ОТНОВО НА ЗЕМЯТА, фантастичен роман, откъс № 242, Valeri Kolev.
Беше вечерта, два дни по- късно. Алекс, Ким, Аш и Палма се връщаха в кораба, след смяната си в лечебницата. Беше студено и валеше дъжд. Не се спряха при постовите край лечебницата, а се насочиха право към кораба си. На входа на кораба, охраната им козируваха, а те само кимнаха с глава. Асансьора ги качи бързо 30 метра нагоре до нивото на тяхната дежурна каюта. Щом се прибраха, Алекс си сложи да свари чайник с билков чай, за да се стопли, запали цигара и си пусна новините по лаптопа си. Навън се смрачаваше още повече, а то целия ден беше в полумрак. Наоколо нямаше вражески обекти, а кораба Ford се завърна преди час, със 120 ранени на борда си, прибрани от фронтовите зони. Новините от близо и далече бяха отново шарени- на места Съпротивата постигаше успехи, на други места тя даваше загуби в хора и техника. На Orixon 44 всичко биваше нормално, а това радваше земляните. След толкова пътешествия из космоса, земляните смятаха да се спрат на Orixon 44, а все по- рядко да пътуват на далеко от тази планета. Разбира се без пътувания нямаше да се размине, света продължаваше своя живот и ритъм.
По- късно вечерта Алекс се топлеше с чай, пушеше цигари и се радваше на хубавото и дъждовно време навън, което събуждаше мили, носталгични спомени у него, спомени за едни други дъждове, в други времена, там далеко на родната планета- Земята. Палма тихо се намести до Алекс, сипа си чай с бисквитки и затършува из лаптопа си. Тази вечер четиримата бяха запазили повечко от силите си, но не се впускаха в нови задачи, преди да си починат добре. За няколко дни десетки операции бяха завършили пред очите им и с тяхната експертна помощ. В дежурната каюта беше топло и уютно. Четиримата почиваха, а зад пултовете бяха Браун, Джейн, Шон и Бронк. Тази вечер или през нощта щеше да пристигне специален кораб на Съпротивата, със 120 души на борда, медицински лица, които щяха да се учат от земляните, да се справят сами с ранените в лечебницата. Земялните щяха да оставят временните постройки тук, както и единия медицински робот. Това беше като скромен подарък от земляните, на Съпротивата и на тази малка планета.
Късно вечерта Алекс и Палма излязоха на терасата на каютата, на чист въздух. Студено беше навън, а в мрака се стелеше гъста мъгла.
-Какво се чува, Алекс, колко време ще бъдем на тази планета?- попита Палма.
-Още не е сигурно.- каза Алекс.- След като подготвим медицински лица от тукашните, за лечебницата, ще се впуснем в спасителни мисии по другите континенти…
-Охоо!- каза Палма.- Ще имаме много още да чакаме завръщане на Orixon 44!
-Не се отпускай, Палма! - каза Алекс.- На служба сме. Където ни изпратят- там отиваме…
-Имам право малко да си помечтая, нали!- усмихна се Палма.
-Да, разбира се, но в рамките на допустимото!- каза Алекс.
-Ще донеса още чай…- каза Палма.
*
Наближаваше полунощ. Алекс и Палма пийваха джин с тоник в неговия бокс със койките. Тихо звучеше музика от миналото. Двамата бяха още много млади, не достатъчно изморени този ден, а страшно им се живееше. Ким и Аш държаха дежурството, за още час- два, докато дойдат Хенсън, Никита, Нортън и Соня. Из кораба беше спокойно. В лечебницата имаха само две трудни операции за тази нощ. Пациентите в момента наброяваха 420 души. От тях 15 щяха да бъдат освободени на сутринта. Според офицерите от Съпротивата, те отиваха на курсове за войници, след което постъпваха в армията. Палма заспа по някое време, а Алекс имаше още работа с лаптопа си. С надеждата да приключи до полунощ и хубаво да се наспи, Алекс запали цигара и си взе кафе. Той отново провери за безопасността на кораба, преди да се заеме да попълва дневника си. Но го хвана лепкава дрямка, а очите му се затваряха сами. Скоро той щеше да остави всичко и да легне да спи. Тази нощ щеше да е дъждовна- идеално време за сън до късно сутринта, който можеше да си го позволи…
*
Още от ранни зори над кораба Crossfire и лечебницата заваля сняг. Силни и мразовити ветрове сковаха всичко наоколо. Този ден Crossfire тръгваше на спасителни операции над другите континенти, след като лечебницата беше приета от кораб на Съпротивата и обучените вече медици.
Вечерта беше започнала от известно време, а Crossfire се намираше в полет над океана на планетата Orixon 72. Алекс, Ким, Аш и Палма дежуреха зад пултовете, в следене за безопасността на кораба. Полетът беше на височина от 10 км. със скорост от 500 км/ч. Алекс си взе кафе и запали цигара, намръщен и сериозен- хищниците бяха много наблизо. Един от корабите им беше само на два часа в източна посока. Близостта на хищниците изнервяше и дежурни и почиващи. Заповедите на адмирал Шао, както и командир Йон бяха категорични- Crossfire щеше да спасява ранените по фронтовете. В началото на тежката мисия, земляните от този кораб се стягаха за тежки времена.
Наближаваше полунощ. Crossfire щеше да достигне континента в идните часове, а след това щеше да се действа според обстоятелствата.
*
По обедно време Crossfire беше събрал близо 80 души, ранени хора от съюзниците на Съпротивата. С тях кораба се завръщаше към лечебницата, с полет над океана на височина от 10 км. На ранените се оказваше първа помощ. Алекс, Ким, Аш и Палма дежуреха по безопасността на кораба. Над океана имаше и вражески обекти, които се държаха на дистанция от два часа полет със интензивен огън с торпеда. Други два кораба на хищниците бяха свалени при излизането на Crossfire от териториите на фронта. Интензиваната стрелба от Crossfire се поддържаше от десет оператори и автоматизирани установки за отбрана на кораба.
Щом стигнаха навътре в океана, земляните забелязаха, че хищниците се отказаха да ги гонят, именно заради сериозните отбранителни възможности на земляните и техния кораб Crossfire. В тези часове след битките, земляните от кораба можеха да си поемат глътка въздух и да се окопитят от случващото се. Измъкването на ранени от самия фронт, не беше лесна задача…
(следва продължение)
Няма коментари:
Публикуване на коментар