Беше вечерта на другия ден. Корабът Nissan все още се намираше на летището край база № 9. Навън се спускаше мрак. Времето беше сурово и мразовито. Алекс и Палма бяха излязли на терасата към дежурната каюта, пушеха по цигара и сръбваха джин. Гледката към базата и към града беше невероятна. Алекс се беше замислил за възможното нахлуване във зоната Orixon на вражески сили, опитвайки се да измисли още по- сериозни мерки за отбрана и защита на земните колонии и градове по планетите из тази зона. Това тук беше планетата Orixon 44, изцяло собственост на Агенцията AFJ – Новата Земя на земните цивилизации, а годината беше 7018- та Земна Година. Палма изглеждаше във добро настроение в тези часове. Алекс смяташе тази вечер да останат до късно по пултовете, за да умуват по наболели теми. За момента не се очакваше да отлитат със кораба преди утрото, но пък можеше командир Йон да вземе друго решение. Алекс кимна на Палма да се прибират на топло във дежурната каюта и двамата влязоха там. Техните колеги работеха по пултовете си. Алекс зае мястото си зад своя пулт, запали цигара с кафе и се замисли отново. Според разузнаването на Агенцията, към момента нямаше вражески сили във близост до зоната. Следяха се границите й от всички страни, чрез автоматични дронове и бойни станции. Това не биваше да притъпява вниманието на земляните, а те трябваше да се грижат за отбраната на зоната, както при сериозна опасност.
*
Във вечерта на другия ден Nissan патрулираше над бреговете на заселения континент. Летяха на 12 км. височина, със 300 км/ч. Долу се вихреше силна буря, а вълните на океана достигаха 30 м. височина. Алекс пушеше цигара със кафе и наблюдаваше пулта пред себе си. Птрулирането вървеше нормално. Опасни обекти нямаше нито около планетата, нито долу на по- ниска височина. Във тези часове будуваха 50 души на борда на кораба. На няколко часа полет се намираше база № 6 на Агенцията, където евентуално можеха да се приземят за пренощуване в безопасност. За този момент все още нямаше указания дали ще се приземят там. Навън се спускаше мрак, когато Алекс и Палма излязоха из кораба да се разходят. Те срещнаха само няколко души от охраната на кораба, които бяха по постовете си. Към охраната се числяха и около 40 робота. Във тези часове наблизо нямаше никакви непроверени и опасни летящи обекти. Алекс и Палма завиха към столовата, където намериха десетина души, които се черпеха и хапваха. Разположиха се край тях и се заслушаха във разговорите тук. Алекс запали цигара и отпи глътка джин. Тази вечер двамата щяха да дежурят до късната доба, преди да се оттеглят да почиват. Бяха взели мерки, та да поспят предварително през деня.
*
Рано сутринта Алекс и Палма станаха от сън. Корабът Nissan летеше на 2- 3 часа от база № 8, където трябваше да се приземят и да гостуват в този ден. Двамата се наплискаха с вода на чешмата, разсъниха се и седнаха на кафе със цигара. Във дежурната бяха Шао, Джейн, Шон и Никита. Скоро сетне се появиха също Аш и Ким, Браун и Мирена. Във този състав десетимата щяха да дежурят до следобеда. Алекс извади бели листи, където щеше да умува в този ден. Той драскаше по тях всяка своя мисъл и идея, разработваше я , докато станеше кристално ясна. Леко сънлив и непохватен, Алекс се зае със проверка на бордовите системи, чрез своя пулт. Кратък разговор със мостика и пилотите там- Джими и Джони, изясни положението, че ще се каца в базата № 8. Командир Йон все още спеше, което даваше на Алекс пълномощното- да командва екипажа и кораба.
*
Сутринта започваше на борда на кораба. Нощните смени биваха сменени от сутришните. Корабът летеше на височина от 12 км., със скорост около 300 км/ч., над високи планини. В тази зона нямаше никакви съмнителни и опасни летящи обекти. Така беше и около цялата планета Orixon 44. В този час Шао и Джейн търсеха база № 8 по радиото и скоро успяха да се свържат и да говорят с тази база.
*
/край на откъс № 6/
Няма коментари:
Публикуване на коментар