Беше следобеда на другия ден, когато Nissan приближаваше град № 10. Там кораба щеше да изчака инструкции. Алекс запали цигара замислен пред предния люк на дежурната каюта. До него стоеше Палма, докато подреждаше масата за вечерята на шестимата. Алекс беше във лошо настроение, отново го мъчеше грип. Той се опитваше да действа по своите задачи, но неуспяваше да се концентрира. До града имаше няколко часа път. По това време екипажа беше на крака, преди да остане вечерната смяна на дежурство. Алекс се беше замислил по въпросите около оцеляването на земляните, разпръснати из десетина планети около Orixon 44. Животът извън Земята биваше труден почти навсякъде. Самият Алекс често боледуваше, отваряйки работа на лечителя на кораба, шамана Джи. И този ден Джи лекуваше Алекс със нови и нови хапчета и билки. Резултатът биваше променлив, но във общи линии Алекс се мъчеше предимно. Той си взе кафе от автомата и седна зад пулта, за да обмисли нещата си за този ден и следващите няколко дни.
*
Следобедът на другия ден вървеше нормално, когато Алекс излезе на терасата на дежурната каюта и се загледа нататък към града. След няколко часа корабът щеше да отлети оттук, над планините към следващата спирка- град № 14. До Алекс стоеше Палма и хапваше шоколадов сладолед. Алекс беше замислен, предимно над проблемите на кораба и екипажа от последните времена. Той реши да се разходи около кораба и кимна на Палма да тръгне с него. Докато асансьора ги спускаше към партера, Палма извади от един джоб един лист и дълго разглежда нещо по него. На излизане от кораба и от асансьора Алекс побутна автомата на рамото си и огледа наоколо. Постовите на входа кимнаха на Алекс и на Палма и направиха път за минаване. Навън беше свежо и хладно, валеше тих дъжд. Двамата прекосиха площадката пред кораба и тръгнаха по асфалтирана алея към парка на летището. Във тези часове из парка имаше десетки минувачи, някои от корабите, други от базата и трети от града. Във района се срещаха доста диви животни и зверове, които се плашеха трудно, дори ако се стреляше по тях. Във далечината се забелязваше кафене, около което се беше насъбрал народ. Натам тръгнаха Алекс и Палма. Както се бяха уговорили предварително, в кафенето трябваше да се срещнат със Ким и Аш. Наближавайки кафенето двамата оглеждаха хората около себе си. Наблюдаваха се доста непознати видове, за които тепърва се търсеше информация, за да се картотекират за архива на кораба. Алекс помириса въздуха, да не би да има теч на газ и сетне запали цигара. Двата им дрона с камери, вече оглеждаха наоколо. Трябваше да им бъде осигурена максимална безопасност, както обикновено.
Двамата седнаха по- късно на масичка пред кафенето, една от няколко десетки наоколо. Поръчаха си бира със мръвки печено месо и се загледаха наоколо.
*
Няколко часа четиримата се черпиха с бира и печено месо, преди да дойде техен робот със хеликоптер, за да ги прибере на борда на кораба- трябваше да отлитат нататък, за обичайното патрулиране над континента. Когато се качиха във хеликоптера, Алекс запали цигара и кимна на робота да излитат. Това беше хеликоптер от състава на кораба Nissan. За него имаше място където да стои по време на полет, както и още няколко такива хеликоптери. Алекс, Палма, Ким и Аш заминаха заедно с хеликоптера и двата робота обратно към кораба. Там чакаха само отделни хора от екипажа да се приберат, за да тръгва кораба. Докато си пушеше лулата, Алекс ползва телефона. Той искаше нещо да провери, преди прибирането в кораба.
*
Във следобеда на другия ден Nissan прелиташе над планина, разположена на площ със около 2,000 км. дължина. Летяха на височина от 10 км. и скорост от 400 км/ч. Във тези часове бяха будни около 40 души, а останалите 160 почиваха или спяха. Алекс тъкмо умуваше дали във вечерта ще се приземяват някъде или не. По принцип това трябваше да реши именно той. Докато умуваше, къде ще бъде по- добре да бъдат тази вечер, Алекс запали цигара и си взе чаша кафе от автомата. Долу на земята под кораба вилнееше зимна буря със много сняг и силни ветрове. Там беше опасно, до известна степен.
*
Във началото на вечерта Алекс си взе още една чаша кафе и седна пред пулта си, за да помисли и поработи над редица проблеми и задачи. Това беше планетата Orixon 44, земна година 7018- та. Новата планета на земната цивилизация, отдалечена на години път от самата Земя. Наоколо имаше още редица планети, където земляните имаха колонии със градове.
/фентъзи роман, край на откъс № 3./
/следва продължение/
Няма коментари:
Публикуване на коментар