ОТНОВО НА ЗЕМЯТА, фантастичен роман, откъс № 250, Valeri Kolev.

ОТНОВО НА ЗЕМЯТА, фантастичен роман, откъс № 250, Valeri Kolev.

Вечерта започваше, когато Браун, Джейн, Никита и Хенсън се завърнаха от града. Те носеха запис на един много слаб сигнал, засечен от случаен радиолюбител от града. Алекс ги прие в дежурната каюта и започнаха обработка на записа, за да могат да разберат, за какво става дума. Според радиолюбителя, този сигнал се излъчвал на всеки 30 минути. Алекс запали цигара, отвори си бутилка пепси, а Браун и Джейн се заеха със записа. Обработката продължи около час. Тогава Браун каза:
-Това е морзовата азбука! Но се чува слабо…
-Ще го прекарам през компютрите!- каза Джейн.
Изтръпнаха в очакване на резултата, а той не закъсня. На екрана се изписа следния текст, преведен от морзовата азбука: "Командир Йон. На някаква луна съм. Добре съм. Щях да свърша въздуха, но намерих изоставена станция. Тук има запаси от въздух за още 124 часа! Ако ме чувате, обадете се! S.O.S. ! ".
*
По- късно тази вечер, Crossfire излетя отново и започна издигане към орбита, където щяха да опитат да намерят сигнала и координатите на командир Йон. В засичането на сигнала се включиха 20 души, като беше активирана и най- мощната антена на кораба.
Вечерта напредваше. Според дежурните, Йон се намираше на една от трите луни на тази планета. Все още нямаха връзка с него. Алекс запали цигара, взе си кафе и погледна през люка. В далечината се виждаха две от луните. Третата беше отвъд хоризонта. Заетите с намирането на координатите на командир Йон щяха да работят без прекъсване, чак до сутринта, когато идваше втората смяна. Търсенето продължаваше.
Междувременно кораба стигна до 25 км. височина. Тук можеше вече да се отвори и разгъне най- мощната му антена, с която да търсят сигнала от предавателя на командир Йон. Алекс остави будни 100 души, а 150 отиваха в задължителен сън, за да бъдат на линия от рано сутринта. По някое време Алекс и Палма излязоха из кораба на разходка. По коридорите се видя само охраната- две патрулни двойки и няколко поста. Това се налагаше заради възможни неприятелски телепортации и проникване в кораба на чужди елементи. Алекс тази вечер беше малко разсеян и недоспал, напоследък трудно ставаше от сън. Изглежда задачите му бяха прекалено много. Той реши да разтовари част от задълженията си, като си определи още четири помощници. Ободрен от добрата си идея, той запали цигара и се спря до един люк. Кораба отиваше към по- близката от трите луни.
*
В края на следобеда на другия ден Crossfire приключваше с обиколките около първата луна и търсенето тук. Докато се насочваха към втората луна, Алекс запали цигара и седна зад пулта. Смяташе се, че командир Йон не е на тази луна, оставаха другите две. При Алекс бяха Ким, Аш и Палма, които му помагаха, а също така следяха полета на кораба. В момента спяха 150 души, а останалите имаха свои задачи. От тях 30 души търсеха командир Йон във радиоефира. До втората луна на тази планета имаше близо 4 часа път. В това време Алекс смяташе да поговори със тукашните военни по радиото, за да обмислят освобождаването на Orixon 73 от нашествието на хищниците. Той даде нови инструкции и заповеди към екипажа си и се подготви за продължителни разговори…
*
Вечерта започваше. Алекс запали цигара и се замисли дълбоко. Въздуха на командир Йон беше ограничен. От екипажа зависеше, дали ще го намерят навреме. Трябваше да се бърза, това беше ясно. Алекс реши да изпрати към третата луна совалката Honda, със 20 души екипаж. Той предаде на дежурните заповедта за това и се облегна в удобното кресло. До него Ким въздъхна дълбоко и отвори бутилка пепси. Оставаха 98 часа, през които трябваше да открият Йон и да го приберат.
По- късно вечерта совалката Honda се отдели от корпуса на кораба и се насочи по траектория за достигане на третата луна на тази планета.
*
На другия ден, совалката Honda намери командир Йон, в изоставена станция на третата луна на тази планета. Двадесетте командоси, носеха въздух със себе си, но опасенията на Алекс не се сбъднаха- Йон имаше все още запаси от въздух. Успяха да евакуират командир Йон от чуждата станция, но нямаха време да проверяват на кого е принадлежала тя. Докато набираха скорост, обратно към кораба Crossfire, Йон и Алекс разговаряха. Йон нямаше промени от неправилната телепортация, а се намираше в добро състояние. Междурвеменно отктоподоподобните хуманоиди пристигнаха в зоната, но нямаха понятие, какво се беше случвало тук в лунната станция. За късмет на командир Йон, те биха успели съвсем навреме да го евакуират от станцията си…
*
Късно вечерта бордово време Honda се прибра обратно на кораба Crossfire. Командир Йон разбра защо телепортацията е била погрешна- заради неговата защита от телепортации, в момента на преминаването на кораба през портала между Orixon 73 и тайната планета. Би трябвало да се телепортира при опасността, на самия кораб, но самия той, вече не бил там. Станцията на луната, било съвсем любителско решение на автоматиката…
*
В следобеда на другия ден Crossfire пътуваше към малкия остров, където беше портала на телепорта, за да иде обратно на планетата Orixon 73. Командир Йон скоро се възстанови от преживяното премеждие и беше готов да заеме отново поста си на командир на кораба. Алекс този ден беше мрачен. Отново го измъчваше неговия грип. Въпреки това той беше на мястото си зад пулта и контролираше полета. До острова имаше няколко часа път, а след това щяха да се потопят в океана, за да намерят портала. По радиото Алекс благодари на тукашните хора, като им обясни, че всичко се е оправило и земляните си отиват оттук. Според тукашните военни, скоро те щяха да се появят отново на Orixon 73, за да се включат във войната срещу хищниците.



(следва продължение)