ОТНОВО НА ЗЕМЯТА, фантастичен роман, откъс №26, Valeri Kolev.

ОТНОВО НА ЗЕМЯТА, фантастичен роман, откъс №26, Valeri Kolev.

Космическият, боен кораб ”Crossfire” напредваше към планетата Orixon 73, макар и все още далеко от нея. Алекс, Ким, Аш и Палма бяха дежурни на мостика някъде по времето след полунощ. За да спестят време, бяха избрали траектория на полета, преминаваща през опасна зона, където се водеха люти битки между три цивилизации. Това налагаше да бъдат с повишено внимание. Йон беше увеличил бройката на дежурните, които вече биваха по четирима, поне докато са в зоната на военни действия. Умишлено корабът заобикаляше опасните обекти по курса си, а в определени часове се пускаше ”Сферата за невидимост”. Това беше енергийна сфера, около кораба, която го правеше невидим. За съжаление черпеше страшно много енергия и нямаше как да се използва през цялото време, а само в най- опасните участъци от траекториите на полета. Както обикновено кораба се водеше от два робота, но четиримата дежурни участваха също в пилотирането, там и където е нужно.
*
На другия ден положението около кораба си оставаше същото, земляните се намираха в зона на военни действия. Сутринтта, докато заобикаляха изключително опасна зона, стигнаха до малката планета Orixon 35. В следобеда спуснаха кораба около планетата, за да проверят каква е ситуацията тук. Беше към края на следобеда, когато Алекс, Ким, Аш и Палма застъпиха дежурство на мостика. За нуждите на Агенцията по това време се сканираше планетата под кораба. Това щеше да отнеме известно време. Поддържаха височина на полета около 12 км., докато вървеше сканирането. Никой все още не знаеше на коя страна би била Агенцята, от тези три воюващи помежду си цивилизации. Колкото до мнението на Йон, той препоръчваше за сега- не намеса във военните действия и неутрална позиция. Корабът на земляните никак не беше за подценяване- макар и с малък екипаж, той имаше изключително мощна бойна техника и системи.
Алекс запали цигара по някое време и си зареди термоса с кафе. Беше му се доспало, а вечерта едва започваше. Той се замисли дълбоко, докато пушеше и наблюдаваше показанията за полета на кораба, както и картина от външните камери. До него Ким в това време разглеждаше показанията на радара и скенера, за да търси опасни обекти наоколо, но такива за сега нямаше. Аш беше зает да проучва каква е ситуацията долу на планетата, като прослушваше местни радио и телевизионни станции. Палма пък следеше работата на роботите, които пилотираха кораба и им даваше инструкции от време на време. А Йон беше отишъл да спи.
-Струва ми се, че на тази планета не се водят военни действия!- каза Аш.
-Изглежда си прав.- каза Алекс.- Това тук е изглежда някаква различна цивилизация, която няма нищо общо със войните наоколо. Как да бъдем сигурни в това?
-Докато не изпратим разузнавачи долу на планетата, няма да сме сигурни в това.- каза Аш.
-Кои са свободни в момента?- попита Алекс.
-Хенсън и Сюзън, ще свършат работа, според мене!- каза Ким.
-Нека да се стягат за разузнаване от близо!- каза Алекс.- Когато са готови, нека да заминават до долу!
-Ще се погрижа за това.- каза Аш.
С напредването на вечерта Хенсън и Сюзън бяха готови и отлетяха с малък джет и два робота, надолу към планетата. Тяхната задача беше да разберат в лични контакти, дали тази планета участва във войните наоколо. Алекс се зае със задачата да поддържа връзка с тях двамата, постоянна връзка, за да следи работата им и да им помага, макар и от дистанция. Спускането им надолу щеше да отнеме близо час. Алекс се запаси с търпение и стана от пулта за да се поразтъпче. Освен четиримата дежурни и двамата, които заминаха на разузнаване, други будни на борда нямаше в този момент. Разбира се роботите си действаха и зкораба, всеки със своите задачи.
*
По- късно Йон се появи на мостика. Той беше бодър и свеж, след като беше поспал три часа.
-Как върви деца?- попита той.
-Изпратихме Хенсън и Сюзън на разузнаване.- каза Алекс.
-Добра идея!- каза Йон.- А нещо ново има ли?
