ОТНОВО НА ЗЕМЯТА, фантастичен роман, откъс №27, Valeri Kolev.

ОТНОВО НА ЗЕМЯТА, фантастичен роман, откъс №27, Valeri Kolev.

Беше една вечер на борда на космическия кораб ”Crossfire”, няколко дни по- късно. Намираха се на планетата Orixon 35. Алекс тъкмо беше запалил цигара, изправен на терасата на каютата. Времето навън беше студено и вече беше тъмно. До него Ким пийваше пепси от бутилката, докато наблюдаваше района наоколо. През този ден Алекс, Ким, Аш и Палма бяха ходили из града, до космодрума. Коалоподобните бяха дружелюбни същества и с тях лесно се осъществяваше контакт. Компютърният превод на езика им беше добър и им се разбираше почти всичко казано. Това беше един нов свят, който отново откриваха земляните. Особена беше флората и фауната, различна беше архитектурата и инфраструктурата, друг живот и бит имаха тези същества, различен от земния. Това беше нормално за една далечна планета.
-Да се прибираме на топло вътре!- каза Алекс.- Сви студ.
-Да вървим!- кимна Ким.
В каютата им беше топло и уютно. Светлини от няколко места създаваха усещане за романтика. Алекс беше пуснал тиха музика, от последните им години, прекарани на Земята, преди тръгването с кораба.
*
На другия ден отново имаше излизания до града и по- наблизо, около кораба. Командосите от кораба ”Crossfire” излизаха по двойки, или по четирима и то с джетове. В следобеда Алекс и Ким се прибраха от разходката си, която беше и полезна, защото бяха разговаряли с десетина много интересни хора от местните коалоподобни. Беше има дадена и карта на зоната около планетата, за да пресекат после по- лесно военното поле. Щом се прибраха в каютата си, Алекс си взе един ободряващ душ, хапна една топла пица и седна да поработи с компютрите си, а Ким се зае да подрежда и почиства каютата. Звучеше тиха музика, а люка беше затворен, заради студа навън. На мостика дежуреха в тези часове Браун и Джейн.
Към края на следобеда Алекс и Ким се разхождаха из кораба. Бяха се разбрали с Аш и Палма, да се срещнат край оранжерията. Алекс запали цигара и застана до един от страничните люкове на кораба и се загледа навън. Навън беше слънчево, но студено. Около близкия туристически кораб сновяха извънземни. По- нататък из космодрума се намираше Търговския център, където имаше много хора по всяко време. Намериха се с Аш и Палма още в коридора, водещ към оранжерията.
-Ще поседим на пейките, на чист въздух!- каза Алекс.
-Така да бъде.- кимна Аш.
-На тази планета не е лошо.- каза Палма.- Жалко, че ще бъдем тук само десетина дни.
-Толкова.- каза Ким.- Но лошото е, че извън планетата се води война и е напечено!
-Поне си отспах на воля!- каза Палма.- Беше ми се натрупало безсъние, откакто дойдох на този кораб.
В оранжерията беше приятно, сред малки дървета и зеленина. Десет робота събираха последната реколта плодове, зеленчуци, цветя, билки и тютюн. Наоколо се разхождаха и все още малки пилета и зайчета, които само за седмица наддаваха достатъчно тегло, за да станат част от менюто на кораба, а остатъка се консервираше и замразяваше. Никой не знаеше със сигурност, дали няма да дойдат тежки времена за кораба, когато ще има нужда от провизии, вода, кислород и гориво. Из трюмовете винаги се поддържаше минимума запас от провизии, вода, кислород и гориво. Така беше според правилника на кораба.
Вечерта беше настъпила, когато четиримата се преместиха в каютата на Алекс и Ким, на по чаша джин с тоник. Из кораба беше тихо и спокойно. Няколко души спяха, а останалите почиваха, с изключение на дежурните на мостика- Манхатън и Йоанна.
