ОТНОВО НА ЗЕМЯТА, фантастичен роман, откъс № 255, Valeri Kolev.

ОТНОВО НА ЗЕМЯТА, фантастичен роман, откъс № 255, Valeri Kolev.

Наколко дни по- късно, Nissan наближаваше до междинна станция.
Вечерта напредваше, когато на един час път от междинната станция, кораба Crossfire се отдели от Nissan, за да посети станцията. Алекс запали цигара, взе си голяма чаша кафе и се настани удобно пред компютрите си, за да види какво става наоколо. Докато дежурните проверяваха кой държи станцията, се разбра, че наоколо има близо 40 обекта и се започнаха обичайните проверки, чии са те. Междувременно напред бяха изпратени два дрона, които да дадат картина оттам. Алекс беше спокоен. Дори станцията да беше под контрол на хищниците, щом си на борда на Crossfire, то си добре защитен и добре въоръжен…
*
Беше следобеда на другия ден. Crossfire зареждаше гориво, вода, кислород и провизии от междинната станция, която беше в ръцете на съюзници. Тук нямаше обекти на хищниците. Алекс този ден се занимаваше предимно с проекта си за суперкомпютър. Докато го ядосваше негов малък неуспех по тази работа, бяха изминали часове. Той запали цигара и стана от креслото пред компютрите и погледна към пултовете, дежуреха Браун и Никита. Аш се беше запилял някъде из станцията, а Палма и Ким спяха. Из кораба беше нормално, екипажа работеше на три смени.
Към края на следобеда зареждането на кораба приключи. Навън имаше 20 души от екипажа, които скоро се прибраха на борда, за да се продължи нататък към кръстосвача Nissan, който междувременно се беше отдалечил на няколко часа дистанция, там където се беше появил друг кораб от AFJ, със 100 души на борда. Те идваха от някъде, но Алекс още незнаеше от къде.
В началото на вечерта Crossfire се прибра на мястото си в корпуса на Nissan. Другият кораб от AFJ, който беше дошъл на гости, се беше скачил външно с Nissan. Адмирал Шао водеше разговори с екипажа му. Междувременно корабите заедно пътуваха с ниска скорост в неопределена посока, към звездата Orixon 8. Тази вечер Алекс не беше в добра форма. Той слушаше новините от дежурните, а се занимаваше с проекта си за суперкомпютър. Имаше още много работа по това, щяха да трябват още цели месеци. До него бяха Ким, Аш и Палма. Те му помагаха в работата, ентусиазирани от идеята му, за такъв апарат- компютър, който да може да помага на земляните в бита им, в работата им, при пътувания из космоса, както и в беда.
Вечерта наредваше неусетно. Алекс запали цигара, взе си голяма чаша кафе и се изправи пред един люк. Новините няха нормални, около Nissan нямаше опасности. Екипажа, на гостуващия кораб разказваха, какви премеждия са имали в зоната на звездата Orixon 12. Срещата с тях ставаше в столовата на Nissan, където имаше малко празненство, по случая на тази среща на двата екипажа.
Късно вечерта Алекс и Ким бяха из кръстосвача. Тук беше оживено и някак си празнично. Гостите бяха водили тежки битки с хищниците в зоната на звездата Orixon 12. Те смятаха да се оттеглят за почивка на Orixon 44, където да направят ремонт на кораба си, да го стегнат за нови мисии и известно време да не летят.
Алекс и Ким се спряха в столовата на Nissan. Тук празничното веселие щеше да продължи до полунощ.
*
Беше късно вечерта на другия ден, когато гостуващия кораб замина първо до междинната станция, а по- късно щеше да вземе курс към Orixon 44. Nissan продължи по своите траектории към Orixon 44. Алекс се беше прибрал в бокса си, заедно с Палма. Тази вечер той беше тормозен от своя извънземен грип, измъчен и болен, той искаше само, болките му да намалеят, но това не се случваше вече с часове. Силно ядосан от това, той си взе кафе и запали цигара. Палма се излежаваше в койката си, и тя изморена от тежкия ден. Алекс имаше още работа с компютрите и не бързаше да ляга да спи, тази нощ двамата нямаха дежурства. С предвкусие за сладък сън часове наред, Алекс умуваше как да надхитри този път грипа. Острите болки по цялото тяло и в мускули и стави, нямаше да му даде покой лесно.
*
Вечерта на другия ден Nissan наближаваше метеоритно- астероидно поле, което се въртеше около звездата Orixon 8. Адмирал Шао изпрати корабите Crossfire и Ford, да огледат зоната. Претърсването на астероидното поле щеше да отнеме време. Тук имаше около 400 по- големи и по- малки обекти. Алекс този ден продължаваше да е във лоша форма. Изморен, недоспал и нервен, той работеше зад компютрите, докато проверяваха зоната. Orixon 8 хвърляше до тук много слаба светлина, всичко тънеше в полумрак. Двата кораба навлизаха в астероидното поле. Със скенерите и телескопите, екипажите на корабите проверяваха дали тук има хищници. Претърсваше се и радио- ефира.
Вечерта напредваше, когато Алекс и Палма си взеха по кафе и запалиха по цигара. До момента в астероидното поле не бяха открити живи същества. Екипажът работеше на три смени. Когато едната смяна дежуреше, другите две почиваха и след това спяха. Алекс и Палма помагаха на дежурните от мостика на кораба. Тази дежурна каюта се намираше на две нива под мостика.
Наближаваше полунощ. Из полето не беше намерено нито едно живо същество до момента. Алекс се изправи до предния люк и погледна напред към астероидите.
*
На другия ден продължаваше претърсването на зоната с метеоритни и астероидни полета. Алекс беше в по- добра форма този ден. Той запали цигара, взе си кафе и продължи да наблюдава екраните пред себе си. Това беше само едно претърсване на зона, каквито се случваха често. Възможно е да имаше живот тук, или в лошия вариант- тук да има хищници. От кръстосвача съобщаваха, че други наближаващи обекти не се забелязват наоколо. Алекс седеше зад компютрите с Палма, Аш и Ким. Екипажа беше на три смени и в момента будуваше само едната от тях. Междувременно се получи съобщение от Orixon 44, там всичко било нормално в последните дни…



(следва продължение)