-Не. Друго нямаме ново.- каза Алекс, а Йон си взе една топла пица от кухненския автомат и се изправи пред главния екран, за да види каква е ситуацията, докато хапваше.
По това време Хенсън и Сюзън се приземиха в покрайнините на 200- хиляден град и излязоха навън, на разузнаване. На мостика се получаваше добра картина и звук от тяхната работа, а Алекс беше готов във всеки момент да им дава инструкции и съвети, докато следеше действията им. Това беше момента, когато на мостика видяха за пръв път тази непозната раса, обитаваща планетата Orixon 35. Това бяха същества, много близо до рода на земната коала, с малки разлики. Разбира се във всяка цивилизация из космоса си има разновидности, съпътстващи раси и видове, но специално на тази планета имаше най- вече коало- подобни. Хенсън и Сюзън лесно завързаха разговор с местните. Още в началото се разбра, че тази планета е мирна и опазва мира си с много силна армия и отбранителна стратегия.
-Ясно!- каза Йон- Тук ще можем да се приземим и да си починем десетина дена!
-Нека разузнаят още няколко часа!- каза Алекс.- Пък тогава ще решаваме.
-Разбира се!- каза Йон.
Вечерта напредваше на борда на космическия, боен кораб ”Crossfire”. Долу на планетата, двамата разузнавачи трупаха нова и нова информация, която скоро ставаше известна в кораба. Те завързаха няколко десетки разговора със случайни местни хора, а също така прегледаха местната преса и радиоефир. С наближаването на полунощ се взе решение, да се приземи кораба. Скоро се започна спускане към планетата. То щеше да продължи около час време.
*
“Crossfire” се отпусна върху бетонната площадка на космодрума край двеста- хилядния град, а двигателите пращяха и димяха още близо час. От някаква тръба изтичаше шумно пара. Тук беше тъмно и ветровито, а въздуха беше добър- чист и свеж. Алекс и Йон излязоха на една тераса от мостика и огледаха наоколо.
-Скоро ще пристигнат Хенсън и Сюзън!- каза Алекс.
-Няма проблем!- каза Йон- Смятам тук да си починем десетина дена.
-Щом трябва.- сви рамене Алекс и запали цигара.
-Тук ще изчакаме още няколко души от стария екипаж.- каза Йон- Не виждам по- подходящо място, за да пристигнат на кораба.
*
На другия ден времето навън беше приятно, слънчево и хладно, а въздуха чист и свеж. Деветнайсетте земляни прекарваха повечето си време по терасите на кораба, когато не бяха навън, до близкия град. Още на сутринта заредиха кораба с допълнителни количества провизии, гориво, вода и кислород. В следобеда мнозина бяха насочени към сън, останаха будни само четирима дежурни и Йон. Това бяха Алекс, Ким, Аш и Палма. Алекс си зареди термоса с кафе, запали цигара и се зае да прослушва радиоефира, за някакви близки опасности и опасни обекти, приближаващи по въздух. Йон само преди половин час беше успял да се свърже с още четирима души от стария екипаж, с които се разбраха, че кораба ще ги чака на тази планета. Едва ли Йон щеше да успее да събере стария екипаж в същия му състав, предполагаше се, че ще бъдат взети и нови хора.
Неусетно настъпи бордовата вечер. На мостика застъпиха Браун, Джейн, Никита и Нортън, а Алекс и другите се оттеглиха по каютите си за почивка. Алекс си взе един душ и ободрен в чистичка униформа излезе на терасата към каютата и запали цигара. Гледката нататък беше невероятна, а времето леко хладно и приятно. За момент Алекс забрави, че всъщност са на мисия, а около тази планета е бойно поле. Тук, като на някакъв остров на спокойствието, земляните можеха да отдъхнат от напрежението и да си починат. Както винаги след дежурство Алекс имаше много време пред себе си, а и Ким, преди следващото. Това бяха едни от любимите им часове, когато послушваха музика, побъбряха си, двамата или с приятели и си поспиваха и почиваха добре. Той се чувстваше млад и силен, въпреки грипния вирус, който понякога го нападаше из невиделица, но това все пак не беше чак такова неудобство. С мисълта за една хубава вечер и спокойна нощ, Алекс и Ким се радваха на свободното си време и доброто си настроение. В тези часове добрите времена бяха застигнали кораба с деветнайсетте земляни, както се случваше понякога, от време на време.
(следва продължение)