Във вечерта на другия ден Nissan патрулираше над заселения със земляни континент. Летяха на 10 км. височина, със около 300 км/ч. Това беше планетата Orixon 44, земна година 7018. Тук живееха милиони преселници от Земята и вече техни поколения, родени по кораби и колонии из близките и тази планети. На борда на кораба будуваха 60 души, а останалите спяха и почиваха. Алекс се черпеше с кафе и умуваше около новините за приближаващите десет вражески кораба. Все още нямаше достатъчно информация дали тези кораби имат за цел планетите в тази зона. До Алекс стояха неговите колеги, Палма хапваше топла пица, Ким и Аш говореха по телефоните, а Милена и Мирена подреждаха и почистваха дежурната каюта. Навън вилнееше буря, но това не беше проблем за този кораб. Алекс се изправи пред предния люк на каютата и се загледа напред и надолу, където вече се спускаше мрак. Тази нощ щеше да се лети, без кацане. Планът на полетите не беше съвсем задължителен, а пилотите можеха да променят курса по свое желание. Алекс остана пред люка близо час, замислен над новата опасност за планетите от зоната Orixon, включително и тази планета тук. По темата за тази и други опасности бяха привлечени да обмислят, повече от 2,000 мъдреци и мислители, Алекс и хората му не бяха сами тук. По някое време до Алекс се появи Палма и застана до него без да каже нищо. Тя отпи глътка джин и също се загледа напред и надолу, през люка. Корабът наближаваше гъсти, черни облаци, а там вилнееше буря. Алекс запали цигара и се върна на мястото си зад пулта. Нещата бяха под контрол, дори и нашествието, което наближаваше зоната. Командосите от Агенцията правеха всичко възможно, за да отблъснат каквото и да е нашествие. Във тези часове носталгия и меланхолия обхванаха душата на Алекс. Замислен над своите спомени той погледна към часовниците си на ръката и нещо премисли отново. Това беше към двадесета година, откакто Алекс постъпи във Агенцията, заедно със приятелката си тогава- Ким. Много или малко бяха 20 години по корабите на Агенцията, далеко от Земята, никой не се наемаше да преценява и изчислява.
*
Течеше следобеда на третия ден. Корабът продължаваше да патрулира над заселения континент. Новините сочеха, че вражеските кораби все още не са се насочили към никоя планета от зоната. Алекс беше зле във тези часове, от свиреп зъбобол, който го тормозеше от денонощия.
Във началото на вечерта кораба беше на няколко часа дистанция от база № 9 на Агенцията. Очакваше се те да се приземят там, за нощуване и неотложни срещи със командването на базата там. Алекс, Палма, Аш и Ким дежуреха във тези часове. Шао, Джейн, Шон и Никита във тези часове поддържаха радиовръзките на кораба. Със някои точки от ефира нямаше връзка. Алекс запали цигара и погледна през люка в ляво от себе си навън. Там се спускаше мрак. Алекс беше във почти добра форма в тези часове, а се очакваше да бъде на линия до късно през нощта. Той се замисли за своите повече от 600 предишни живота и си даде сметка, че те са били предимно тежки за него, но пък е научил много мъдрост и научни умения, които сега му помагаха във тези тежки времена, далеко от родната планета Земята. Алекс отпи глътка джин и погледна към Палма, която тъкмо носеше горещи пици за вечерна закуска за десетимата дежурни тук в тези часове.
/край на откъс № 5/
Няма коментари:
Публикуване на коментар