ОТНОВО НА ЗЕМЯТА, фантастичен роман, откъс № 254, Valeri Kolev.
Crossfire беше на планетата Orixon 52 от няколко дни. В един следобед кораба наближаваше тукашен град със 300,000 жители. Там командир Йон щеше да разговаря с тукашни военни, както и офицери от Съпротивата. В тези следобедни часове Алекс беше тъжен. Той седеше зад пулта си и както обикновено следеше за много неща, около полета и обектите наоколо. До него беше Палма, а Аш и Ким бяха излезли из кораба да се разтъпчат.
Към края на следобеда Crossfire пристигна в базата на Съпротивата, край този град. Алекс и Палма излязоха на терасата да видят това място, веднага след приземяването. Те запалиха по цигара и се огледаха от тази височина, близо 25 метра. Беше слънчево и леко хладно, но скоро щеше да се смрачи. Базата на Съпротивата разполагаше с отбранителна система и два кораба, които сега бяха тук. В далечината се издигаше града. В това време навън излязоха десет души от кораба, за да говорят с тукашните, както и да уговорят зареждането на кораба с гориво, вода, въздух и провизии. Командир Йон щеше да приеме двама офицери от Съпротивата, на борда на Crossfire, за разговори.
В началото на вечерта Алекс, Ким, Аш и Палма излязоха от кораба, за да подишат пресен въздух и да огледат корпуса му, за разни повреди и дефекти от огромното натоварване при почти непрекъснати полети, както винаги. На малкия космодрум на тази база нямаше почти нищо особено. Войници маршируваха по една улица, а нататък из джунглата вървяха военни учения и се чуваше стрелба.
Когато се прибраха обратно в кораба, Алекс си взе кафе, запали цигара и се зае да стяга раницата и оборудването си. Палма отиде да направи нещо за вечеря за четиримата, а Ким и Аш седнаха зад пултовете с обичайните си занимания.
*
По- късно вечерта Алекс запали цигара, взе си голяма чаша с кафе и се усамоти в личния си бокс, заедно с Палма. Седнали на масата те се занимаваха с компютрите си. Около кораба нямаше опасности. Кораби на хищниците отдавна не бяха идвали над планетата, а когато се беше случвало това, биваха прогонвани от космическите сили на военните и Съпротивата.
Късно вечерта Алекс и Палма излязоха из кораба на разходка. Екипажа имаше три свободни часа и в кораба беше оживено.
*
Слънцето тук скоро щеше да залезе, когато Алекс и Палма пушеха цигари на терасата на дежурната каюта, с по чаша кафе в ръка. От града скоро щяха да се приберат джетовете и совалките с хора от екипажа, отишли там на посещение. Crossfire и този ден престоя на базата, край града, гостувайки на тукашните военни и хора от Съпротивата. Гледката от терасата беше забележителна. Щеше да се наблюдава залеза на слънцето, града под него и по- наблизо- базата.
-Днес много се изморих.- каза Палма.- Ще искам да си почина 2- 3 часа.
-Нямаш проблеми!- каза Алекс.- Отивай и почивай. Аз ще поработя още по компютрите.
-Станал си рано, не се ли зимори?- попита Палма.
-Изморен съм за физическа работа, но с компютрите- може…- каза Алекс.
Когато по- късно Алекс и Палма се прибраха в каютата, тя се оттегли в бокса му, а той седна зад компютрите. Корабът щеше да излети след няколко часа. Продължаваха полета си към Orixon 44. По някое време Алекс запали цигара, отвори си бутилка пепси и се изправи пред предния люк, за да погледа залеза на Слънцето на планетата Orixon 52. Това беше изумителна гледка, а скоро нямаше да видят това за втори път. Кой знае кога щяха да бъдат отново на тази планета… Зад Алекс беше Ким, която се залепи за люка, привлечена от същата гледка.
Вечерта целия екипаж на кораба беше вече на борда му. Предстоеше отлитане, а дежурните подготвяха това, вече почти готови, в очакване за разрешението на командир Йон и наземната Кула. Алекс проверяваше отново системите на кораба, както и личния състав, преди отлитането. Щеше да е глупаво да се връщат обратно, кой знае от каква дистанция, ако забравят някого тук…
Вечерта напредваше, когато Crossfire отлетя. Щеше да набира височина, чак до орбита в следващите часове до полунощ. Алекс се настани удобно в креслото си зад компютрите и запали цигара. Полетът започваше нормално, а наблизо нямаше нито един вражески обект. До него бяха Аш и Ким, а Палма спеше. На задните места бяха Браун и Джейн, които пийваха джин с тоник със салатка от посолен лимон и си говореха тихо. Из кораба беше спокойно, нямаше никого из коридорите, дори охраната бяха се прибрали за да седнат по време на отлитането.
Алекс се беше замислил дълбоко, когато на входа на каютата се появиха юпитерианците Боян и Анита. Той им кимна, а те влязоха и си намериха място да седнат, за да поработят по задачите на дежурните, на кораба. Алекс се върна към своите занимания, взе си кафе и запали цигара. Планетата ставаше все по- малка под кораба. Нещата вървяха нормално. По това време дежурните се свързаха с кръстосвача Nissan. Там ги чакаха вече, за да продължават заедно полета си нататък, към Orixon 44.
*
Crossfire намери кръстосвача Nissan по- рано от предвиденото. Докато заемаше мястото си по корпуса му, Алекс запали цигара и погледна през люка, за да види как изглежда кръстосвача в момента.
*
Беше следобеда на другия ден. Nissan напредваше по пътя си към Orixon 44. Алекс през изминалите часове беше поработил по проекта си за суперкомпютър, предназначен за серийно производство и получаването на такъв от всички земляни по света. Образецът щеше да им служи за повече тяхна сигурност, безопасност и радиовръзка с останалите земляни по света и из космоса. Образецът беше замислен от Алекс и неговия екип, да служи за вскякави цели, но предимно да помага на всеки един човек от Земята, в неговия бит, работа, както и при непредвидени обстоятелства и опасности и беди. Алекс се гордееше с прототипа на суперкомпютъра си, който сглобяваше и създаваше, но щяха да му трябват месеци още, за да има той окончателен вид и да е готов за серийно производство. Изчисления на Алекс и изработката на образец от този суперкомпютър, трябваше да гарантират вярна служба на компютъра в течение на 100 земни години, при всякакви обстоятелства…
(следва продължение)
Няма коментари:
Публикуване на коментар