ОТНОВО НА ЗЕМЯТА, фантастичен роман, откъс №34, Valeri Kolev.
Беше слдобеда на другия ден. Цялата сутрин всички бяха секли дървета за огрева. По обед хапнаха заедно, а сетне някои легнаха да спят. В следобеда Алекс подсили огъня, направи си термос със кафе и запали цигара. Той следеше дали някой приближава пещерата, а в същото време ровеше из радиоефира, но все още нищо не беше намерил. Нямаше връзка и с кораба. Освен Алекс беше будна и Ким. Тя подреждаше в ъгъла на пещерата голяма купа с нацепени дърва за огрев. Никой не знаеше колко време ще се наложи да се живее тук, в тази пещера, а температурите продължаваха да спадат. Щеше сигурно да дойде време, когато няма да може да се излиза навън за дърва. По това време станаха Ноа и Пон. Те се разсъниха на изворчето в дъното на пещерата и се заловиха да приготвят храна за вечерята. Алекс беше замислен. Техните четирима колеги, които бяха отвлечени от пасарите сигурно биваха третирани като роби и вероятно си имаха големи проблеми. Той стисна зъби и въздъхна. Далеко беше момента, когато щяха да могат да им помогнат и да ги върнат на борда на "Crossfire". Всъщност и тук си имаха достатъчно проблеми. Бяха потрошили джета и в момента без каквато и да е машина се готвеха за люта зима в тази пещера. Единствено двата робота бяха някаква помощ в тази ситуация. Те бяха оцелели, спускайки се също с парашути. Роботите бяха бойни и въоръжени, с добра степен на интелигентност, но земляните се надяваха да не се налага да им се използва огневата мощ. Поне докато не се завърнат на борда на кораба и да си дойде всичко на мястото.
Ким се беше разходила навътре в тунелите на пещерата. Тя се върна с цяла торба гъби и птичи яйца. Тя ги показа на Пон и попита:
-Дали са ядливи?
-Разбира се!- каза Пон- Това е добра храна! Ще се заемем да приготвим нещо с това. Нощите са дълги и мразовити, добре е да има достатъчно топла храна.
*
Вечерта беше настъпила, когато четиримата земляни и техните двама извънземни приятели бяха будни, събрани около огъня и след похапването се заговориха. Пон разказа как преди петнадесет години тази планета била мирна и щастлива, преди идването на пасарите. Коренното население имало някъде около 10 млиона души, в три по- големи градове. Пасарите поробили голяма част от това население, разрушили голяма част от градовете и се захванали да добиват чрез робите си, ценни метали от десетина рудника, край които изградили лагери. Алекс зареди термоса си с горещо кафе, запали цигара и се замисли, слушайки разказа на извънземния. До него Ким работеше нещо с компютъра си, а Аш и Палма си стягаха постелите за идващата нощ. Около пещерата нямаше почти нищо живо, освен глутница извънземни чакали, които бродеха наоколо с надеждата да намерят лесна плячка. Земляните дори не ги гонеха от това място, защото те се явяваха естествена пречка, да стигне до пещерата който и да е било. Кучетата от впряга бяха подслонени в дъното на пещерата, хранеха ги по малко, но достатъчно, защото можеше да потрябват отново за шейната. Те бяха добродушни животинки и дори не се налагаше да ги завръзват. Алекс стана от постелята си, за да се разходи из пещерата. Вече знаеха, че тя е много дълга и продължава с километри навътре в планината, след чупката от дъното на входната камера. Алекс се замисли именно за това. Пещерата трябваше добре да се изучи. Можеше да им потрябва втори изход, ако ги намереха пасарите.
*
Беше следобеда на другия ден, когато Алекс се върна от лов със едно животинче на гърба си, около 45 кг. Пон се зарадва и каза:
-Добър улов, Алекс! Остави го на нас с Ноа, ние ще го приготвим нататък!
-Как е навън, Алекс?- попита Аш.
-Студът е ужасяващ!- каза Алекс.- Бях със спуснат шлем и включено отопление.