*
На другия ден отново имаше излизания от кораба, до близкия град. Бяха създадени нови контакти, земляните се сдобиха с нови приятели от местните коалоподобни. Алекс и Ким се върнаха на кораба, чак в следобеда. Те дремнаха към час и нещо, а щом Алекс стана от сън, първо си взе душ, стегна се в чиста униформа, пооправи джаджите по джобовете й, и си провери оръжията. По- късно изправен на терасата на каютата, пушеше цигара и се радваше на добрите времена и доброто си настроение. До него беше и Ким, която пийваше бутилка пепси, свежа и енергична, както винаги.
-Хубав ден.- отбеляза тя.
-Поспахме си.- отбеляза Алекс.
-Кога имаме дежурство?- попита тя.
-От полунощ до три часа.- каза той.
-Имаме още много време свободно!- каза тя.
Времето беше слънчево и леко хладно, а въздуха чист и свеж. Около кораба минаваше тълпа извънземни, които се качваха на един кораб наблизо, явно за да отпътуват на някъде с него. По- нататък току- що беше кацнал друг кораб, а около него сновяха хора- гореше му един двигател. Из кораба имаше раздвижване, по това време бяха будни абсолютно всички и говореха по общия радио- канал. Йон обясняваше задачите за деня и за близките два- три дни. Алекс и Ким се прибраха в каютата на топло и си пуснаха музика, а той седна да се позанимава с компютрите си, докато тя приготвяше закуска за двамата. Беше се замислил за този престой, тук на тази планета и за сложността да се премине сетне през зоната, където се водеха битки. Леко безпокойство го караше да остави заниманията си, а да вземе да провери траекториите, по които щяха да пресекат по- късно бойното поле. Имаше време да се предвидят резервни траектории, по които да се спасяват при опасност. Именно с това се зае Алекс в близките два часа.
Вечерта беше настъпила на борда на кораба. Алекс и Ким бяха на терасата на мостика, заедно с Аш и Палма. Навън още беше светло, хубав и слънчев ден, но малко хладен. Алекс пушеше цигара и се радваше на добра форма и добро настроение. На мостика дежуреха Браун и Джейн, а Йон ремонтираше един от компютрите на пултовете. Тази неочаквана ваканция се отрази добре на деветнайсетте командоса- екипажа на бойния космически кораб ”Crossfire”. Въпреки близостта на тази планета до зоната на активни военни действия от страна на три различни цивилизации, долу на планетата нямаше никакви проблеми заради войната. Местните раси имаха добра отбранителна система и силна армия. През цялото време, откакто земляните бяха тук не се беше появил дори най- дребен проблем заради онази война.
Вечерта напредваше, а Алекс, Ким, Аш и Палма се подготвяха за дежурството си от полунощ. Те се събраха на мостика, а там в тези часове бяха дежурни Флу и Бронк. Тъй като кораба не летеше в тези дни, а се намираше на космодрум, съответно и задачите бяха по- малко. Йон тъкмо беше стегнал повредения компютър към пултовете и се готвеше да похапне, както винаги набързо. Алекс запали цигара, зареди си термоса с кафе и си набеляза задачите. Имаше доста време до полунощ, а освен хората на мостика в момента, останалите спяха. Из коридорите и входовете към кораба патрулираха бойни роботи, които имаха инструкции да охраняват кораба от неканени гости. Самите входове към кораба бяха повдигнати на 15 м. височина и на практика бяха недостъпни в момента. Безопасността на кораба и екипажа се съблюдаваше стриктно, с почти най- висок приоритет сред целите на земляните, макар, че планетата беше населена от мирна цивилизация. За през нощта нямаше предвидени излизания извън кораба, а Йон искаше от хората си да се въздържат от непредвидени излизания. Междувременно местните военни бяха влезли в контакт с кораба на земляните, като беше отворена линия за контакт. Йон вече беше разговарял с тях, като бъдещето на съвместните отношения се движеше както обичайно към сключване на договори, от страна на Агенцията AFJ и местните военни. Беше получена и ценна информация, как да се премине през военната зона безопасно. Местните не участваха във войни, а със силна армия и отбранителна система държаха войната далеко от планетата си.
(следва продължение)