релсите. А постепенно броя ни ще нараства, може да се появят и съвсем нови членове на екипажа. Ще решаваме тези въпроси в движение.
Алекс отмина нататък към оранжерията, където роботите събираха новата реколта плодове, зеленчуци и други дарове на бързо-растящата природа тук. Тази вечер той не беше в добро настроение. Беше му домъчняло за Земята, за другия техен живот, който бяха имали там, преди отпътуването. Той седна на една пейка в оранжерията и запали цигара. В личен план нямаше проблеми, а в служебен план щеше да става все по- сериозно. Това беше просто носталгия по Земята, усилвана от солидната дистанция до там, която вече имаха с този кораб. Той знаеше, че това е момент на слабост и ще му трябва време за да се пребори с нея. Погледът му се спря на един от люковете тук и той се изправи пред него и се загледа навън. Все още се намираха на междинна станция Orixon 202. На съседния док току- що се беше скачил туристически кораб и около него сновяха извънземни, които напираха да влязат в корпуса на станцията, жадни за приключения, за нови места, които да видят, както също и силно прегладнели по време на полета. Алекс се загледа нататък из междинната станция, сякаш търсеше нещо конкретно. Тук живееха около 2,000 души, а в момента външните хора бяха близо 10,000.
*
На другия ден корабът “Crossfire” пътуваше нататък из звездната система Orixon. Беше дошло време за мисия, след като на борда имаше вече 19 души екипаж. Първата мисия след паузата в действията на този кораб се състоеше в надникване около планетата Orixon 73. Това беше планета, за която малко се знаеше в Агенцията AFJ. От Командването искаха повече информация за планетата, както и запознаване с местните раси и видове там. Предполагаше се, че планетата е населена.
На мостика дежуреха в тези часове Манхатън и Йоанна. Пилотираха кораба, както обикновено два бойни робота. Алекс беше станал скоро от сън и се разсънваше с кафе и цигара. Неговата Ким още спеше в койката си. Той си взе по някое време ободряващ душ, стегна нова униформа по себе си и провери всички джаджи по нея, а те биваха около 50 различни компонента, изключително важни за един командос. После той подреди отново нещата из раницата си, а това бяха предимно вещи с универсално предназначение, необходими при оцеляване на чужда планета или при разрушен кораб. Беше забранено напускането на кораба без раницата, оръжията и шлема с кислородните бутилки.
Бяха изминали два часа, в които Алекс послуша музика и прегледа данните за планетата Orixon 73, макар и те да бяха съвсем оскъдни. Скоро стана от сън и Ким. Тя се помота из банята и съвсем скоро беше бодра и свежа както винаги. Докато стягаше чиста униформа тя погледна към Алекс и каза:
-Не си ме събудил, доста съм поспала! Какво ново из кораба?
-Нищо определено, отиваме на първата мисия- планетата Orixon 73.- каза той.
-А кога имаме дежурство?- попита тя.
-От полунощ, три часа.- каза Алекс.- С нас ще бъде и Палма.
-Имаме много време до полунощ.- каза Ким.- Ще ида да поплувам!
-Върви, аз няма да дойда.- каза Алекс.
Останал сам в каютата, Алекс се включи към мостика, чрез своите компютри и се зае да проверява пространството около кораба, в помощ на дежурните. Безопасността на кораба и екипажа по време на мисия, а и изобщо, беше с почти най- висок приоритет и всеки се занимаваше с това, дори през почивката си, ако имаше свободно време. Около кораба имаше към 30 обекта по това време, някои от които приближаваха, макар и не по курс право срещу кораба. Тези занимания на Алекс погълнаха времето му в следващите няколко часа. През това време не беше забелязана някаква опасност за кораба. С някои от обектите наоколо беше осъществен контакт по радиото. За командосите от “Crossfire“ беше важна всякаква информация, както за различните раси и видове из Галактиката, така и за околните планети, луни, звезди, метеоритни полета и пояси, въобще всичко, за което можеше да се получи някаква информация. (следва продължение)
Абонамент за:
Коментари за публикацията (Atom)
Синоптична прогноза
-
ИНТЕРЕСНО ЗА ХЛЕБАРКИТЕ Хлебарките са насекоми, които съществуват повече от 320 млн. години благодарение на изключително голямата си пр...
-
Утринни молитви МОЛИТВА на последните оптински старци След ставане от сън Като станеш сутрин, преди да започнеш работа, ...
Няма коментари:
Публикуване на коментар