ОТНОВО НА ЗЕМЯТА, фантастичен роман, откъс №31, Valeri Kolev.

ОТНОВО НА ЗЕМЯТА, фантастичен роман, откъс №31, Valeri Kolev.

По някое време вечерта корабът "Crossfire" със 18 души екипаж набираше височина в атмосферата на планетата Orixon 18, на път към съседната планета, обитавана от "пасарите", известни още като: "Ловци на роби". Именно там, се предполагаше, че са изчезналите и отвлечени четирима души от екипажа. Алекс и Ким бяха в каютата си и отморяваха, преди дежурство в полунощ. Той беше запалил цигара с кафе и наблюдаваше пътя пред кораба, с леко безпокойство, заради отвлечените колеги. И Ким беше различна тази вечер. Тя лъскаше калашника си и бластера, а също подреждаше джаждите в раницата си, Йон беше предупредил, че на онази планета вероятно ще се стигне до сериозни престрелки. До полунощ оставаха няколко часа, а в тези часове никой не спеше, командосите се стягаха за сериозни битки за освобождаване на своите четирима колеги и приятели от плен и робство. Аш и Палма бяха на тепиха в спортната зала и тренираха източни бойни изкуства един с друг. Симулаторите бяха заети до един, тренираше се всичко, което щеше да потрябва на онази пиратска планета, обитавана от "пасарите". От складовете бяха извадени, сглобени и активирани още бойни роботи, които щяха да участват в спасителната операция. Още никой не знаеше, как точно ще се действа на онази планета- Orixon 19. Всичко щеше да се решава там, на място…
Скоро корабът със осемнайсетте командоси, предимно земляни, се озова в открития космос и взе курс към близката планета Orixon 19. Все още никой не спеше, а Йон даваше инструкции на хората си по общата радиочестота. Командосите се готвеха за нещо повече от малка война- "пасарите" може би бяха много и добре въоръжени, а извънземния от ресторанта беше казал за тях: "те са опасни и хитри".
*
На другия ден корабът продължаваше към съседната планета, където може би бяха четиримата свои, отвлечени от "пасарите"- "ловци на роби". В следобеда Алекс тренираше бойни изкуства с Ким на тепиха в спортната зала. Из кораба всички бяха на крак, след като бяха поспали към 6- 7 часа. С наближаването на кораба към целта, вниманието на дежурните се увеличаваше, както и проверките за безопасността. "Пасарите" бяха опасни същества и в никакъв случай не биваше да се подценяват.
-Да приключим за днес!- каза Алекс по някое време и запали цигара.
-Ама сме добри!- каза Ким.
На тепиха имаше още техни колеги, които тренираха. Двамата тръгнаха към каютата си. Из коридорите беше пълно с роботи, които охраняваха, а и се готвеха за тежки битки. На борда всичко беше в готовност за спасителната операция, но нищо все още не се знаеше по този въпрос, тъй като нямаха информация за положението на онази планета, щеше да се решава всичко на място.
*
Вечерта напредваше, когато Алекс и Ким се появиха на мостика. Тук бяха дежурни Браун и Джейн. По това време корабът минаваше покрай астероидно поле, но се взе решение да не се губи време покрай него. Този път се бързаше и нямаше много време. Близките обекти около кораба бяха към 30, но нито един от тях не се доближаваше, а това беше радостна новина, предвид сериозната операция, която изпълняваха земляните в тези часове и дни. Алекс се беше изправил пред оперативния екран, пушеше цигара и умуваше относно предтоящата спасителна операция, там на онази планета.
-Ако минем на пряко през зоната с магнитни аномалии, ще пристигнем много по- бързо!- каза Браун.
-Да видим колко са силни магнитните смущения и дали ще можем да ги издържим!- каза Йон и набра някаква специална програма за компютрите.- Резултата ще дойде след два- три часа. Едва тогава ще видим, дали да преминем през магнитната буря.
-Има и още един пряк курс- наблизо до звездата Orixon 4. Тя има опасно лъчене, но ако не я заобиколим от далеко, а от близо ще спестим още към десет часа. - каза Джейн.
-И това ще проверим!- каза Йон.- А можем и да натиснем по- силно газта!
