ОТНОВО НА ЗЕМЯТА, фантастичен роман, откъс № 367, Valeri Kolev.

ОТНОВО НА ЗЕМЯТА, фантастичен роман, откъс № 367, Valeri Kolev.

Към края на следобеда на другия ден кръстосвача Nissan продължаваше полета си към планетата Orixon 77. Алекс, Палма, Ким и Аш, както и техния гост Ing се черпеха с джин и тоник, седнали по местата си зад пултовете. Около Nissan беше спокойно. Близки обекти имаше седем броя, но сред тях нямаше вражески. Не се предвиждаше да се спира за среща с някой от тези обекти. След няколко часа по пътя щяха да прелитат наблизо до междинна станция. Все още нямаше инструкции, дали ще се спира там. Алекс се беше поддал на друга своя идея- да намери и истинската си жена, определена му от Бога, т.е. самата негова "половинка". Това беше невероятно сложна задача, впредвид огромните разстояния между различните колонии- градове на земляните, но той вярваше, че ще я намери. Беше луд по тази идея, по- скоро план. Той възприемаше своята истинска жена, като част от себе си и не можеше да повярва, че е бил сам в Рая и то за цяла Вечност. Алекс беше оптимист. Нямаше да се откаже да търси своята истинска жена, за нищо на Света. Това тепърва започваше. Измъчваше го и мисълта- по какви причини тя не е била в Рая и то цяла Вечност… Разбира се до Рая можеше да има 1,000 или 100,000 години, или много повече, а до тогава- "я камилата, я камиларя". Всичко беше адски сложно и продължаваше все повече да се усложнява… Но… Алекс си върна доброто настроение постепенно, а добрата компания и меката топлина на джина, замаяха главата му.
В началото на вечерта наближаваха междинна станция, а Crossfire тръгна напред, за да я посети. Алекс поръча на принцеса Lipo да донесе вечерята за дежурните, както и пакетирана храна за през нощта. Той запали цигара, взе си кафе и се изправи пред предния люк, потънал в размисли. Предстоеше му да издирва своята истинска жена, т.е. своята "половинка", която според него беше част от него. Липсата й означаваше, че през цялото време нещо липсва от него. Той искаше също да разследва, къде е била тя през цялата Вечност на Рая, та не е била с него там, а той е бил сам без жена. Това със Палма и Ким беше пък беше сериозно обързване за вековете напред. Ето, че за пореден свой живот, те отново се бяха намерили… Тя според своите корени беше извънземно божество- жрица, преди да се роди отново на Земята, в този си човешки вид… Но… и други мисли вълнуваха Алекс в тези часове и дни. Контактът, който той осъществи с Бъдещето- 17015- та година го задължаваше да отделя поне един час на ден, за да обмисля, как да им окаже помощ, а те имаха нужда от знания, от изправна техника, съвети и много други неща, попаднали на много далечна планета, където има нужда и липсва почти всичко… Това бяха далечните потомци на земляните, най- общо казано… В тази 7015- та година земляните бяха могъщи и разполагаха почти със всичко. Оказваше се, че не така е в Бъдещето. Поколенията напред имаха нужда от помощ, от всякаква помощ и Алекс смяташе да мисли по този въпрос… Изоставаше и проекта за суперкомпютъра на Алекс. Той умуваше по задачите си почти през цялото си време, когато е буден, а неговия екип му помагаха.
Вечерта напредваше, когато Crossfire навлезе в зоната на междинната станция. От Кулата им казаха да изчакат поради натоварване на трафика и земляните спряха кораба в дрейф наблизо до докове. Дежурните Шон и Никита проверяваха ситуацията из станцията, докато се изчакваше, а Алекс си взе кафе и седна замислен зад пулта си.
*
Беше следобеда на другия ден. Crossfire се намираше на един док в станцията. Бяха останали тук допълнително, заради започнали разговори с офицерите от тази станция. Най- общо казано те искаха допълнителна техника за отбрана на тази станция, а тя беше в ръцете на Съпротивата. В тези времена Агенцията AFJ, както и Съпротивата бяха в разцвета на силите си и разполагаха с почти неограничени средства. Трябваше само да се планира, как подобни далечни междинни станции да бъдат добре защитени от враговете.
Вечерта Crossfire напусна станцията за да се прибира на кръстосвача Nissan. До там имаше към два часа път. Алекс запали цигара с кафе и застана пред предния люк на дежурната каюта, за да погледа гледката. Корабът беше зареден с още гориво, вода, кислород и провизии. Из кораба течаха свободни часове, като спяха само 50 души за нощната смяна. Палма, Ким и Аш се черпеха с джин и тоник, а Ing търсеше връзка с кораби на Съпротивата. Дежуреха Браун и Джейн.
Вечерта напредваше, когато Crossfire се скачи към Nissan и скоро кръстосвача започна да набира скорост по курс към планетата Orixon 77. Алекс седеше на мястото си загънат в дебело одеало и обмисляше плановете за бъдещето. На кръстосвача всичко беше нормално. Очертаваше се една тиха и спокойна вечер, а по траекторията на полета не се очакваха изненади. В тези часове Алекс имаше възможност отново да разсъждава по своите теми за размисъл и да крои планове, докато чертае сложни схеми, графики и йероглифи по лист хартия на плота пред себе си. Тази бордова вечер Алекс беше в добра форма и добро настроение, както бяха и неговите колеги и приятели. Отново добри времена бяха застигнали земляните тук на кръстосвача Nissan. Скоро нямаше да стигнат до спирка по пътя си, а това правеше кораба един малък свят сред пустотата на околната зона.
*
Към края на следобеда на другия ден Nissan продължаваше полета си към планетата Orixon 77, движейки се с висока скорост по специално изчислени траектории. Алекс се топлеше с горещ чай, загънат в дебелото одеало, потънал в мислите си. Из корабите много хора спяха, други почиваха, а към 150 души бяха на смяна. До Алекс в дежурната каюта бяха дежурните Шон и Никита, а Палма, Ким и Аш изпълняваха специални задачи по списъка му. Ing търсеше радио- връзка със своите и Съпротивата в тази зона. Тук няха също Браун и Джейн, които обмисляха нещо на по чаша джин с тоник край масата. В дежурната каюта беше топло и уютно, а из коридорите и по столовите на корабите тук беше оживено и шумно. Nissan, като някакъв малък автономен свят със общо 950 души тук, летеше сред пустоща. Това нямаше да е за дълго. Напред по курса се забелязваха планети, а най- близката от тях беше Orixon 74. Тя щеше да бъде достигната късно вечерта, бордово време.




(следва продължение)