ОТНОВО НА ЗЕМЯТА, фантастичен роман, откъс № 246, Valeri Kolev.
Няколко дни по- късно, една вечер, Crossfire патрулираше по границите на единия от двата континента на Съпротивата, на планетата Orixon 73. Освен, че дебнеше за обекти на хищниците, кораба събираше информация за "странните сфери". На преден план идваше задачата, те да бъдат засечени и обстойно разгледани. Търсеха се координатите на тяхна база, дълбоко в океана. Тази вечер Алекс беше измъчван от зъбобол, някъде около 2- 3 часа, след като беше подремнал час- два. По някое време болката утихна и Алекс въздъхна, запали цигара и си взе кафе. Бурите на тази планета се появяваха често. Crossfire отново навлизаше в зона със силни бури и ветрове. Вътре в кораба беше топло и уютно. От екипажа спяха 180 души в тези часове. Алекс, Ким, Аш и Палма дежуреха зад пултовете в тяхната дежурна каюта. Времето им минаваше бавно и под напрежение. Едно недоглеждане по екраните можеше да доведе до лоши последици за кораба и екипажа. Алекс се изправи пред предния люк и се загледа в бреговата ивица, над която прелитаха на височина от 4 км. На няколко часа напред имаше фар със отбранителна, бойна станция на Съпротивата. Там щяха да се приземят за да отдъхнат и да заредят кораба с гориво.
Наближаваше полунощ, когато на пулта пред Алекс светна червена лампичка и се чу аларма. Наблизо имаше някаква радиация, леко над нормата приета във Флота на AFJ. Алекс се стресна от това и погледна екраните. Съвсем наблизо прелиташе една "странна сфера". Още на пръв поглед ставаше ясно, че радиацията идва от там. Това беше най- новото откритие, по въпроса за "странните сфери"- те носеха силна радиация или може би излъчваха радиация, само за околните… Обектът беше само на един час дистанция. Алекс натисна бутона за тревога и запали цигара. Очертаваше се тежка нощ…
*
Crossfire последва сферата, но спазваше дистанция от два часа път. Дежурните бяха съобщили за случая, както кръстосвача Nissan, така и Съпротивата. Може би този път сферата щеше да им покаже координатите на тайната си база в океана. Дежурните се замислиха над това. Определено "сферите" излъчваха радиация или просто бяха радиоактивни обекти. Вътре в кораба нивото на радиация беше много под нормата, но не такова беше положението в "странната сфера", която преследваха.
*
Вечерта на другия ден Crossfire следваше "странната сфера" на дълбоко в океана. Командир Йон беше твърдо решен, да бъде разкрита тайната база на "сферите", както и да бъде научено, какви същества се возят в тях. Алекс тази вечер страдаше от влошено здраве, но това не му попречи да бъде дежурен със другите си хора, зад пултовете. По някое време той запали цигара и си взе кафе. Намираха се на дълбочина 200 м. Това не беше проблем за кораба. "Сферата" плуваше на дистанция от 3 км., достатъчно далеко, за да я виждат дежурните на радара. Земляните смятаха, че във "сферата" неподозират, че са следени.
Вечерта напредваше, когато "сферата" се спусна с още 50 м. надолу, в основите на малък остров.
*
Беше следобеда, бордово време на кораба Crossfire. Откакто в нощта онази "сфера" изчезна от радарите и скенерите на кораба, земляните го задържаха на място. Тук изчакваха "сферата" да се появи отново, но това не се случваше. Тя беше изчезнала на дистанция, много по- малка от обхвата на сензорите на Crossfire. Това биваше голяма загадка и дежурните продължаваха да умуват по въпроса. Командир Йон се появи на мостика на кораба, току- що поспал своите 3- 4 часа, за деня.
Алекс беше в дежурната каюта на екипа си. С него тук бяха Ким, Аш и Палма, като помощни дежурни. Той запали цигара, взе си голяма чаша кафе и се замисли. Подводно течение влачеше кораба с около 50 км/ч. в една от посоките и малко нагоре, в океана. Това ставаше на дълбочина от 200 м. Странния остров оставаше назад от кораба, вече със дистанция от 2 часа.
*
Започваше бордовата вечер, когато дежурните забелязаха изненадани, че се намират на дълбочина 400 м. Това беше невероятно, според тях- би трябвало да са на 200 м. дълбочина. В същото време се загуби радио- връзката с кръстосвача Nissan. Докато изплуваха постепенно нагоре, дежурните забелязаха в радио- ефира странни станции, а слушаното до момента беше изчезнало. Нямаше връзка и със Съпротивата. На пулта пред Алекс започна да намига червена лампичка, чу се и аларма. Алекс погледна да види за какво става дума и беше ужасен- под червената лампичка имаше надпис: "Нерегламентиран телепорт.". Докато се чудеха какво всъщност става, Алекс натисна бутона за обявяване на тревога, като добави и звуково съобщение от микрофона си: "Колеги, бойци! Преминали сме през нерегламентиран телепорт! Вече не сме на Orixon 73, а на друго място, каквото и да означава това! Бойна тревога! ".
*
По- късно беше включена общата за целия екипаж радио- честота. Дежурните се разговориха и питаха един друг, какво става всъщност. Алекс поръча да се събуди командир Йон. Докато го търсеха, Аш предложи да се събудят абсолютно всички и да се провери личния състав. Намеси се и Манхатън, който каза, да се издигне кораба до перископна дълбочина. В целия хаос, все още никой незабелязваше, че командир Йон е изчезнал…
Алекс запали цигара и се замисли дълбоко. Определено нещата не вървяха добре. Този кораб отдавна не беше преминавал през телепорт. Налагаше се да се проверят всички негови системи, както и целостта на корпуса. Преминаването през телепорт, носеше големи рискове и опасност от сериозни щети и аномалии… Докато пушеше цигарата си, Алекс се заслуша в някаква тукашна радиостанция. Този говор, този език му беше познат по някакъв странен начин, но неможеше да си спомни, откъде. Заслушан в мелодичния глас на младо момиче, Алекс изтръпваше, по неизяснени причини. Така измина близо половин час. Из кораба бяха събудени всички, целия екипаж от 250 души, както и 12 души от Съпротивата, които гостуваха все още тук…
(следва продължение)
Няма коментари:
Публикуване на коментар