-В момента сме на 65% мощност!- каза Браун.
-Увеличете мощността до 75%, на моя отговорност!- каза Йон.
-Това пък скоро не сме го правили!- каза Браун.
-Колко още неща ще ни се наложи да правим, ако знаеш!- каза Йон.
С напредването на вечерта екипажа се раздели, за да се нощува и поспи, а на мостика останаха дежурните Алекс и Ким, както и Йон. Алекс си беше заредил термоса от два литра с кафе, пушеше цигара и умуваше по спасителната операция, но със странното усещане, че не може да види бъдещето на тази операция. С усещания за близка беда, той контролираше пилотирането на роботите и се оглеждаше за опасности около кораба. Наближаваше полунощ, а на борда нямаше други будни, освен тримата на мостика. Ким беше заета да търси някаква информация за планетата Orixon 19- свърталището на "пасарите". Каквато и информация да получеха за там, то тя щеше да бъде от голяма полза сега. Йон по това време проверяваше всички системи за отбрана и нападение, а те в най- скоро време сигурно щяха да бъдат изполвани. Корабът летеше със 75% от мощността на двигателите. Това беше сериозна скорост, от която целия корпус вибрираше и се тресеше на моменти, но се свикваше някак и с тези неудобства. Някъде по това време Йон изтреля специална радио- капсула, която да даде информация на къде са тръгнали с кораба си, ако нещо се случи с тях по- нататък. Тази своеобразна "черна кутия" можеше да помогне да ги намерят своите, ако нещо тотално се обърка. Капсулата беше автоматична и през половин час излъчваше кодирана информация от последните 30 дена, с какво са се занимавали земляните от "Crossfire" и какви планове са имали. Ако ги търсеха колегите от Агенцията, то така по- лесно биха ги намерили при непредвидени обстоятелства.
*
В следобеда на другия ден земляните с бойния кораб "Crossfire" наближаваха планетата Orixon 19. Те бяха особено внимателни точно сега, когато бяха в такава близост до тази планета. Едва ли щяха да идват тук, ако не се смяташе, че отвлечените им четирима колеги и приятели, не са именно тук. Алекс и Ким се намираха в каютата си и почиваха в тези часове, готвейки се за люти битки, за освобождаването на своите четирима колеги от лапите на "пасарите". Той пушеше цигара, отпиваше кафе и наблюдаваше картината от наближаването до планетата, която все още беше малка точка на екрана.
-Вече е възможно да срещнем кораби на "пасарите" тук!- каза той.
-Да.Вярно.- каза Ким.- Дали ще ги обстрелваме от сега или все още е рано за нападения?
-Предполагам, че ще си пазим силите за самата спасителна операция.- каза той.- Рискуваме прекалено много с идването си тук и едва ли е редно да откриваме огън толкова рано преди да сме открили своите.
Вечерта беше започнала, когато земляните със своя кораб навлязоха в атмосферата на планетата. Предстоеше да сканират и търсят нещо като лагер за роби, където биха могли да са техните хора. В очакване на дълги часове в сканиране и търсене, екипажа се раздели по групи за сън и почивка и дежурствата на мостика. Алекс и Ким по това време бяха в каютата си и почиваха, преди дежурството си от полунощ. Той пиеше кафе и пушеше цигара, а Ким подреждаше каютата и почистваше, преди цялото внимание на командосите да бъде насочено в предстоящите битки с "пасарите". Междувременно се търсеше радиосигнал из ефира, за да може да се подслушват "пасарите", но все още не беше намерен такъв сигнал. Джетовете и роботите от кораба бяха готови за тръгване, ако се наложеше да се предприемат веднага спасителни действия.
-Къде ли са нашите хора сега?- почуди се Ким.
-Трябва да ги намерим и освободим!- каза Алекс.- Това можеше да сме и ние с тебе!
-Вярно, можеше да сме и ние…- каза Ким и поклати глава.
-Предполагаме, понеже това са "Ловци на роби", че нашите не са пострадали!- каза Алекс.
-Да стискаме палци и да се молим, Алекс!- каза Ким.- Да мине всичко нормално и в най- скоро време да сме целия екипаж на борда и далече от тук!

(следва продължение)