Тук е мястото, където можете да прочетете и видите интересни материали от интернет, както и да послушате хубава музика.
Времето сега:
четвъртък, 23 август 2012 г.
ОТНОВО НА ЗЕМЯТА, фантастичен роман, откъс №22, Valeri Kolev.
ОТНОВО НА ЗЕМЯТА, фантастичен роман, откъс №22, Valeri Kolev.
Няколко дена по- късно корабът “Crossfire” летеше нататък, към звездата Orixon 4. В същата посока бяха открити четирима души от стария екипаж на кораба, които се намираха на една и съща планета- Orixon 34. Докато кораба напредваше в посоката, екипажът беше в добра форма, а хората се радваха, че са се появили още четирима души от своите, които скоро щяха да се присъединят към екипажа.
Алекс и Ким станаха от сън почти по едно и също време. Докато се разсънваха Алекс погледна часовника си, имаше статус “зелена светлина“, т.е. на борда нямаше сериозни проблеми. Картината от външните камери на кораба показваха звездното небе и звездите в далечината. Най- близката от тях беше Orixon 4, край която се намираше целта на полета- планетата Orixon 34. Ким се появи от банята по хавлия, вече свежа и бодра, а Алекс запали цигара, докато го мъчеше тежкото събуждане, както винаги. По някое време той беше вече на крака и се зае да си оправя нещата, докато слушаше разговорите по общия радиоканал. Наблизо около кораба не се очакваше да има никакви обекти. Най- близката спирка беше междинна станция на около 4- 5 часа дистанция напред.
Корабът наближаваше междинната станция, която беше напред по курса му. Очакваше се до полунощ да бъдат вече там. През това време на мостика бяха дежурните Хенсън и Йоанна, а също в тяхна помощ- Алекс и Ким. Йон както винаги дремваше по един час и отново беше на линия. Този негов навик изненадваше земляните, те никога не знаеха дали той спи или е буден, а вероятността да го срещнат на мостика винаги беше висока. Алекс си зареди термуса с кафе и запали цигара, докато търсеше опасности около кораба. На проверка подлежаха над 60 обекта, в близост до междинната станция. Тази проверка ставаше чрез подслушване на разговорите в ефира и сканиране на обектите, а от архива на кораба лесно се виждаше към каква раса принадлежи дадения обект и дали това е опасност за земляните. Това бяха стандартни мерки за безопасност на кораба и неговия екипаж. Йон в същото време продължаваше да издирва останалите членове на стария екипаж на същия кораб.
Междинната станция беше голяма и добре стопанисвана, както повечето такива обекти из Галактиката. Земялните скачиха кораба към указания им док, a Йон заедно с Браун и Джейн излязоха да огледат какво има из станцията. С тях имаше и два робота, за охрана и за да носят ако има някакви покупки на връщане. Алекс се беше изправил до люка и наблюдаваше навън, станцията и звездното небе. Той беше в странно настроение, замислен дълбоко над проблемите на експедицията и предстоящите мисии. Ким разнасяше насам- натам закуски за екипажа, този път вкусни пици, които се наложиха напоследък в менюто. Хенсън, който оглавяваше екипажа в тези часове също беше замислен, а Йоанна до него се занимаваше с изчисленията на следващите траектории за добирането до планетата Orixon 34, от където щяха да приберат на борда още четирима души. След похапването на вкусните пици, командосите от кораба се заеха да стягат кораба и машините из него, както винаги, когато имаше време за това. За момента всички бяха на крака на борда, но още в полунощ на мостика щяха да останат само дежурните, този път те щяха да бъдат трима- Алекс, Ким и Аш.
Йон, Браун и Джейн се забавиха близо два часа навън из станцията. Тук имаше всякакви извънземни видове, някои от тях все още непознати за земляните. Тримата направиха обиколка насам- натам, преди да се приберат на кораба. Тук корабът щеше да пренощува, а в близките часове Йон щеше да използва голям транслатор на станцията, за да търси още хора от екипажа. Търсенето набираше скорост. Чрез приятели и познати по други планети, Йон набираше информация за останалите членове на екипажа, които все още не бяха открити.
До началото на дежурството на Алекс, Ким и Аш оставаше към един час, когато Алекс си взе душ, постегна униформата си и прегледа нещата по нея, а това бяха всякакви джаджи, които имаха най- различно предназначение и бяха на строго определено място, за да послужат при нужда.
*
На другия ден бойният, космически кораб “Crossfire” наближаваше планетата Orixon 34. От там земляните трябваше да приберат на борда четирима души от стария екипаж- Пиркс, Нортън, Соня и Роксана. Все още нямаше радиовръзка с тях и не се знаеше дали ще чакат в орбита или долу на планетата, но Йон и дежурните опитваха да се свържат с тях.
