ОТНОВО НА ЗЕМЯТА, фантастичен роман, откъс № 241, Valeri Kolev.

ОТНОВО НА ЗЕМЯТА, фантастичен роман, откъс № 241, Valeri Kolev.

Наближаваше полунощ, няколко дни по- късно. Crossfire си стоеше на поляната до временния лагер- лечебница, която земляните издигнаха, за оказването на спешна медицинска помощ на ранени от войната срещу хищниците. Това беше планетата Orixon 72, а това беше единствения континент, държан под контрола на Съпротивата. Алекс и Палма бяха останали будни по това време, на чаша джин с тоник и салатка от осолени лимони. Дежуреха Шон и Бронк. Току- що беше пристигнал хеликоптер с десетина ранени. Дежурните в лечебницата ги посрещнаха веднага и започнаха работа по тях. Това бяха съюзници, воювали на фронта срещу хищниците. Алекс и Палма си говореха тихо, за миналото, за Земята и колко хубав е бил там живота, преди да настъпи робството. Носталгията завладя и двамата. Леко тъжни, леко весели, те се намираха съвсем малко преди полунощ.
*
Беше вечерта на другия ден. Алекс се завърна с Ким, Аш и Палма в кораба, след като с часове бяха прекарали в лечебницата, като експерти по операциите. Щом се прибраха в дежурната каюта, Алекс си наплиска лицето с вода на чешмата, постегна си униформата и седна на кафе и цигара, докато събираше силите си и мислите си. Бяха на границата на възможностите си и четиримата. Ким направо се тръшна в койката си, а Палма отиде да се къпе. Аш седна при Алекс, взел току- що топла пица от автомата. Бяха гладни, недоспали и изморени. В лечебницата този ден имаше 320 души, а операциите бяха най- малко 25. В тези вечерни часове тук дежуреха Шон и Бронк, седнали зад пулта. Не беше безопасно на тази планета и трябваше да се внимава.
Вечерта напредваше. Алекс беше посъбрал силите си и заедно с Палма пушеха цигари на терасата. По принцип четиримата имаха свободно време за сън до 8 ч. сутринта, 10- 11 часа. Алекс нямаше да ляга да спи, преди да се убеди, че кораба е в безопасност и преди да разгледа новините от близо и далеко, получени от Nissan, преди два часа. Палма беше донесла кафе за двамата и докато разглеждаха местността около Crossfire, двамата отморяваха от тежкия ден.
-Набутахме се в истински ад!- каза Палма.- Колко време ще бъдем тук?
-Никой не знае колко време ще бъдем тук.- каза Алекс.- Такова решение беше взето- ще оказваме спешна специализирана помощ на пострадалите във войната, тук и сега…
-Бяхме си добре на Orixon 44!- каза Палма.
-Ще бъдем пак там… някой ден…- каза Алекс.- Спокойно! Можеше да бъдем в битки с хищниците, а тук сме настрани от войната и до известна степен сме в безопасност!
-Хищниците са побеснели в тези дни!- каза Палма.- Колко убити, колко ранени! Как ще се справяме с нашата лечебница- не знам просто!
-Ще се справим!- каза Алекс.- Какво ще кажеш за джин с тоник, като за след кафето!
-Бива!- каза Палма.- Давай джинът!
*
Към края на следобеда на другия ден навън валеше дъжд и беше хладно. Алекс, Ким, Аш и Палма се прибираха от инспекция на постовете около лечебницата и кораба Crossfire. Бяха се поразходили до насита, а въздуха беше така чист и свеж, че дишаха с пълни гърди. На входа на кораба ги посрещнаха постовите със козируване. Те отвърнаха с кимване и се вмъкнаха в асансьора, който щеше да ги качи 30 метра нагоре, до нивото на дежурната каюта. Щом се прибраха Алекс се наплиска с вода на чешмата, взе си кафе и запали цигара. И този ден си отиваше. Бяха прекарали десетина операции, днес, преди инспекцията по постовете. Сега смятаха да отдъхнат и да вземат някое дежурство по безопасността на кораба.
В началото на вечерта Алекс си беше сварил цял чайник с билков чай, за да се стопли, докато преглежда новините от близо и далеко, събрани от дежурните до този час. В лечебницата бяха приети вече към 350 души. Най- тежките случаи от този ден бяха вече обработени и им беше оказана спешна медицинска помощ. Имаше и 20 души със други тежки заболявания, не свързани с войната. Научили за медицинската лечебница на земляните, заявки за приемане се получаваха от всякъде из континента. Земляните нямаше да остават тук завинаги. Затова те обучаваха бъдещи лечители из между тукашните жители и доброволците от Съпротивата, а също предоставяха безплатно всякаква медицинска информация за повече от 50 извънземни раси. Земляните обещаваха на Съпротивата, редовно да ги снабдяват със голям избор от лекарства, с които Nissan разполагаше и си произвеждаше на борда. Някои тайни формули, дори бяха предоставяни напълно безплатно за Съпротивата.
Алекс и Палма отново се срещнаха на терасата на дежурната каюта, на цигари и кафе. Тази вечер бяха запазили повече от силите си, а бяха и много млади и жизнени, та им се живееше. Палма си беше палава, както винаги. Загледани навън, където валеше дъжд и се стелеше мъгла, двамата се отнесоха в мечти. Времето беше хладно, но в допустими граници, беше приятно дори навън да бъдеш.
-Отива си и днес…- каза Палма.- Хубаво е на терасата!
-Не можем да се оплачем от нищо.- каза Алекс.- Справяме се с лечебницата, доста добре…
-За днес си минахме реда за експерти в лечебницата, вечерта е наша!- усмихна се Палма.- Можем да пийнем пак джин с тоник!
-Както кажеш!- каза Алекс.
*
Вечерта напредваше, а Алекс и Палма пийваха джин с тоник на терасата, със леко отворен прозорец, за да не им стане студено. Алекс скоро щеше да мине на чай, със пълен чайник билков чай. Палма също изяви желание да мине на чай. Из района на кораба и лечебницата беше тихо и спокойно. Дежурните в лечебницата имаха няколко леки операции за през тази нощ. Наоколо нямаше опасни обекти на дистанция повече от пет часа полет. Това даваше една висока степен на безопасност. Замислени над живота си и службата, Алекс и Палма продължаваха след известно време със дежурствата зад пулта. Ким спеше, а Аш инструктираше войници от Съпротивата, как се оказва спешна медицинска помощ.



(следва продължение)