ОТНОВО НА ЗЕМЯТА, фантастичен роман, откъс № 245, Valeri Kolev.

ОТНОВО НА ЗЕМЯТА, фантастичен роман, откъс № 245, Valeri Kolev.

Вечерта на другия ден започваше, а Crossfire се намираше в полет над океана на планетата Orixon 73. Алекс, Ким, Аш и Палма дежуреха по безопасността на кораба и екипажа. Тази зона беше относително опасна, затова те си отваряха очите на четири. През изминалото денонощие хората от този кораб бяха разузнавали по границите на континентите на хищниците. Бяха наблюдавали и няколко "странни обекта". Тази вечер търсеха подводници на хищниците, в океана. Беше сигурно, че такива има.
Корабът Crossfire летеше в зона на силна буря. Поддържаше се височина от 10 км. и скорост 500 км/ч. Агрегатите за стабилизиране на полета бяха включени, както и отбранителните системи на кораба и "сферата за невидимост". На борда спяха 150 души в тези часове, други почиваха, а останалите дежуреха или се справяха със задачите си. Алекс въздъхна, запали цигара и си взе голяма чаша кафе. На четири часа дистанция имаше кораб на Съпротивата, с който бяха осъществили радио- контакт. Докато обсъждаха темата за "странните обекти", Алекс драскаше нещо в лаптопа си. Това бяха йероглифи, числа и схеми. Въпросът за "странните обекти" заемаше вниманието на мнозина, както на борда на кораба, така и сред офицерите от Съпротивата. Алекс се изправи пред предния люк и се вторачи в облаците напред. Беше успял да се наспи, но настроението му беше лошо.
По- късно вечерта дежурните засякоха подводница на хищниците. Мястото беше маркирано, а изтребители на Съпротивата щяха да се заемат с тази подводница, след около час. Алекс и Палма бяха излезли из кораба на разходка. Полета беше стабилен и вървеше нормално. Така щяха да минат часове наред, преди да излезе нещо по- ново на преден план.
*
Беше следобеда на другия ден. Crossfire се завръщаше към континент на Съпротивата. Сутринта над океана, екипажа на кораба беше наблюдавал "странен обект" в продължение на близо час. Обектът се беше приводнил и след това потънал дълбоко в океана. Явно тези машини можеха да бъдат и подводници.
Следобеда беше към края си, когато Алекс си взе голяма чаша кафе и запали цигара в компанията на Палма. Двамата почиваха преди дежурство, а Аш и Ким спяха. Дежуреха Шон и Бронк. Crossfire прелиташе в зона със силни ветрове. Наоколо имаше няколко обекта на Съпротивата, които бяха само на час- два дистанция. Не бяха забелязани вражески обекти. Полетът общо взето вървеше нормално. В тези часове спяха 150 души от екипажа. До континента на Съпротивата оставаха няколко часа път.
Вечерта започваше, когато Алекс и Палма излязоха из кораба на разходка, а също така, за да проверят различните възли на системите на кораба. Те запалиха по цигара, докато крачеха из коридорите. Нямаше никого. На едно от нивата срещнаха вътрешната охрана на кораба, те бяха двойка патрули. Кимнаха си мълчеливо и Алекс и Ким влязоха в асансьора, на път към най- грните нива на кораба, където беше мястото и на совалката Honda. Това беше совалката на екипа на Алекс, който наброяваше 20- 25 души, в различните случаи.
По някое време Алекс и Палма стигнаха до оранжерията на кораба. В това време тук роботите събираха новата реколта от бързорасятящи плодове и зеленчуци, а и други култури. Двамата седнаха до един люк и извадиха джобните си бутилки с джин, за да се почерпят. Тук въздуха беше изключително свеж и чист, ухаеше на природа. В къта за животинки си играеха птици, прасенца и зайчета. Естествено те се отглеждаха за храна и бяха бързонаддаващи на тегло. Палма отпи глътка джин и каза:
-Тук можеш да забравиш, че си в космоса, и то много на далеко от Земята!
-Да, можеш, но излюзията е само временна.- каза Алекс.- Отпуснеш ли се повече, напред ще ти бъде много трудно!
-Обясних ти, че не съм се отпуснала.- каза Палма.- Даже прекалявам със затягането на коланите…
Двамата запалиха по цигара и се загледаха навън през люка. Под кораба синееше океана на Orixon 73, леко осветен от едната луна.
*
До континента, държан от Съпротивата, оставаше малко време, когато дежурните засякоха "странен обект". Вече ги разпознаваха по типично сферичната им форма и по радио- сигналите им, които бяха сериозно кодирани. Дежурните веднага съобщиха на Съпротивата за този обект, а тук скоро щяха да пристигнат техни изтребители, за да проследят обекта. Около тези обекти нямаше нищо ясно. За сега се знаеше, че базата им вероятно е надълбоко в океана. Алекс запали цигара, отвори си бутилка плодов сироп и се загледа в далечината, където "странния обект", се спускаше към повърхността на океана.
Вечерта напредваше, когато Crossfire достигна континента и взе курс към един град, край който Съпротивата имаше всоя база. Алекс тази вечер беше тъжен, а имаше и здравословни проблеми. Несигурността , която ги следваше и неизвестността на бъдещето, бяха основните причини, Алекс да е в лошо настроение тази вечер. Той запали цигара и се съсредоточи в работата си по пулта. По това време се свързаха с военната база, където отиваха. В същото време изтребители на Съпротивата наближаваха "странния обект", за да го следят. Тези изтребители можеха да плуват и под вода. Беше сигурно, че "сферите" се крият в своя база, дълбоко в океана.
Наближаваше полунощ, когато Crossfire се приземи във военната база, край град със 300,000 души население. Алекс и Палма излязоха на терасата и погледнаха навън. Базата беше затихнала, а в далечината светеха светлинките на града. Валеше дъжд. Скоро на входа на кораба се появиха постове от екипажа, които щяха да пазят на смени докато кораба е в базата.




(следва продължение)