Алекс беше имал сравнително добър ден. Двамата с Ким бяха в каютата си, занимаваха се с компютрите си и в симулатора, който беше наблизо. В него можеше да се обучават да пилотират най- различни машини, да учат бойни изкуства, както и да водят виртуални битки при ефекти, доближаващи се максимално до истинските, при война. По някое време Алекс си зареди термуса с кафе и запали цигара, готов за безсънна нощ, беше проспал почти целия ден, а също и Ким. Заради събрани доста допълнителни часове, им отпуснаха едно свободно денонощие, но всъщност екипажа набираше успешно хората си и скоро дежурствата щяха да стават все по- лесни и с повече почивки.
По- късно земляните с кораба си бяха вече в орбитата на планетата, но все още нямаше радио връзка с четиримата нови от планетата. По това време Йон спеше, а дежурни на мостика бяха Аш и Палма. Алекс и Ким също бяха на мостика. Той стоеше изправен пред стенния екран и разглеждаше картината от планетата долу, под кораба. Ким участваше в опитите да се свържат с четиримата от планетата, които доста хора от екипажа познаваха добре.
Четиримата земляни от планетата пристигнаха със своя джет в следобеда. Джетът беше приет в хангара за джетове и совалки на кораба “Crossfire”, а Пиркс, Нортън, Соня и Роксана скоро се появиха на мостика, където Йон и дежурните ги очакваха.
-Добре дошли отново на борда!- каза Йон.- Можете да се настанявате по каютите, а след два часа ще се съберем всички, за съвещание!
Четиримата кимнаха, ръкуваха се с Аш и Палма, а също и с Йон, преди да се оттеглят за настаняване по каютите си. Корабът скоро потегли нататък по плана, към междинна станция Orixon 202, където щяха да бъдат още трима от стария екипаж, в следващите дни. Това бяха Флу, Бронк и Шон.
*
Алекс стана от сън, наплиска се с вода на чешмата и докато се разсънваше погледна къде е кораба. Ким още спеше. Алекс бавно се разсънваше с кафе и цигара, загледан в оперативния екран на стената, от където можеше да се види и провери всякаква информация за кораба и екипажа. Той забеляза, че на борда са дошли още четирима от стария екипаж. Поради особеностите в неговия случай, след прераждане, той нямаше кой знае какви спомени за тези хора, макар че в предишния си живот беше служил заедно с тях. Когато по- късно Алекс погледна часовника си, там имаше съобщение за предстоящо съвещание в скоро време. Трябваше да събуди Ким и той я събуди.
Съвещанието не беше нищо особено. Йон възложи задачи на всекиго от екипажа, както за този ден, така и за в бъдещите дни. Смените също бяха определени за десет дни напред. Йон изслуша мненията на хората си и сетне пожела успех на всички в бъдещите мисии на кораба, които скоро щяха да започват. На борда вече имаше 16 души и редица неща ставаха много по- лесни, заради това. Последва почерпка, за новодошлите четирима души, която продължи около час.
*
Към края на бордовия следобед Алекс пушеше цигара, изправен пред екрана на стената, където беше пуснал картина от пътя пред кораба. Той беше замислен дълбоко. Макар и само с 16 души, екипажът скоро започваше сериозни мисии. Йон почти всеки ден се свързваше със земните кораби и вземаше новини. От тези новини, екипажа имаше право да избира мисиите си, за всичко, което би могло да се промени, след намесата на този кораб и екипажа му. Ким по това време се занимаваше в симулатора, където прекарваше все повече време, за усъвършенстване и добри умения. С идването на вечертта, екипажът щеше да избира първата си мисия след паузата на полетите на този кораб. Мнозина се вълнуваха от бъдещето си, но някои запазиха спокойствие и непукизъм. С тези мисии така се свикваше, че без тях човек просто нямаше какво да прави времето си. Пленени от нов ентусиазъм хората от кораба “Crossfire“, очакваха последните новини от фронтовете, по които воюваха земляни.
(следва продължение)
Абонамент за:
Коментари за публикацията (Atom)
Синоптична прогноза
-
ИНТЕРЕСНО ЗА ХЛЕБАРКИТЕ Хлебарките са насекоми, които съществуват повече от 320 млн. години благодарение на изключително голямата си пр...
-
ОТНОВО НА ЗЕМЯТА, фантастичен роман, откъс № 182, Valeri Kolev. ...
Няма коментари:
Публикуване на коментар