ОТНОВО НА ЗЕМЯТА, фантастичен роман, откъс № 244, Valeri Kolev.

ОТНОВО НА ЗЕМЯТА, фантастичен роман, откъс № 244, Valeri Kolev.

Вечерта напредваше, когато Crossfire навлезе в атмосферата на планетата Orixon 73. Започна се спускане към единия от двата континента на Съпротивата. В това време Алекс пушеше цигара с кафе, изморен от дългия ден. Край него бяха Ким, Аш и Палма, а дежуреха Шон и Бронк. Из кораба спяха в задължителен сън 180 души, а някои от останалите си почиваха. Дежурните или тези с някакви задачи, бяха на линия. Екипа по наблюдение на околното пространство беше подсилен с още хора. Беше важно да се засекат "странните обекти" и да се разкрие тайната им. Точно заради това земляните от AFJ, бяха изпратени тук. Дали тази задача беше по техните сили, скоро щеше да се разбере. Информацията за "странните обекти" беше оскъдна, но ги свързаваха и със изчезването на повече от 400 души от Съпротивата, които са се намирали на Orixon 73, или около нея. Друго за това се знаеше, че тези обекти имат нещо общо със "хищниците"…
Наближаваше полунощ, а Crossfire се намираше на 10 км. височина над океана. На тази височина щеше да се продължи, до достигане на мястото за приземяване. За момента около кораба нямаше близки вражески обекти. Най- близките такива бяха на около четири часа път от кораба. Алекс запали цигара, взе си голяма чаша с кафе и седна зад пулта за да вземе още два часа дежурство. С него беше и Палма, а Ким и Аш приготвяха някаква подходяща вечеря, впредвид изминалия тежък ден. Дежурства щяха да дават и тази нощ. Навън вилнееше адска буря, а долу беше пълен мраз. Това не беше проблем за машина, като Crossfire, но лошото беше, че оказваше психическо влияние върху екипажа. Определено- негостоприемна планета…
Още по- късно вечерта Алекс си взе кафе и се изправи пред предния люк на дежурната каюта. Навън вилнееше ураган и беше истински ад. Благодарение на невероятните агрегати на кораба, той само леко се поклащаше от урагана. Нямаше никаква опасност от поражения заради лошото време. Палма беше наблизо.
-Какъв ад е тук!- каза тя, замислена.- Излишно натоварваме машините си!
-Това не ни е проблем!- каза Алекс.- Машините са за това- да ни служат и то вярно!
-Вечерята май е готова…- каза Палма.
-Аз не съм гладен, ще хапна пица към 2- 3 часа…- каза Алекс.
-Ще бъдеш буден тази нощ?- попита тя.
-До към 4 сутринта.- каза Алекс.- Очаква се по това време да се приземим.
-Добре тогава!- каза тя.- Ще остана и аз със теб!
-Добра идея.- каза Алекс.- Тъкмо няма да ми е самотно в нощта…
-Можеш направо да забравиш да ти е самотно тази нощ!- каза Палма.
-Много добре.- каза той.- Иначе току виж съм задремал на пулта!
Те запалиха по цигара, взеха си още кафе и замълчаха замислени. Под кораба синееше океана, сред облаците. Ураганът леко позатихваше. Дежуреха Браун и Никита, а другите вечеряха. Алекс и Палма смятаха да си починат, преди нощното дежурство.
*
Наближаваше вечерта на следващия ден. Crossfire се намираше в една база на Съпротивата, край град със 400,000 души население, на единия от техните континенти. Алекс тъкмо беше запалил цигара с кафе, заедно с Палма, Ким и Аш. Четиримата разговаряха с тукашните хора по видео-канал, а темата беше- "странните обекти" и мистериозното изчезване на повече от 400 души от тази планета. Тези обекти вече бяха заснети по- отблизо, беше записан и техния радиофон. Това правеше възможно да се засичат от минимум 5 часа дистанция.
В началото на вечерта Алекс, Ким, Аш и Палма бяха излезли пред кораба на разходка. Тази база имаше отбранителна система, а в момента тук бяха приземени три техни кораба. Градът беше наблизо. Това беше един древен град, поне на няколко хиляди години. Времето тук беше дъждовно и мрачно. Не се забелязваха много цивилни наоколо. Четиримата преминаха в един тукашен парк. Въздухът беше чист и свеж, миришеше особено, на дъжд в извънземието.
По- късно вечерта четиримата се прибраха в кораба. На входа постовите им козируваха, а те само кимнаха. Асансьорът ги качи до нивото на дежурната каюта. Щом се прибраха там, Алекс запали цигара, взе си кафе и седнаха с Палма да си почиват, а Ким и Аш се захванаха да приготвят вечерята.
Вечерта напредваше, когато Алекс и Палма отидоха из кораба на разходка. Те пушеха цигари из коридорите и асансьорите. Нямаше голямо движение, преди отлитането на разузнавателен полет, в идващия час. Тук спяха 180 души в задължителен сън. Това бяха хората, които щяха да поемат щафетата по водене на кораба, на сутринта. Останалите бяха или дежурни или заети с някакви задачи из кораба. Старта за отлитане се очакваше всеки момент.
Наближаваше полунощ, когато кораба излетя. До океана имаше няколко часа полет, а сетне дежурните щяха да вземат курс към бреговете на единия от континентите на хищниците. Височината на полета щеше да е 12 км. Цялата получена информация от полета, щеше да се запише и предаде включително и на Съпротивата. Докато набираха височина, Алекс си почиваше, заедно с Палма. Двамата щяха да дежурят от 4 ч. до 7 ч. сутринта, а сега бяха свободни. Двамата си взеха кафе, запалиха по цигара, седнали на масичката в каютата на Алекс. Известно време потъваха в тишина. Трябваше да си починат, да дремнат и да са готови за сутрешното си дежурство.
-Имаме още пет часа, за сън.- каза Палма.- Така ми се спи! Но немога да се отпусна лесно- летим в рискова зона…
-Ще спим, но- нащрек.- каза Алекс.- Няма друг избор.
-На тази планета се случва какво ли не…- каза Палма.- Страшно е!
-Трябва да предодолеем този страх.- каза Алекс.- Ако не спим, ще е още по- лошо.
-Знам.- каза тя.- Изпивам това кафе и лягам.
-Да.- каза той.- И аз смятам така да направя.
Двамата се умълчаха, а през отворената врата виждаха дежурните- Шон и Бронк, които следяха за безопасността на кораба и екипажа в тези часове.




(следва продължение)