ОТНОВО НА ЗЕМЯТА, фантастичен роман, откъс № 249, Valeri Kolev.
Crossfire летеше над океана на тази странна, скрита планета. Тя беше дори в друга галактика, до където ги изпрати телепорта. Ако не беше изчезнал техния командир- Йон, те щяха незабавно да се върнат обратно през телепорта. Сега обаче бяха задължени да търсят командира си. Алекс запали цигара, изправен пред предния люк на дежурната каюта, отправил взор напред към хоризонта. Беше вечер, а тукашното слънце залязваше някъде на ляво от курса на кораба. Дежуреха Аш и Ким, а Палма приготвяше вечеря за дежурните. Алекс беше наредил 200 души да отиват на задължителен сън. Останалите дежуреха, или се занимаваха със задачи из кораба. Разговорите по радиото, с тукашните хуманоиди, водеха Браун и Джейн. Това беше контакт със особено далечна цивилизация, която разполагаше с телепорт до планетата Orixon 73. Въпросите за обсъждане бяха много.
*
Два дни Crossfire обикаля планетата в търсене на сигнал от командира си Йон.
Разговорите по радиото с тукашните хуманоиди вървяха постоянно. Беше вечер, когато Crossfire наближаваше град, а край него- малък космодрум. Там щеше да ги очаква местен специалист по грешките при телепортиране. До там оставаха още 2- 3 часа полет. Алекс запали цигара, взе си кафе и седна зад пулта, за да огледа как вървят нещата из кораба и със неговия полет. Щом се убеди, че всичко е нормално, Алекс въздъхна и даде инструкции на дежурните, във връзка с предстоящото приземяване. До него бяха Ким, Аш и Палма, които помагаха. Градът, към който летяха се намираше на океанския бряг, на широко плато издигнато на 10 км. от плажовете, а още по- нататък се простираше планина, също застроена. Алекс се беше замислил, докато дежурните от мостика му докладваха за състоянието на кораба и полета. По- късно Алекс обяви пет свободни часа за целия екипаж. В дежурната каюта бяха дошли Тимур и Катерина - офицерите от Съпротивата. Те живо се интересуваха от тукашната цивилизация, дори им се представиха, във връзка с войната срещу хищниците. Октоподоподобните хуманоиди одобриха войната срещу хищниците, както от страната на земляните и тяхното AFJ, така и от страна на Съпротивата. Алекс издаде пълномощно на помощника си Манхатън, за да уговори той с местните военни, един бъдещ военен съюз, в рамките на AFJ- (междупланетен военен съюз на земляните).
Вечерта напредваше, когато Crossfire се приземи на космодрума, който им посочиха от Кулата по полетите. Алекс и Палма излязоха на терасата на дежурната каюта. Мястото беше хубаво, а наоколо имаше около 5- 6 други кораби, както и десетина совалки. Двамата запалиха по цигара, а Алекс даде инструкции до целия екипаж, както и до дежурните, а накрая говори и с помощник Манхатън, за предстоящите му разговори с тукашни военни. Манхатън щеше да отиде със Браун, Джейн и Никита в една база на военните, наблизо до космодрума.
Късно вечерта Алекс се беше усамотил в бокса си, заедно с Палма. Екипажа имаше свободни часове. По двата входа на кораба имаше постове, както и вътре в кораба. Навън излязоха само Манхатън и другите трима с него. Те отпътуваха с джет.
*
Наближаваше вечерта, а Crossfire летеше от обяд в нов полет за търсене на командир Йон. Алекс беше седнал зад пулта и работеше. Той запали цигара, взе си кафе и погледна колегите си. Край него бяха Ким, Аш и Палма. Времето навън беше облачно и дъждовно със силни ветрове. Корабът поддържаше скорост 500 км/ч. на 7 км. височина. По радиото земляните поддържаха отворена линия с тукашните военни, за да обсъждат войната срещу хищниците, а и други теми. Тукашните, октоподоподобни хуманоиди обещаха военна помощ в зоната Orixon, срещу хищниците, като смятаха първо да се заемат с планетата Orixon 73, където имаха телепортационен портал, а също имаха и свои интереси.
Вечерта беше започнала, когато Алекс и Палма излязоха из кораба. Той искаше да провери как са нещата из кораба, преди да даде вечерните инструкции на екипажа и дежурните, а Палма му правеше компания. По някое време Алекс се спря пред един от люковете из кораба, запали цигара и погледна навън. Полетът вървеше без особени проблеми. По това време екипажа имаше три свободни часа. Из кораба беше шумно и оживено.
По- късно вечерта Алекс даде нови инструкции на дежурните и заедно с Палма се прибраха в неговия бокс със койките им. Тук Алекс щеше да обмисля нещата в уединение, а Палма се занимаваше нещо с лаптопа си, седнала срещу него на масата. Търсенето на командир Йон продължаваше, за момента- без успех. Специалистът по грешките при телепортиране, тукашен военен, предлагаше да преровят архивите на този телепортационен портал, за да се види, къде точно е попаднал Йон. Архивите бяха пълни с информация, а компютрите на тукашните хора, вече тършуваха из тях. Може би беше само въпрос на време- кога ще намерят командир Йон…
*
Няколко дни по- късно Crossfire приближаваше космодрум край град със 400,000 души население. Тук един радиолюбител беше засякъл странни сигнали, но самия той неможал да ги разбере. Тукашните военни насочиха земляните към точно този човек, за да проверят дали това по някакъв начин е свързано с командир Йон. До града оставаха няколко часа път. Алекс пушеше цигара и обмисляше инструкции и заповеди към екипажа. Беше следобед, а на борда на кораба спяха 180 души в задължителен сън. Останалите имаха задачи. При Алекс бяха Ким, Аш и Палма, които наблюдаваха как върви полета, а също следяха за опасности наблизо до кораба.
*
По някое време кораба пристигна над града и се приземи на една площадка в космодрума. Алекс изпрати Браун, Джейн, Никита и Хенсън, да намерят онзи радиолюбител, за да видят за какво става дума. Четиримата скоро отлетяха с джет. Алекс и Палма излязоха на терасата на дежурната каюта. Навън беше хубав ден, слънчево и топло. Из космодрума беше пълно с народ. Някакъв самолет, току- що излиташе. Около друг самолет се бяха струпали хора с багажи. Двамата запалиха по цигара, а Алекс извади джобно шишенце с джин, за да отпие. В очакване на новини от Браун, двамата се загледаха в природата около космодрума. Из кораба беше спокойно и тихо.
(следва продължение)
Няма коментари:
Публикуване на коментар