ОТНОВО НА ЗЕМЯТА, фантастичен роман, откъс № 238, Valeri Kolev.
Това беше една приказна вечер, когато Crossfire се намираше на космодрума в базата на AFJ, край град № 5. Алекс, Ким, Аш и Палма бяха на по чаша джин с тоник и салатка от посолени лимони. Разговорите вървяха по темата за бъдещето на Orixon 44. Тук милиони земляни се радваха на новата планета, окрилени от ентусиазъм и с големи мечти за бъдещето. Новата Земя на земляните- Orixon 44 беше богата на природни блага, с хубав климат, добра флора и фауна. Тук земната цивилизация имаше бъдеще за стотици хиляди години напред. Златен шанс беше, че я намериха, все още ненаселена, преди други да я открият.
Наближаваше полунощ. Алекс и Ким излязоха на терасата на дежурната каюта и запалиха по цигара. Валеше проливен дъжд. В далечината се виждаха светлинките на града. Там в момента бяха 100 души от екипажа на кораба, които Йон беше наградил с тази разходка. Из базата беше спокойно. Двеста войника маршируваха по главната улица на базата, с песен на уста. Нататък из гората се водеше военно учение.
*
Беше следобеда на другия ден. Crossfire беше в патрулен полет над планетата, по променлив курс, без предварителен план. Алекс, Ким, Аш и Палма пиеха по кафе с цигара в дежурната каюта. Полета вървеше нормално, въпреки бурята навън и проливния дъжд. Двамата офицери от Съпротивата- Тимур и Катрин изучаваха историята на земната цивилизация, а Браун и Джейн хапваха по пица, седнали пред предния люк, за хубава гледка.
Късно вечерта Crossfire продължаваше полета си в сложна атмосферна обстановка. Навън вилнееше силна буря със дъждове. Корабът летеше на 5 км. височина и поддържаше скорост от 400 км/ч. В тези часове Алекс, Ким, Аш и Палма дежуреха на пулта, а зад тях седяха Браун, Джейн, Шон и Бронк, които прослушваха радиоефира. Тази вечер дежурните бяха повече, по заповед на командира Йон. Алекс запали цигара, взе си кафе и погледна колегите си. Тази вечер мислите му се бяха насочили по идеята за събирането на неговите роднини някъде извън Земята, където няма робство, примерно Orixon 44. По тази идея се бяха запалили всичките му колеги, но стигнаха до липсата на достатъчно информация за своите роднини. От Земята бяха избягали страшно много хора, бягайки от робството. Те бяха предимно по колониите на земляните по чужди планети.
*
В следобеда на другия ден Crossfire пристигна в базата край град № 4.
Алекс и Ким излязоха на терасата на дежурната каюта и запалиха по цигара. Гледката от тук беше зашеметяваща. В далечината се изправяха няколко високи сгради на града, а в ляво от базата започваше гора. Из базата вървеше един обикновен ден. На космодрума подготвяха за полет боен кораб, който със 150 души екипаж отиваше на война.
Започваше вечерта, когато до града бяха пуснати 100 души от екипажа, за награда от командир Йон. Алекс, Ким, Аш и Палма излязоха из базата на разходка. Тук имаше и бар в парка, на където се насочиха, за даа поговорят с тукашните си колеги от AFJ и да се почерпят. Времето беше мокро и с мъгла, която се стелеше ниско над земята. Алекс беше запалил цигара, докато крачеха из парка. Те бяха с раниците си и всичко останало. Не се разрешаваше излизане навън от кораба без цялата екипировка. Това се правеше заради оцеляването им при непредвидени обстоятелства, на всяка цена. Из парка беше страшно. Бяха монтирани лампи с мека светлина, по- скоро за цивилните, отколкото за военните. Флората и фауната на Orixon 44 всеки път изумяваше хората, а тя в тези години тепърва се изучаваше от тях. Четиримата намериха бара. Той се намираше до един фар, който служеше за ориентир на корабите летящи из зоната. Тук беше и Центъра за управление на полетите, за тази зона.
*
В края на следобеда на другия ден кораба Crossfire отново патрулираше над планетата, на височина 5 км., със скорост от 400 км/ч. Земляните преминаваха през зона със силни бури и дъждове. Алекс стоеше изправен пред предния люк на дежурната каюта. Тук той беше с Ким, Аш и Палма. Той запали цигара и се загледа навън. Смрачаваше се, а бурята продължаваше на доста обширни територии. Дежурството вървеше нормално, а патрулния полет- също.
Вечерта беше започнала, а навън падаше мрак. Crossfire продължаваше през облаците и силните ветрове. Алекс прослушваше радио- ефира. Тук имаше много станции на AFJ, както и на Съпротивата. Алекс търсеше вражески сигнали. Според радарите и скенерите наблизо нямаше вражески обекти. С нагласата за нощен полет екипажа на кораба имаше три свободни часа, време хората да се пооправят, да си стегнат нещата, да вечерят и да се видят с другите. Алекс и Ким също бяха излезли из кораба. Докато крачеха из коридорите към столовата, Алекс пушеше цигара, замислен отново по обичайните проблеми, каквито имаше. В столовата имаше към 80 души. Алекс и Ким седнаха при Шон и Бронк и си взеха джин с тоник и салатка от осолени лимони. Завърза се разговор по темата за Orixon 44 и бъдещето на земната цивилизация. Алекс слушаше замислен, отпиваше по глътка джин и се опитваше да забрави, колко са далеко от Земята. Все пак на Orixon 44 имаше няколко милиона земляни, напълно достатъчни на човек, за да се почувства "у дома" тук.
По- късно вечерта Алекс, Ким, Шон и Бронк се разхождаха из оранжерията на кораба, заемаща цяло ниво. Тук ухаеше на пролет, на цветя и плодове. В къта за прасенцата и зайчетата, роботите тъкмо почистваха и зареждаха хранилките. В рибарника други роботи вадеха новата реколта от риба. Това беше невероятно местенце, където имаше многосвежест и много храна. От тук идеха до 80% от хранителните запаси на кораба. Останалите 20% се закупуваха по пътя, с цел- да има по- голямо разнообразие в менюто. След това четиримата тръгнаха към дежурната каюта. Там освен Аш и Палма бяха и Тимур и Катрин, които бяха дошли за раговори по темата за "хищниците" и техните господари- "злите демони". В очакване на една спокойна и уютна вечер, осмината седнаха на скромна почерпка.
(следва продължение)
Няма коментари:
Публикуване на коментар