ОТНОВО НА ЗЕМЯТА, фантастичен роман, откъс №18, Valeri Kolev.

ОТНОВО НА ЗЕМЯТА, фантастичен роман, откъс №18, Valeri Kolev.
Беше една бордова нощ на кораба ”Crossfire”, който продължаваше полета си към планетата Orixon 57, от където трябваше да приберат още един член от предишния екипаж на кораба, а именно- очарователната Йоанна, която живееше в момента някъде там. Алекс и Ким не спяха в тези часове, а дежурни на мостика бяха Браун и Джейн. Йон както обикновено дремваше около час и отново излизаше на мостика. Тези му навици го бяха спасявали в какви ли не жестоки ситуации из космоса. Йон беше от зелените човечета, извънземен мъж на повече от 600 земни години. Преживял какви ли не изпитания, той беше командира на този кораб, вече повече от 100 години. Дълъг списък от хора и от мисии беше преминал през него и всички го познаваха, като много опитен командир и командос. В тези часове петимата будни на борда си говореха по общата радио- честота, по стар навик на екипажа на този кораб. Макар и все още само шепа хора, те бяха напълно достатъчно, за да водят кораба напред и да действат. Около кораба нямаше близки обекти, като най- близкия обект беше на пет часа от тук и се отдалечаваше. Това означаваше, че екипажа и кораба бяха в абсолютна безопасност в тези часове.
Алекс запали цигара по някое време и се изправи до един от люковете на мостика. Звездното небе беше особено привлекателно в тези часове. Той въздъхна и се замисли дълбоко. За бъдещите мисии на този кораб, за бъдещето си и бъдещето на Ким, неговата приятелка. Из мостика беше тихо и спокойно, а освен хората тук, останалите спяха. Ким тихо се беше доближила до него, очарователна, както винаги.
*
По обедно, бордово време Алекс стана от сън, наплиска се с вода на чешмата, изми си зъбите и постегна униформата по себе си, докато си вземаше кафе и палеше цигара. Ким вече беше станала и шеташе из каютата им. На часовника- компютър на лявата му ръка, светеше зелена лампичка, т.е. на кораба всичко беше нормално, а също и екипажа нямаше никакви проблеми. В тези часове корабът доближаваше междинна станция по курса си. Тъй като в космоса рядко се стигаше до земя и се виждаха други хора, то кораба щеше да спре на тази станция, като поредната спирка по пътя си. Алекс бавно се разсънваше, докато пушеше цигара и пиеше кафе. С неговото болезнено събуждане, всеки път се будеше като след нокаут. Ким му се усмихна мило, докато бързаше наляво- надясно из каютата и въвеждаше ред и чистота. Звучеше тиха музика от далечните времена на Земята, а на екрана имаше картина от станцията в далечината. Алекс се изправи до единия люк в каютата и погледна навън. Гледката беше зашеметяваща, а настроението леко празнично. Имаше и добра новина в тези часове, беше осъществена добра радиовръзка с колежката Йоанна, която чакаше кораба “Crossfire”, напълно готова да се присъедини към екипажа, приключила делата си на планетата Orixon 57.
*
Междинната станция беше от средно- големите, с персонал около 1,000 души. Тук имаше близо 230 придошли кораби, спрели тук за да заредят или да закупят нещо, както и такива туристически. Навсякъде щъкаха извънземни от какви ли не видове и раси, богат избор за изучаване и запознаване на екипажа на кораба “Crossfire”. Алекс и Ким крачеха из станцията, сред тълпата от извънземни. Двамата оглеждаха хората тук и всичко по- интересно. През оставащото време до полунощ, те трябваше да си харесат интересни стоки, които да закупят както за себе си, така и за екипажа на “Crossfire”. Разполагаха както със свои пари, така и със служебни, мисиите на екипажа и кораба бяха финансирани добре, а и течеше времето за начисляване на заплатите на екипажа. Със миниатюрни камери и микрофони, по шлемовете и униформата, те предаваха картина и звук до кораба, а там дежурните оглеждаха за нови раси, както и за враждебни видове, познати от миналото и записани в архивите на кораба и на Агенцията. Разговорите се записваха и превеждаха от компютрите на кораба, със разузнавателна цел. С Алекс и Ким вървяха и техните два, персонални робота. Това се правеше с предпазна мярка- за охрана, както и за носене на покупките, на връщане до кораба. Алекс запали цигара, докато влизаха в един от ресторантите на станцията. Свободно място имаше достатъчно и двамата си избраха маса за двама, до стъклената стена, от където се откриваше хубава гледка към звездното небе и корпусите на станцията. Поръчаха си от дисплея на масата джин с тоник и салата от лимони и месо, за мезе, а поръчката скоро беше изпълнена. Разплатиха се предварително с така нречените- ”златни долари”, широко разпространена валута из Млечния път. Докато се черпеха с джин и похапваха салата, успяваха да се оглеждат наоколо, предимно за близки опасности. За момента тук биваше спокойно и дори уютно, в това далечно от Земята място.
*
На другия ден “Crossfire” продължаваше нататък към планетата Orixon 57. Алекс пушеше цигара седнал в удобното кресло пред компютъра си и работеше в помощ на дежурните от мостика. Ким беше до него и помагаше също. Дежурни бяха Аш и Сюзън, а Йон както винаги дремваше за час- два и отново биваше на линия. Около кораба имаше 47 по- близки обекти, някои от които на по- малко от три часа, а два се движеха към доближаване, като минимума щеше да е от половин час дистанция, достатъчно близо за да бъде опасно за земляните. Именно тези въпроси проверяваше в момента и Алекс. Според формата на летящите обекти и езика на който разговаряха в ефира, се съдеше към кой вид принадлежат, а от картотеката на кораба се проверяваше, дали техния вид е приятелски или враждебен към земляните. До момента нямаше открито нищо тревожно от направените проверки. Въпреки това, дебненето наоколо продължаваше. Безопасността за кораба и екипажа трябваше винаги да е на ниво.
(следва продължение)