ОТНОВО НА ЗЕМЯТА, фантастичен роман, откъс №28, Valeri Kolev.

ОТНОВО НА ЗЕМЯТА, фантастичен роман, откъс №28, Valeri Kolev.

На другия ден отново имаше излизания на земляните, до близкия град. Те отиваха по двама или четирима, а в този ден завързаха много нови познанства. В следобеда Алекс и Ким се прибраха на кораба. Алекс си взе душ, а сетне се стегна в чиста униформа и провери всички джаджи по нея. Изправен на терасата се радваше на добро настроение. Душ си взе и Ким, а сетне се разшета из каютата. В този следобед на кораба пристигнаха още трима души от стария екипаж- Джейсън, Джаксън и Томас. С това чакането им прилючи и екипажа се стягаше за отлитане от тук. Вече със двадесет и двама души на борда, кораба ставаше все по- оживено място.
Бойният, космически кораб ”Crossfire” се издигаше към небето по залез слънце, напускайки планетата Orixon 35. Извън тази планета се водеше война. Земляните внимаваха да не се набутат между шамарите в тази ситуация. Из далеко заобикаляха всякакви опасни обекти по пътя си. От картите, които им дадоха извънземните от планетата, виждаха как трябва да преминат през зоната на военни действия. Дежурни в тези часове бяха Манхатън и Йоанна. Пилотираха два робота, както обикновено. Йон също беше на мостика и следеше как върви полета. Алекс и Ким бяха в каютата си и се подготвяха за дежурство от полунощ до три часа. Алекс си беше заредил термоса с кафе и пушеше цигара, замислен за опасностите, които дебнеха наоколо. За момента корабът летеше надалеко от всякакви обекти. Крайната цел на полета беше планетата Orixon 73. Ким тъкмо приготвяше закуска за двамата. Из кораба беше тихо и спокойно, още никой не спеше. Вече имаше достатъчно хора на борда, за да може всеки да има повече време за сън и почивка. Самия Йон предполагаше да съберат екипаж около 40 – 50 души.
Вечерта напредваше, а Алекс се беше отнесъл в размисли. Преследваше го тъга по Земята и стария живот, преди отлитането. Той пушеше цигара, малко тъжен и объркан. Ким в същото време подреждаше провизиите из склада и хладилника, току- що донесени от робота й. Имаха навик да си приготвят сами храната, а то всъщност на борда нямаше столова и всеки се спасяваше както знае, относно хапването. Ако съберяха поне 30 души екипаж, щеше да се отвори малка обща кухня, с готвач. Но това още не беше на дневен ред. Около кораба нямаше близки обекти, нито опасности. Целта беше да се заобикалят всякакви обекти, които биха били опасни за земляните. Междувременно се следеше радиоефира и понякога се прихващаха разговори, които хвърляха светлина върху положението в зоната. Трите враждуващи раси воюваха вече от десетина години, около споровете за собствеността над няколко планети наоколо. Това далеч не беше всичко, заради което воюваха. Алчност и амбиции за превъзходство в тази звездна система бяха двигателите на тази война. Но това далеко не беше работа на земляните и те нямаше да се намесват в тази война. Трудно беше да се вземе и конкретна страна в тази ситуация. Йон оценяваше и трите враждуващи страни, като неблагонадеждни. Екипажът реши страна да се взема само в краен случай, като избраха най- малкото зло, т.е. расата, която все пак беше за предпочитане при война.
До полунощ оставаше още малко време, когато Алекс, Ким, Аш и Палма се появиха на мостика. Известна предварителна подготовка за дежурството им тази нощ нямаше да е излишна. Манхатън и Йоанна се бяха изморили вече, но пък имаше още време до полунощ, когато им изтичаше смяната. Алекс запали цигара и каза:
-Да се молим и тази нощ да не попадаме в критична ситуация!
-С повече внимание и добър късмет, можем да очакваме спокойна нощ!- каза Аш.
-Направо се набутваме между чука и наковалнята!- каза Манхатън.
-В космоса няма лесно, деца!- каза Йон.- Стягайте се и умната!
По това време кораба наближаваше астероидно поле. В далечината минаваше конвой от двадесет кораба, участващи във войната. Йон препоръча да се приближат астероидите и да се пренощува някъде там. Дежурните се съгласиха и кораба се насочи на там. Това бяха няколко десетки астероиди с различна големина, идеално прикритие за кораба на земляните, поне докато отмине конвоя. Междувременно се прослушваше ефира и се прихващаха разговорите водени в конвоя. Това хвърляше нова светлина около цялата война.