Шестимата се събраха край огъня, а Алекс се беше изморил доста, пъхтеше и пухтеше, докато отпиваше вода. Той запали цигара и погледна Ким, която приготвяше вкусна чорба с месо, гъби и птичи яйца. Нататък из пещерата- лабиринт имаше много гъби, намираха се и птици и яйца от тях. Това бяха някакви извънземни кокошки, които рядко излизаха да летят, а се хранеха с мъхове и лишеи, каквито из пещерата имаше много. Ноа и Пон се заеха да оправят животинчето, което Алекс беше уловил и донесъл. Това се явяваше доста пикантна храна, за следващите няколко дни. То имаше вид на огромен заек. Аш беше пуснал картината от външните камери, поставени около входа на пещерата и наблюдаваше за приближаващи хора и животни. Също следеше и радара, който показваше, че наблизо няма никой, нито в небето, нито по суша. Палма ровеше из радиоефира, с надежда да прихванат какъвто и да е сигнал. За момента ефира беше пуст.
По някое време Алекс се събуди от кратък сън и стана, за да се наплиска с вода и да си зареди термоса с кафе. Той запали цигара и погледна какво става в пещерата. Този сън около час и нещо, му идеше доста добре. Беше свеж и бодър и в добро настроение. Аш и Палма спяха, а Ким дежуреше на портативния си компютър. Тя му се усмихна и каза:
-Няма нищо, Алекс! Пусто е около пещерата, няма и радиосигнали. Наспа ли се?
-Да. Добре беше.- каза той.- А ти кога ще почиваш?
-Спала съм много миналата нощ.- каза тя.
-Къде са Пон и Ноа?- попита Алекс.
-Заминаха да изучават пещерата нататък.- каза Ким.- Дадох им един от нашите радиопредаватели за връзка.
-Добре си направила!- каза Алекс и се изправи до пролуката на пещерата, отвори я и погледна навън. Мразовития вятър му напомни, че навън е адски студ.
*
Вечерта беше започнала. Пон и Ноа се бяха върнали в обитаемата част от пещерата. Те носеха още гъби и яйца, но птиците не закачаха, за да има яйца по- нататък. Определено никой не знаеше колко ще се живее в тази пещера, не се знаеше и зимата колко дълга ще бъде.От серия разговори между земляните и извънземните приятели стана ясно, че из градовете има много неща, необитаеми жилища, много техника, храна по складовете и прочие. На пасарите им трябваше предимно ръботна ръка, т.е. робите. От рудниците си те добиваха и продаваха по други планети ценни руди, метали и скъпоценности. Бяха толкова заети с дейностите си и охраната си, че рядко ходеха из градовете, предимно да съберат още роби. Разбира се те правеха това и по още десетина планети наоколо.
Алекс си зареди отново термоса с кафе, запали цигара и седна до огъня. Извънземните разказваха какво е била тази планета, преди нашествието. Земляните слушаха и не ги прекъсваха. Цялата цивилизация на тази планета не наброяваше повече от 500 милиона души. От тях 42 % бяха вече роби на пасарите. Останалите воюваха за свободата си и често се криеха. Алекс не изтърваше от погледа си картинките от своя компютър, но наоколо нямаше нищо тревожно. Пуст беше радиоефира, въпреки, че извънземните споменаваха за няколко радиостанции, които бяха подвижни, за да не ги хванат пасарите. Смяташе се, че има и малки предаватели на разположение на малцина, които носеха новините и общуваха един с друг. Това бяха предаватели с малка мощност. Атмосферните особености тук не позволяваха добра връзка и чуваемост и се смяташе за голям успех избощо да чуеш нещо по радиото.
Алекс въздъхна и стана за да се разтъпче. Според общото мнение, кораба "Crossfire" нямаше как да се погрижи за тях, небето гъмжеше от изтребители на пасарите. Колкото за четиримата отвлечени техни колеги, вероятно разбиваха камъни в някой рудник. А пък лютия зимен сезон затискаше и тази група, без възможности, да помогнат на другите и да напуснат планетата, те нямаха машини, след като джета им беше ударен и се разби.
(следва продължение)
Няма коментари:
Публикуване на коментар