ОТНОВО НА ЗЕМЯТА, фантастичен роман, откъс № 373, Valeri Kolev.
Няколко дни по- късно, беше следобед, когато космическите кораби Crossfire и Ford се издигаха на голяма височина, за да се приберат на кръстосвача Nissan. Някъде долу оставаше планетата Orixon 74. Алекс пушеше цигара с кафе, зает със плана за мирно решаване на проблема с войната срещу "хищниците". Тяхното преброяване все още продължаваше, а сигурно щеше да мине доста време до появата на разултатите, тъй като "хищници" имаше на повече от 40 планети в системата Orixon. Това беше временно примирие, което щеше да продължи доста дълго, заради преброяването. Едва след това щеше да се решава, къде да бъдат настанени "хищниците" и как ще бъдат изхранвани. Предполагаше се, че общо във звездната система Orixon в този момент пребивават над 500,000 хищници. Временно те дори не се възпроизвеждаха, по молба на Командването на AFJ. Не беше изключено, те всъщност да са няколко пъти повече на брой. Тази раса беше със почти хуманоидно тяло с животинска паст, а на височина достигаха до три метра. В същото време животът във системата Orixon продължаваше без сътресения.
В началото на вечерта Crossfire достигна кръстосвача и зае своето място в неговия състав. Ford идваше със половин час след него. В тези часове Алекс се топлеше с горещ, билков чай и разглеждаше плановете на кръстосвача за идните дни и седмици. Тези планове бяха отворени за корекции. Преброяването на "хищниците" можеше да се проточи със седмици, дори месец. В това време обаче, силите на AFJ и Съпротивата оставаха в готовност за военни действия, при необходимост. Според анализаторите и ясновидците, "хищниците" бяха сериозни в намерението си да преустановят трайно нашествието си над 40- те планети в системата Orixon, които бяха нападнали в изминалите години, като изненади и хитруване бяха изключени.
По- късно вечерта пристигна и кораба Ford, който бързо се залепи на мястото си в корпуса на Nissan. Малко след това кръстосвачът започна да набира скорост в посока на звездата Orixon 7. Алекс запали цигара с кафе, загъна се в дебелото одеало и се съсредоточи върху екрана пред себе си, за да следи как започва полета на Nissan. Върху кръстосвача бяха и другите два кораба, на гостите тук: LX2080 със 50 души от Съпротивата, както и ML3041 със 100 души от AFJ. На Crossfire имаше 250 души, на Ford- 100, а на Nissan- 400 души. Палма и Ким се бяха захванали да подреждат запасите на дежурната каюта. Тук се дежуреше денонощно и много неща зависеха от запасите и техниката. Аш приготвяше по една топла пица за екипа, а Ing обсъждаше по радиото със своите от Съпротивата последните въпроси, излезнали на дневен ред.
В тези часове Nissan беше като малък автономен свят в безкрая. Тук се намираха общо 900 души, сред които и от Съпротивата. Nissan скоро набра висока скорост по специални траектории за тази цел. Вече далеко от всякакви обекти, Nissan стана едно добро място за обитаване, чак до следващата спирка, а Алекс се захвана да рови из радиоефира, за да засича наближаващи опасности. Вечерта течеше бавно и спокойно. Скоро командир Йон даде свободни четири часа за всички екипажи. Това бяха техните любими часове, когато имаха повече свобода и можеха да си отдъхнат и да се подготвят за идващите дни, както и да се видят и да похапнат.
По някое време Алекс се изправи до предния люк и впери поглед напред по курса на кръстосвача. Това беше една омагьосваща картина на хиляди светове, някои от които съвсем непознати. Живот кипеше до всяка звезда. Усещането за тези хиляди светове, кои по- щастливи, кои по- мрачни, беше невероятно. Копнеж изпълни душата на Алекс. Той запали цигара и се унесе в мечтания.
Вечерта напредваше, когато Палма се изправи тихо до Алекс и попита:
-Ще пием ли джин с тоник, Алекс?
-Да пием!- каза Алекс.
Към веселбата на джин с тоник се включиха шестима тази вечер, докато Шон и Никита дежуреха. Седнали около масата до страничен люк, Алекс и неговите другари се унесоха в сладки приказки, а вечерта течеше без да бърза този път. Добри времена бяха застигнали отново кръстосвача Nissan тук, далече от родната планета Земята и тези 900 души екипажи тук на борда.
Късно вечерта Алекс, Палма, Ким и Аш излязоха из корабите да се разходят. Беше оживено из коридорите, а от някои каюти думкаше силна музика. Четиримата слязоха със асансьор до нивото с оранжерията на Nissan, за да се порадват на зеленината там. Тук имаше вече десетина млади двойки и още към 15 души, които се радваха на неповторимата атмосфера на оранжерията и красотата тук. Четиримата седнаха на една от дървените пейки тук, под бананово дръвче, високо 4 м. Алекс запали цигара и извадиха джобните бутилки с джин, за да се почерпят за хубавата вечер. Пейката беше наблизо до един люк и те можаха да видят страхотната картинка отвън, по курса на кораба. Палма се замечта, а Ким въздъхна. Алекс се беше загледал в зеленината наоколо, подобна на малка джунгла, а Аш се опитваше да намери нещо от ръчния си компютър- часовник.
След разходката из оранжерията четиримата огледаха корпуса на Crossfire отвътре и щом отбелязаха новите повреди, пуснаха няколко робота да ги ремонтират, а те се прибраха в дежурната каюта. Полунощ наближаваше, а четиримата бяха в очакване на една спокойна и тиха нощ. В дежурната каюта беше топло и уютно. Тук Ing, офицер от Съпротивата поддържаше връзка със своите, по кораби и бази, за да обменя информация и да се информира за процеса на преброяването на "хищниците". То наближаваше полунощ, но дежурните бяха прегладнели, та Алекс поиска вечеря за дежурните и пакетирана храна за през нощта, от кухнята. Малко по- късно се появи самата принцеса Lipo с кухненска количка и донесе поръчаните неща. Дежурните седнаха да вечерят, а Lipo седна при тях на масата, за да погледа Алекс, неин голям любимец…
В тези странни малки часове около Nissan нямаше близки обекти. Кораб на Съпротивата се намираше на 7 часа дистанция и малко след полунощ, щеше да е в най- близката точка, на 4 часа дистанция от Nissan, преди отдалечаването. Още не се знаеше, дали ще има физически контакт със въпросния кораб, а командир Йон умуваше по тази идея. По новините нямаше нищо особено…
(следва продължение)
Няма коментари:
Публикуване на коментар