ОТНОВО НА ЗЕМЯТА, фантастичен роман, откъс № 237, Valeri Kolev.
Няколко дни по- късно, в края на един следобед Crossfire беше в патрулен полет над Orixon 44. На дистанция пет денонощия се бяха появили кораби на хищниците. Това налагаше да се охранява планетата още по- строго. Към координатите на обектите на хищниците бяха изпратени кораби на AFJ.
Вечерта започваше, а Crossfire наближаваше град № 2. Алекс беше тъжен и унил. Здравословните му проблеми бяха решени само до известна степен. Тормозеше го и извънземния грип, със съпътстващите го мрачни мисли. Алекс запали цигара и отвори бутилка от лековития сироп, който му забъркаха Бронк и шамана Джи и се отнесе в невеселите си мисли. До него зад пулта бяха Ким, Аш и Палма, тази вечер мълчаливи и те. Из кораба в тези часове бяха будни само 60 души. Това бяха дежурните и персонала, който поддържаше кораба и другите машини тук. Зад пулта, седнали около масата с лаптопите си, Тимур и Катрин изучаваха подробности от битието на екипажа на Crossfire. Те бяха офицери от Съпротивата, хуманоиди от далечна планета.
По- късно Crossfire кацна в базата на AFJ, до град № 2. Алекс и Аш излязоха на терасата на дежурната каюта, запалиха по цигара и отвориха стъклената стена. Въздуха беше свеж и чист, с лек ветрец, валеше ситен дъжд. Из базата маршируваха войници, а нататък из джунглата се чуваше стрелба- имаше учение. В далечината, града беше притихнал в спокойствие. Светлинките около кораба бяха най- различни, тук имаше над 30 кораба, по- малки и по- големи. Алекс въздъхна и погледна навътре към дежурната каюта. Ким и Палма приготвяха вечеря. Тимур и Катрин гледаха новни от близо и далеко, включително и от фронтовете на Съпротивата, във войната й срещу хищниците.
*
Беше вечерта на следващия ден. Корабът Crossfire летеше през силна буря, в патрулен полет над планетата. Алекс имаше силна атака на травмата в дясното си рамо. Въпреки това той дежуреше на пулта, където бяха също Ким, Аш и Палма. Из кораба беше спокойно, бяха будни само дежурните- 60 души. Алекс запали цигара, взе си кафе и въздъхна тежко. Дебненето за вражески обекти, приближаващи планетата или вече навлезли в атмосферата й, беше изморително и напрегнато. Алекс се мъчеше с травмираното си рамо, а на борда никой незнаеше, как да му помогне. Болката се променяше- ту силна, ту по- слаба. Алекс свикваше с това. В тези часове, той имаше още по- големи грижи, свързани с поддръжката на системите на кораба. Вече цели пет системи бяха извън строя и чакаха ремонт. Корабът можеше да се води нормално и без тях, но се губеше комфорта при воденето и високата сигурност при управлението. Алекс превключи на прослушване на радио- ефира. Поради натоварването от предаватели на Съпротивата и на AFJ, в ефира имаше много сигнали, повечето от тях специално кодирани. Това занимание го откъсна от мрачните му мисли, докато търсеше вражески сигнали.
Късно вечерта Алекс получи болки в корема, а в същото време го нападна и извънземния грип, докато го болеше дясното рамо. Той въздъхна тежко, запали цигара и се изправи пред предния люк. Под кораба беше мрак, буря и силен дъжд. Летяха на 3 км. височина със скорост 400 км/ч. Патрулния полет нямаше твърди маршрути, а дежурните избираха по своя преценка, над кои райони да прелетят. Долу се ширеше джунгла, на 100 км. от брега на океана. Наблизо имаше база на AFJ, със морски фар. Тук на Orixon 44 все още нямаше водни кораби, а фара се използваше за ориентир за летящите машини. Манхатън даде инструкции да се вземе курс към военната база с фара. Там Crossfire щеше да се приземи за няколко часа почивка. Имаха около час път до там. В същото време на борда продължаваше да има само 60 души будни. Стратегията беше да се поддържат екипи във добра форма- отпочинали и нахранени добре, за да вземат думата, ако се появят вражески сили наблизо. Задължителния сън не беше нещо ново за корабите на AFJ.
*
Вечерта на другия ден Crossfire продължаваше патрулния си полет над планетата Orixon 44. В идващите часове се очакваше да пристигнат в базата до град № 5. Екипажът имаше пет свободни часа през това време. Хората бързаха да се приведат в добър вид, да хапнат и да идат при приятели или в столовата. Дежуреха само към 30 души. Алекс беше запалил цигара с кафе в компанията на Ким, Аш и Палма, докато работеше по компютрите. Тази вечер го беше обхванала носталгия по миналото. Това изглеждаше още по- далечно и недостижимо, толкова надалеко от родната планета. Алекс понякога слушаше музика от онези славни и свободни времена, преди робството, преди да тръгне със Crossfire. Алекс се изправи пред предния люк на каютата и погледна навън по курса на кораба. Тази каюта беше уникална, една от малко такива, които имат видимост напред. Така беше и със мостика на кораба. Алекс запали цигара, взе си още едно кафе и се замисли. Под кораба се простираше безкрайна, девствена гора с огромни дървета, по 40- 50 м. високи. Кораба летеше през буря, валеше силен дъжд. Алекс беше тъжен и разсеян. Мислите му се рееха ту в една, ту в друга посока, но общо взето- той искаше да се уволни по- скоро от AFJ и да се върне у дома, на Земята, колкото и да е трудно това. Това беше само мечта. Алекс и Ким имаха още 7 години служба, а както командир Йон казваше- командосите рядко се отказваха от службата, дори след изтичане на договора те оставаха при хората си по корабите си. Алекс въздъхна тежко, а дъжда брулеше в предния люк. В далечината блестеше в мека светлина една от луните на Orixon 44, изгряваща в момента. До Алекс се беше появила тихо Ким. Тя сложи ръка на рамената му и се загледа навън. Бурята вилнееше.
Късно вечерта наближаваха неусетно град № 5. Алекс следеше за вражески обекти около кораба и на земята, прослуваше и радио- ефира. Тук обектите на AFJ бяха много. Само най- близките бяха около 47. Тази вечер, щом кацнеха в базата до град № 5, мнозина от кораба щяха да излязат на разходка до града. В очакване на пристигането там и в очакване на списъка със избраниците, екипажа се надяваше на една незабравима вечер на оживено място. Алекс нямаше намерения да напуска кораба. Неговите планове бяха да легне и яко да се наспи. Ким имаше същото желание.
(следва продължение)
Няма коментари:
Публикуване на коментар