По- късно прикачиха кораба към един по- голям астероид и екипажа се оттегли за нощуване. Останаха будни само четиримата дежурни, а Йон даде последните си инструкции, преди да се оттегли в покоите си за няколко часа сън. Сред астероидите беше спокойно и пусто. Някъде в далечината преминаваше военния конвой, а не беше желателно да се контактува с тях. Алекс се намръщи и застана пред един люк за да се загледа нататък, където се водеха ожесточени битки, дори в този момент. Съмнителни каузи, алчност и жажда за превъзходство и власт в тази звездна система караше тези три раси да воюват помежду си. Докато се взираше в далечината, Алекс си даваше сметка за опасностите, които съществуваха в тази мисия на кораба им. Той не разчиташе ниво на късмет, нито на добро, а заемаше позиции при повишено внимание и засилени мерки за осигуряване на безопасността. Това според него беше правилната позиция в тази мисия. Каквото и да представляваше планетата Orixon 73, където отиваха, това не беше по- важно от живота и здравето на екипажа и целостта на кораба им. Затова пък заплатите на земляните- командоси бяха солидни, а и имаше служебни средства за фианансиране на всяка мисия, което никак не беше маловажно.
*
На другия ден корабът продължи полета си, нататък по плановете на мисията. Военния конвой оставаше далеко назад, а земляните живееха с мисълта за далечната планета Orixon 73, където отиваха на разузнаване. По някое време в началото на вечерта, Алекс пушеше цигара, изправен пред един люк и наблюдаваше космоса, напред по курса на кораба. На мостика бяха дежурни в тези часове Хенсън и Сюзън. Тук беше и Ким, а също и Йон. Полетът вървеше без съществени проблеми, а както обикновено пилотираха два бойни робота. Алекс седна зад компютрите си на едно от свободните кресла и се зае да помага на дежурните с обичайните проверки на околното пространство за опасни обекти. Ким се занима да приготви похапване за петимата. Останалите от екипажа почиваха и спяха в тези часове.
Вечерта напредваше, а Алекс и Ким се разхождаха из коридорите на кораба. Беше тихо и спокойно, почти всички спяха, но скоро щяха да бъдат вдигнати, за обичайните вечерни инструкции на Йон. Тази нощ щеше да се нощува в открит космос, по време на полет. Това не беше кой знае какво изключение, но земляните предпочитаха да нощуват на каквато и да е твърдина по пътя си. По- късно Алекс, Ким, Аш и Палма се събраха на мостика при дежурните Браун и Джейн, в очакване на полунощ, когато застъпваха дежурство. Този път нямаше да е някакво скучно дежурство- наблизо се водеха битки, които трябваше да се заобикалят издалеко. Скоро Йон свика целия екипаж за обичайните вечерни инструкции. Тази нощ екипажа щеше да е в повишена бойна готовност, но все пак- щеше да се спи. Можеше да се очакват и неблагоприятни събития, в близост до бойното поле.
*
Наближаваше полунощ, когато кораба летеше по траектория за избягване на всякаква близост до воюващите обекти наоколо. Сферата за невидимост не беше включена, защото черпеше страшно много енергия, но в определени случаи можеше да се наложи да я използват. За момента това не се налагаше. Алекс седеше зад компютрите си, пушеше цигара и наблюдаваше движението на летящите обекти наоколо. Не беше изключено, да попаднат под обстрел, ако преминеха много близо до тези обекти. С повишено внимание тази вечер, дежурните следяха стриктно действията на роботите- пилоти и движението на обектите наоколо. Йон току- що беше станал от сън и скоро щеше да бъде на линия при дежурните на мостика, с очаквания за напрегната нощ, този път. С наближаването на полунощ, кораба все повече се отдалечаваше от зоната на лютите битки. Очакваше се още само около час- два да се намират в повишена опасност. Воюващите обекти не обръщаха внимание на кораба на земляните, явно забелязали, че немогат да го идентифицират нито като свой, нито като вражески, все пак от тук преминаваха доста кораби, включително и на съвсем други раси и цивилизации.
“Crossfire” скоро беше на безопасна дистанция от воюващите, а дежурните на мостика си отдъхнаха от напрежението и настъпи оживление. Йон използва случая да провери отбранителните системи на кораба, които функционираха безпогрешно. В оставащите часове на бордовата нощ, тези системи оставаха включени за гарантиране на безопасността на кораба и екипажа. Макар и да нямаше битки наблизо, дежурните получиха инструкции за действия при влошаване на ситуацията.
(следва продължение)