Тук е мястото, където можете да прочетете и видите интересни материали от интернет, както и да послушате хубава музика.
Времето сега:
четвъртък, 20 септември 2012 г.
ОТНОВО НА ЗЕМЯТА, фантастичен роман, откъс №32, Valeri Kolev.
ОТНОВО НА ЗЕМЯТА, фантастичен роман, откъс №32, Valeri Kolev.
Корабът беше останал в орбита, а четирима с един джет се спускаха към някакво селище- база на "пасарите". Това бяха Алекс, Ким, Палма и Аш, които отиваха на разузнаване там. Течеше следобеда, когато Алекс си взе кафе и запали цигара. Джетът се спускаше в вой, сред гъсти облаци и мъгла, пилотиран от боен робот. Спускането трябваше да продължи около час. Четиримата бяха в лошо настроение и почти не разговаряха помежду си. По това време се срина и радиовръзката с кораба. Това беше едно неприятно спускане и то за да приближат базата на "пасарите" за разузнаване. Тъкмо Ким беше раздала по една топла пица за закуска, когато изведнъж се задейства някаква аларма.
-Какво става, по дяволите?!- извика Алекс.
-Сър, обстрелват ни!- каза роботът пилот и предприе спасителна маневра. Алекс, който не беше седнал в креслото в този момент, полетя из кабината и се стовари в една от стените, предвидливо тапицирани с мека материя.
-Алекс!- извика Ким.- Преследват ни четири изтребителя!
Алекс не отговори, беше в безсъзнание в този момент. Изведнъж джетът се разтресе силно и подскочи.
-Удариха ни!- извика Аш.- Удариха ни!
-Сър! Губим мощност, изтича и кислород!- каза роботът- пилот.
В този момент последва втори удар, още по- силен. Таблото пред пилотите се запали и пропуши, а Аш извика:
-Да катапултитраме! Веднага! Аз ще помогна на Алекс, той не се движи! Катапултирайте се!
*
Алекс се свести. Беше му студено и го болеше главата. С изненада забеляза, че се спуска с парашут. Не знаеше какво да мисли, а май имаше пукнати ребра, които го боляха, някак си кисело. Той побутна униформата си, по него бяха всички необходими за оцеляване неща- раницата, калашника и бластерите, а на главата си имаше шлем. Часовника на ръката му показваше височина от 10,500 м. Той си помисли, че ще бъде гадно спускане и стисна зъби. Страшно му се пушеше, но в момента имаше достатъчно главоболия и проблеми.
Спускането му с парашута мина добре, общо взето. Приземи се на поляна в някаква гора. Въздухът ставаше за дишане и той нагъна парашута, отвори шлема си и запали жадуваната цигара, докато се оглеждаше наоколо. Беше студено, пусто и сумрачно. Някъде изкряка горска птица, чу се и вой на хищник.
Наближаваше нощта, а Алекс търсеше из гората местенце за пренощуване. Намираше се на съвсем непозната планета, обитавана от коварните "Ловци на роби", от расата "пасари". Иначе казано- тук всичко можеше да се случи. Стиснал калашника в ръка, той стигна до пещера, на един хълм. Не можеше да се надява на по- удобно място за нощуване. Наряза дърва и храсти от гората и затвори с тях пещерата и се огледа вътре в нея. Тя продължаваше навътре и нагоре из планинското било. Тук не беше стъпвал човешки крак, нито пък "пасарите" бяха идвали на това място. Алекс запали огън, за да се стопли и да изпече животинчето, което беше прострелял на идване насам. То тежеше към 40 кг. и щеше да бъде подходяща храна за близките 24 часа. Алекс запали цигара, докато се печеше месото и извади портативния компютър, за да опита радиовръзка със своите. Скоро задейства и защитно поле около пещерата с малък акумулатор на енергия. Смяташе, че се е уредил добре за сега и се чудеше как ли са в момента останалите му колеги и приятели, както и гаджето му- Ким. Очите му се навлажниха. Това беше планета, където всичко можеше да им се случи. С леко притеснение за своите хора, печеше месото на огъня и умуваше, какво ще прави по- нататък, през дългата нощ, както и на сутринта. Из раницата му имаше всякакви джунджурии, именно предназначени за такава ситуация, както и добър запас от храна, вода, лекарства и дори цигари. В бутилката си имаше и килород за пет часа, но то тук въздуха беше добър и нямаше нужда от кислород. Разполагаше и със 200 патрона за калашника, както и енергия в бластерите си за десет часа стрелба. Той въздъхна, все пак дявола не беше чак толкова черен. Навън вече беше пълен мрак, а валеше проливен дъжд. Свари си един литър кафе и докато пиеше, запали цигара и се замисли. Бяха в голяма беда, това беше безспорно. В следващите часове Алекс се зае да прослушва радиоефира. Ако хванеше разговор на "пасарите" по радиото, това щеше да бъде голям коз по- нататък. От това той щеше да научи много неща за "пасарите" и техните лагери с роби, изградени тук на тази планета. В тези часове малко го наболяваха ребрата, вероятно леко контузени при удара му в стената на джета, но поне нямаше счупване. Алекс беше доволен от намирането на подслон за нощуване. Той замисляше, какво ще прави по- нататък. Може би трябваше да търси своите хора, които сигурно не бяха кой знае колко надалеко, но и това не се знаеше още. С усещането, че престоя му из гората няма да е нито кратък, нито лесен, Алекс се запасяваше с търпение и сила, които щяха да му трябват. За сега се беше подслонил добре и се намираше в безопасност, в добро здраве. Нататък обаче трябваше да внимава и да не се осланя само на добрия си късмет.
