На другия ден, във следобеда Nissan се приземи до град № 17. Веднага след кацането Алекс и Палма излязоха на терасата към дежурната каюта. Навън валеше дъжд. Алекс запали цигара, извади бутилка джин и отпи глътка. Гледката показваше града във далечината и в близък план базата и летището тук. Въздухът ухаеше на извънземен озон и кислород. Усещането за свежест и младост омая земляните, особено Алекс и Палма. Алекс огледа района, замислен над излъчването на този град. Тук живееха половин милион души. Във базата и летището пък, имаше 4,000 души- колеги командоси от AFJ. Във летището по това време имаше 115 различни кораби, совалки и изтребители. Алекс погледна за народността на корабите наоколо, търсейки непроверени, които можеха да са опасни за земляните тук. Палма сръбваше джин с тоник и наблюдаваше зоната около входовете на Nissan. Долу вече чакаха разрешение да идат до базата и града, няколко от екипите на кораба.
Щом по-късно двамата се прибраха вътре в каютата, Алекс запали цигара и огледа хората си в каютата, преди да заеме мястото си зад пулта, където тази вечер щеше да има много работа, до късно след бордовия полунощ. Докато пушеше цигарата, Алекс пусна последните новини от изминалите дни и часове, които сега щеше да прегледа и прослуша. Добрата представа за световете, сега- във реално време, щеше да бъде много полезна за Агенцията, по- късно.
Докато Алекс преглеждаше новините, Палма приготви вкусни пици за една вечерна закуска. Ким, Аш, Мирена и Милена по това време имаха свободни часове и почиваха. Из кораба бяха будни 40 души, а три екипа бяха отишли до базата и до града. Алекс запали цигара и се изправи на терасата, за да погледа навън. Вече ставаше тъмно над базата и града, а спускащия се мрак скоро щеше да залее всичко наоколо. Алекс отпи глътка джин с тоник и погледна към Палма. Напоследък и даваше все по- малко от вниманието си, но тя не реагираше на това негативно. Бяха изминали няколко часа от кацането тук, когато Алекс даде инструкциите си за всеки един от екипажа. Командир Йон беше поел командването на кораба, а Алекс и Палма щяха да поработят още малко, преди да се оттеглят да почиват. Не се очакваше скоро да се отлита от това летище, а това даде на Алекс усещане за малка радост. Палма беше щастлива тази вечер. Някак си беше успяла добре да си подреди картите, а това я радваше. Настроенията из кораба бяха нормални, носеше се полъх на оптимизъм наоколо. Радиовръзките с базата, града, кръстосвача, както и със екипите, излезли навън, бяха стабилни.
*
На другия ден, към края на следобеда, кораба прелиташе над вътрешно за континента море. Намираха се на 10 км. височина и се движеха със 300 км/ч., а навън се вихреше буря. Във дежурната каюта имаше десет души, сред които Алекс и Палма. На борда на кораба бяха будни 50 души, а останалите 150 почиваха и спяха. Алекс се черпеше със джин и умуваше, как да подобри отбраната на планетата тук- Orixon 44. Тези дни бяха получили съобщение, че във зоната са забелязани вражески кораби, от една враждебна цивилизация. Във тяхната посока бяха изпратени десет автоматични, разузнавателни дрона. В очакване на резултат командосите, които се намираха в тази зона, тръпнеха в очакване на нова информация за вражеските кораби навлезли във зоната. Агенцията AFJ беше вдигната по тревога валидна за цялата зона около планетата Orixon 44.
Алекс запали цигара изправен пред предния люк. Предстоеше му чак до сутринта да умува по плановете за защита на тази планета от нашествия.
/край на откъс № 4/
Няма коментари:
Публикуване на коментар