Тук е мястото, където можете да прочетете и видите интересни материали от интернет, както и да послушате хубава музика.
Времето сега:
понеделник, 19 май 2014 г.
ОТНОВО НА ЗЕМЯТА, фантастичен роман, откъс № 253, Valeri Kolev.
ОТНОВО НА ЗЕМЯТА, фантастичен роман, откъс № 253, Valeri Kolev.
Беше към края на следобеда на другия ден, бордово време на Nissan, когато Алекс седна да поработи по компютрите. Срещата с екипажа на крайцера, минаващ наблизо, не беше приключила. Скачени помежду си, корабите напредваха бавно в някаква посока, удобна и за крайцера. След веселието, предишната вечер, беше дошло време за сериозни дела. Адмирал Шао разговаряше с офицерите от крайцера. На компютрите се качваше нова информация, получена от кораби на Флота на AFJ, през изминалите времена, откакто земляните започнаха да заселват Orixon 44. Това беше новата планета на земляните, а успешно AFJ не я предаваше на чужда власт, като новите власти на самата Земя, се водеха незаконни, както и си беше всъщност. Междувременно хищниците търсеха Земята, но все още не бяха открили къде се намира. Земята беше информирана за този проблем, а там нямаше кой знае какви военни сили, нито пък друг космически флот. В сложните времена, крайцера се завръщаше от посещение на Земята, където не смееха да командват AFJ, а неможеха да командват Orixon 44, поради огромните разстояния и липсата на друг Флот. Командването на AFJ, нямаше намерения да се отказва от пътя си, от инструкциите си и законите си, непозволяващи да се сменя властта, по никакъв начин, записано в законите за AFJ. С това Земята беше поставена на колене с настъпилия робовладелски строй и липсата на военни сили и космически Флот. AFJ се въздържаше да пътува до Земята, за да не покаже пътя до там на хищниците. В сложните времена земляните бягаха от Земята, а от AFJ усилено умуваха, какви действия да предприемат на първо време, за спасяването на останалите на Земята хора…
Вечерта беше започнала, когато Алекс и Палма отидоха из кръстосвача, с намерение да поговорят лично с хората от екипажа на крайцера, за да научат нещо в повече за Земята и живота там в последните времена, както и други неща, които ги интересуваха. Алекс запали цигара, докато преминаваха през топлата връзка, тунела към Nissan. В кръстосвача беше оживено, в момента екипажите имаха свободни пет часа.
Вечерта напредваше, когато Алекс и Палма бяха седнали с двойка от крайцера, черпеха се с джин с тоник и слушаха техните разкази за Земята. Разбира се, те можеха да прочетат официалната информация, записана вече в архивите на кораба си, но друго беше усещането, да чуят живи разкази от свидетели, които са били съвсем скоро на Земята и са видели живота там, в последните времена. Алекс запали цигара, замислен. Това, което чуваше никак не му се хареса. Робовладелските времена превзели Земята, носеха на всички там лоши времена и къртовски труд. С дълбоко съжаление към останалите все още на Земята хора и съчувствие, Алекс се намръщи и замисли. Трудно щеше да бъде да освободят Земята от робството, а още по- трудно- да я опазят от хищниците, които можеше и да я намерят, някой ден. За сега Земята оставаше тайна планета, а я пазеше факта, че е страшно далеко от системата Orixon, където вилнееха хищниците в тези времена…
Късно вечерта Алекс и Палма се завърнаха в дежурната каюта, където живееха, тук бяха техните почивни боксове с койките. Аш и Ким дежуреха на пулта, а Браун и Джейн хапваха на масата. Алекс им кимна и се насочи към койката си, имаше нужда да полежи 10- 15 минути. Палма пък реши да се къпе.
Наближаваше полунощ. Алекс и Палма се бяха оттеглили в неговия почивен бокс. Седнали в креслата край масата, те довършваха задачите си със своите лаптопи и компютри. Алекс запали цигара, взе си кафе, замислен дълбоко, докато попълваше архива си с прясната информация, получена от крайцера. За този ден двамата нямаха повече задачи. Алекс се канеше скоро да отива да спи, за да се наспи добре. Това както винаги му се изплъзваше и не му достигаше сън. Разтревожен за здравето си, той опитваше по всякакъв начин да отдели повече време за сън, но рядко успяваше. Режима на дежурствата ощетяваше неговия екип откъм достатъчно сън. Затова той реши, да привлече още хора към дежурствата тук. Това щеше да натовари нови хора от екипажа, но щеше да облекчи екипа му, за момента- 25 души. Междувременно крайцера се готвеше да тръгва. Някъде около полунощ Nissan продължаваше по своя път към Orixon 44, а крайцера отиваше към една по- стара база на AFJ, държана в тайна. Това беше на планетата Orixon 2, където земляните имаха своя колония и военна база. Екипажа на крайцера имаше връзки с тази база и колония и те държаха, да се приберат именно там, след пътешествието си, отнело им близо година- отиване до Земята и завръщане обратно на Orixon 2.
*
Беше вечерта на другия ден. Nissan продължаваше полета си към Orixon 44, а крайцера замина в полунощ по своя път. Алекс пушеше цигара с кафе в компанията на Ким, Аш и Палма. Този ден той имаше време да продължи работата по проекта за суперкомпютър от нов вид. Доволен от свършеното до тук, Алекс си почиваше, заедно с хората си, които му помагаха през цялото време. Вече 20 часа Nissan държеше курс към планетата Orixon 52, където смятаха да спрат по пътя. До нея оставаха около два часа. Наближаваше времето четиримата да застъпят дежурство, затова те приключиха с новия проект за сега и се оттеглиха, да се пооправят набързо, преди дежурството.
По- късно вечерта, Алекс, Ким, Аш и Палма, заеха местата си зад пулта. Полета вървеше нормално, нямаше близки опасности. Алекс прегледа данните за полета и остана доволен. Nissan неотклонно летеше по зададените траектории, изчислявани предварително, до голяма степен, и коригирани с течение на времето. Из Crossfire спяха 200 души, а в Nissan, още 400. Останалите 170 души бяха дежурни, или имаха някакви задачи за вършене. Междувременно кръстосвача Nissan се приближаваше към Orixon 52. Дежурните вече проверяваха, каква е обстановката там, по радиото. Хищниците нямаха кораби тук. Това беше една свободна планета, под закрилата на Съпротивата.
Късно вечерта Crossfire се отдели от кръстосвача и се спусна надолу през атмосферата към планетата…
(следва продължение)
Абонамент за:
Коментари за публикацията (Atom)
Синоптична прогноза
-
ИНТЕРЕСНО ЗА ХЛЕБАРКИТЕ Хлебарките са насекоми, които съществуват повече от 320 млн. години благодарение на изключително голямата си пр...
-
Утринни молитви МОЛИТВА на последните оптински старци След ставане от сън Като станеш сутрин, преди да започнеш работа, ...
Няма коментари:
Публикуване на коментар