С напредването на вечерта Алекс си беше похапнал месо, което не беше лошо на вкус. Той смяташе да поспи, да събере сили в почивка, а на сутринта да тръгва да търси останалите трима от сваления джет- Аш, Ким и Палма. Навън все още валеше проливен дъжд и беше свил студ. Край огъня беше добре, а дръвца беше събрал достатъчно за през нощта. Смяташе да поддържа огъня цяла нощ, като също и поспи. Той нямаше представа колко часа щеше да продължи тукашната нощ, нищо не знаеше и за сезоните и температурите тук.
Малко преди полунощ Алекс запали цигара и стана от примитивната постеля, която си беше направил край огъня, за да се пораздвижи и разтъпче. На екранчето на часовника му не се виждаха близки опасности, около него. Той се поразходи напред- назад из пещерата, дълбоко замислен над случващото се. Искрено се надяваше неговите хора да са се подслонили добре и да са в безопасност. Но всъщност той беше спокоен, а това беше важно и означаваше, че и с другите всичко е наред, поне доколкото беше възможно в тази странна ситуация.
*
Беше задремъл на постелята до огъня, когато го събуди алармата- нещо приближаваше пещерата. Алекс скочи на крака и грабна калашника в ръка. На екранчето на часовника му ясно се виждаха два обекта, които наближаваха, на около 500 м. от гората. Нямаше време да се разсънва, нито кафе нито цигара- скоро щеше да има някакви гости. Докато дебнеше и изчакваше, той успя поне да накваси гърлото си с вода. Подслушвателното устройство, скоро му даде добър звук, а компютърния превод показа един такъв разговор от приближаващите двама души:
-Трябва да се приютим сега, скоро започва лютата зима. Тази пещера я знаем, добра е.
-Ако ни хванат "пасарите" пак ще рабиваме камъни в рудниците.
-Няма да ни хванат, те рядко ходят пеша, а още по- рядко надалеко от лагерите с роби.
-Нещо свети откъм пещерата!
-Верно! Трябва да внимаваме!
Алекс вече ги виждаше през поставените микрокамери около пещерата, това бяха хуманоиди, мъж и жена, облечени като първобитни хора с кожи от добитък и зверове. Те бяха с лъкове и стрели на гърбовете си, а носеха и по едно копие. Алекс ги изненада отстрани и извика:
-Стойте на място! Кои сте вие?
-Моля ви не ни убивайте! Ще се върнем в лагера доброволно!
-Аз не съм от "пасарите"!- каза Алекс.- Кои сте вие? Какви сте?
-Човече, ние сме роби. Избягахме от лагера преди две години и се крием където можем, от "пасарите". Това е най- лошото място, където може да дойде човек като вас! "Пасарите" не подбират раси, когато ловят нови роби!
-Да вървим в пещерата и никакви номера, да се разберем!- каза Алекс.
-Няма номера, човече! Обещаваме!
В пещерата край огъня Алекс ги разпита подробно. Това бяха местни хора, които твърдяха, че по планетата има раси, които не се закачат от "пасарите" и не се ловят за роби. Алекс изпитва до последно двамата, преди да им довери, какво му се е случило тук. Оказа се, че това са баща и дъщеря. Те обясниха, че съвсем скоро започва сезон на люта зима с много сняг и мраз, когато не се препоръчва да се замръква на открито. Алекс кимна разбиращо. Двамата местни хуманоиди си носеха и торби с вещи, но предимно месо и вода. Колкото и да им имаше доверие, Алекс продължаваше да ги изпитва и проверява, преди да ги приеме за приятели. Извънземната девойка се казваше Ноа. Тя беше красива и секси, доколкото забеляза Алекс. Двамата с баща й Пон, знаеха страшно много неща за тази планета и "пасарите", а това беше много ценно за Алекс и другите земляни. (следва продължение)
Абонамент за:
Коментари за публикацията (Atom)
Синоптична прогноза
-
ИНТЕРЕСНО ЗА ХЛЕБАРКИТЕ Хлебарките са насекоми, които съществуват повече от 320 млн. години благодарение на изключително голямата си пр...
-
ОТНОВО НА ЗЕМЯТА, фантастичен роман, откъс № 182, Valeri Kolev. ...
Няма коментари:
Публикуване на коментар