Тук е мястото, където можете да прочетете и видите интересни материали от интернет, както и да послушате хубава музика.
Времето сега:
понеделник, 14 април 2014 г.
ОТНОВО НА ЗЕМЯТА, фантастичен роман, откъс № 240, Valeri Kolev.
ОТНОВО НА ЗЕМЯТА, фантастичен роман, откъс № 240, Valeri Kolev.
Наближаваше полунощ над кацналия на поляната кораб на земляните Crossfire. Това беше океанския бряг на единствения континент, контролиран от Съпротивата, а планетата беше Orixon 72. Медицинския лагер издиган от роботите със плоскости за бързо строителство, щеше да е готов за два- три дни. Тук беше и кораба Ford от състава на кръстосвача Nissan. Той щеше да транспортира ранени и болни до лагера тук. По фронтовете Съпротивата и нейните съюзници даваха много жертви, имаха много ранени и потрошена техника и сгради. Земляните, двата екипажа на адмирал Шао, пристигнаха тук точно когато имаше остра нужда от спешна медицинска помощ… Алекс стана от пулта, запали цигара с кафе и погледна навън- лагера растеше, а тази нощ първите готови зали щяха да бъдат оборудвани с преносима медицинска техника. От Съпротивата искаха да докарат още тази нощ близо 50 ранени от фронтовете. Вероятно първите лечебни зали щяха да бъдат готови до идването им. Алекс се замисли дълбоко. В тези часове екипажа на Crossfire преглеждаше анатомиите на по- известните извънземни раси, в готовност за оказване на спешна медицинска помощ и предстоящите първи операции, още тази нощ. На Crossfire спяха 100 души, които поемаха нещата от сутринта.
Около полунощ Алекс, Ким, Аш и Палма бяха излезли пред кораба, за да огледат временния медицински лагер. Първата зала вече беше напълно готова, със две манипулационни и 50 легла. Тук земляните щяха да посрещат ранени още тази нощ. Дежурните приемаха заявки само за наистина спешни случаи. Тук не помнеха откога я карат без спешна медицинска помощ. Това не достигаше и по корабите на Съпротивата. Нямаше достатъчно опитни медицински лица, липсваше и такава техника, но това не беше проблем за AFJ. Алекс запали цигара, извади джобната бутилка с джин и отпи глътка. Бяха се спрели при охраната на лагера, тук бяха поставени вече десет поста с караулни. Духаше силен, студен вятър, който свиреше зловещо из корпуса на кораба. Двайсетина души от Crossfire и бойната станция на Съпротивата си бяха запалили огън и печаха на скара месо. На тези хора им трябваше силна храна. Тук земляните научаваха подробности за войната и положението на тази планета, както и на по- близките планети наоколо. Мръвките от скарата бяха вкусни и Алекс, Ким, Аш и Палма се изкушиха да похапнат тук, загубвайки ценно време от съня си. Беше някак вълнуващо и романтично. Хората от Съпротивата гледаха на земляните като на спасители, само заради готовността им да поемат спешна медицинска помощ на планетата.
*
Над кораба Crossfire започваше да се стъмнява в началото на вечерта. Още от изминалата нощ, та до тези часове медицинския лагер вече имаше приети пациенти. Возеха ги с изтребители, джетове, совалки, от няколкото напечени фронтови линии. Тук вече имаше 100 души пациенти. Вървяха с умерено темпо животоспасяващи операции , правени от екипажа на Crossfire, чрез финни роботи за операции в космоса. Корабите попаднали под огъня на хищниците и със ранени, отиваха в орбита до кръстосвача Nissan, където също беше открит медицински център.
Започваше вечерта, когато Алекс, Ким, Аш и Палма дежуреха в каютата на пулта. Алекс въздъхна тежко, взе си кафе, запали цигара и стана от удобното кресло, за да иде на терасата. Долу до кораба се издигаше лечебницата, която изградиха роботите, водени от малко на брой оператори- контрольори. На поляната имаше и няколко совалки, джетове, изтребители, както и втория кораб на земляните- Ford, със екипаж от 100 души. До тук не достигаха вражески обекти, а това гарантираше безопасност. До Алекс тихо се беше появила Палма. Тя го гъделична по кръста и се разсмя.
-Алекс! Денят е хубав, не мислиш ли?- каза тя.
-Денят беше хубав, Палма!- каза Алекс.
-Станахме болница пак.- каза тя.
-По- добре така, отколкото да водим битки…- каза Алекс.
Двамата замълчаха на кафе и цигара, а времето беше хладно и приятно, подухваше свеж и чист ветрец. В далечината някъде из джунглата, зверовете тръгваха на лов. Това беше една романтична и тиха вечер, когато свободните от задачи земляни, пийваха по чаша алкохол за здраве. Дори операции нямаше тази вечер. Беше направено необходимото, а нови пациенти нямаше.
*
Вечерта напредваше, когато Алекс, Ким, Аш и Палма излязоха навън от кораба, да се разходят и да видят как вървят нещата в лечебницата. В близката бойна станция на Съпротивата живееха и служеха 50 души. Някои от тях посетиха Crossfire и временния лагер- лечебница. Болните получаваха прясна храна от столовата на Crossfire, три пъти на ден. От близо сто души, приети в лечебницата на земляните тук, в тежко състояние бяха 20 души, останалите трябваше да лежат и да вземат лекарства и инжекции още десетина дни. Но това беше само началото на процеса по урегулиране на проблема с ранените в битки, жители на планетата Orixon 72 и военни от Съпротивата.
По- късно Алекс, Ким, Аш и Палма се спряха при охраната на лечебницата, един от постовете тук. Докато обсъждаха новата мисия на Crossfire тук, времето отлиташе, а четиримата имаха още задачи, преди нощта да настъпи, за да могат да поспят. Когато се прибраха в дежурната каюта, Алекс се наплиска с вода на чешмата, взе си кафе и запли цигара, за да поумува до полунощ над лаптопа си. Той попълни дневника си и се занима с проблемите на настоящата мисия и лечебницата. Тук скоро щяха да се появят пациенти от фронтовете, които носеха с летящи машини от близо и далече. Корабът Ford още тази нощ тръгваше да събира ранени по фронтовете.
Късно вечерта дежурните успяха да се свържат със кръстосвача Nissan. Новините от близо и далече бяха шарени, а междувременно на борда бяха приели близо 200 пациенти, които се лекуваха в лечебница в кръстосвача Nissan. Това бяха пострадали при въздушни битки и също из космоса, около планетата Orixon 72.
Алекс се беше замислил над лаптопа си, където разглеждаше новините от войните срещу хищниците. Той въздъхна, взе си кафе и запали цигара. Скоро щеше да отива да спи. Около Crossfire беше тихо и спокойно. Това беше една романтична вечер, когато дежурните почти нямаха задачи.
(следва продължение)
Абонамент за:
Коментари за публикацията (Atom)
Синоптична прогноза
-
ИНТЕРЕСНО ЗА ХЛЕБАРКИТЕ Хлебарките са насекоми, които съществуват повече от 320 млн. години благодарение на изключително голямата си пр...
-
Утринни молитви МОЛИТВА на последните оптински старци След ставане от сън Като станеш сутрин, преди да започнеш работа, ...
Няма коментари:
Публикуване на коментар