ОТНОВО НА ЗЕМЯТА, фантастичен роман, откъс № 252, Valeri Kolev.
До междинната станция по курса, оставаше още време. Алекс запали цигара, взе си кафе и се замисли. Полетът на кръстосвача Nissan вървеше нормално. До Алекс бяха Ким, Аш и Палма. В дежурната каюта беше приятно, а из корабите беше спокойно и тихо. Докато наблюдаваше екраните пред себе си и чертаеше схеми и знаци, Алекс умуваше по проблемите на кораба и екипажа, както и проблемите на новата планета на земляните- Orixon 44. Той незабравяше и проекта си за специален компютър, който да може много неща и след серийно производство да може да стигне до всеки землянин. Според идеята на Алекс, неговия компютър щеше да бъде от полза за земляните, където и да се намират, при всякакви проблеми, каквито те могат да имат. Това щеше да бъде и тяхната сигурна връзка с останалите земляни, тъй като компютъра на Алекс щеше да излъчва радио-сигнали, а също и да приема такива от ефира.
По- късно вечерта Nissan пристигна край междинната станция. За такъв огромен кораб нямаше много място наблизо до нея, заради това до станцията беше изпратен само кораба Crossfire, а кръстосвача щеше да чака на дистанция. Докато маневрираха за да се скачат към станцията, Алекс запали цигара, взе си кафе и определи кои ще бъдат хората му, които ще излязат в станцията, за да зареждат кораба с гориво, вода и кислород, както и провизии.
Късно вечерта Crossfire се скачи към междинната станция. Алекс се беше изправил до един люк в дежурната каюта и наблюдаваше какво има из станцията. Това беше огромно съоръжение със големи панели- оранжерии и рибарници. Тук живееха постоянно близо 2,000 дупи, а хотелите имаха 10,000 места. Станцията беше на страната на Съпротивата и затова имаше малък боен кораб и отбранителна система. Тук в момента имаше още два кораба на Съпротивата, които бяха тук на път към други места. С тях, както и с дежурните в станцията раговаряха командир Йон, както и адмирал Шао, по радиото.
Наближаваше полунощ, а Алекс се беше прибрал в бокса си с Палма. Седнали край масичката в удобните кресла те довършваха работата по лаптопите си. Алекс запали цигара и си взе кафе, преди да отива да спи. Палма смяташе да поработи още.
*
Започваше вечерта на другия ден. Crossfire още беше на междинната станция. Командир Йон имаше разговори с тукашните военни и дежурни, за войната срещу хищниците, както и обстановката в зоната. Това забавяше продължаването на полета нататък към Orixon 44. Затова пък бяха натоварени повече провизии, кислород, вода и гориво. Освен това екипажа можа да излезе из станцията на пазаруване. Те се интересуваха почти от всякакви стоки, а пари всеки си имаше достатъчно. Алекс седеше при пулта, заедно с Ким, Аш и Палма. Той запали цигара, взе си кафе и се отдаде на спомените си. Преди да го вземат отново на борда на Crossfire в този си следващ живот, той и Ким бяха само на по 30 години. Бяха живели през тези си години изцяло на Земята. В последните времена там започна преминаване към робовладелски строй. Двамата се справяха някак си, чрез фотография, към няколко списания и електронни издания. Сега, няколко години по- късно беше 7014- та година. Нищо добро не чакаше Земята. Хората тотално бягаха от там, предимно заради робството и непосилните условия на живот и работа, които се бяха оформили на Земята. Робовладелския съюз беше отрязал всякакви надежди на хората по Земята за добър живот и добруване…
С напредването на бордовата вечер, Алекс ставаше все по- мрачен. Той запали поредната си цигара, взе си кафе и се замисли още по- надълбоко. Около Crossfire имаше около 50 летящи машини, по- големи, по- малки, всякакви. По това време на борда се завърнаха и последните хора от екипажа, които бяха навън. Корабът беше приключил всичките си задачи тук и се очакваше разрешение от Йон, за отлитане, обратно към кръстосвача Nissan.
Късно вечерта Crossfire се отдели от междинната станция и се насочи към кръстосвача Nissan, на около час път, по- нататък. Докато пътуваха към Nissan, Алекс отвори бутилка пепси и запали поредната цигара. Тютюнът произведен на кръстосвача, беше с много добро качество. В по- малки количества се произвеждаше тютюн и на борда на Crossfire. Палма стана от креслото си, по някое време и се протегна мързеливо и се прозина. Беше дошло време за една бърза вечерна закуска на дежурните. Палма смяташе да приготви по пица, изпитана древна рецепта, която тук се прилагаше често, особено за закуска по никое време.
Наближаваше полунощ, когато Crossfire намери кръстосвача Nissan и зае своето място в корпуса му. Десетина минути след това, Nissan се отправи в далечината, по траекториите за добиране до Orixon 44. Алекс се готвеше да отива да спи. Той приключваше задачите си за деня, имаше и още малко работа по своите компютри- ръчния и лаптопа.
*
Беше вечерта на другия ден. Nissan продължаваше полета си към Orixon 44, Новата Земя. Тази вечер Алекс беше в лошо настроение. Седнал в удобното кресло зад пулта, той вършеше обичайните проверки за опасни обекти наблизо до кръстосвача, ровеше из радио- ефира, а също наблюдаваше и параметрите на полета. Тази дежурна каюта контролираше допълнително нещата, дублирайки работата на дежурните на мостика. Алекс запали цигара, отпи глътка джин и се замисли дълбоко. Из Crossfire спяха 200 души, а в кръстосвача Nissan спяха още 450 души. Останалите дежуреха, или работеха по задачите си.
Вечерта напредваше, когато забелязаха на два часа дистанция обект. Той беше идентифициран като крайцер от Флота на AFJ. Излизаше уникална възможност да се срещнат свои насред космоса и да се направи един хубав празник. От крайцера бяха съгласни да се направи такава среща, насред космоса. С дежурните от крайцера разговаряха Аш и Палма, след което се премина по траектория за среща на двата кораба. В очакване на скорошната среща с екипажа на крайцера- 200 души, дежурните от Nissan и Crossfire събудиха малко хора, за да се подготви за купон столовата на Nissan, както и да се подготвят нещата за малка празнична веселба. Алекс не изпитваше никакви радостни чувства, преди предстоящата среща с още един екипаж, от своите. Той си остана замислен дълбоко, докато пушеше цигари с джин и дебнеше наоколо за идещи неприятности…
(следва продължение)
Няма коментари:
Публикуване на коментар