ОТНОВО НА ЗЕМЯТА, фантастичен роман, откъс № 374, Valeri Kolev.

ОТНОВО НА ЗЕМЯТА, фантастичен роман, откъс № 374, Valeri Kolev.

Полунощ на кръстосвача Nissan. В дежурната каюта на кораба Crossfire дежурните бяха похапнали и разпределяха часовете на нощта помежду си. Алекс и Палма оставаха до по- късно, имаха още задачи за вършене и теми за размисъл.
*
Алекс стана от сън рано- рано, разсъни се на чешмата и с няколко кафета, затопли се и посрещна новия ден в размисъл. В дежурната каюта дежуреха Браун и Джейн. Nissan продължаваше със висока скорост, а няколко часа по- нататък имаше междинна станция, изцяло на AFJ. Скоро се появиха Палма, Ким и Аш, а Ing се завърна от разходка из кораба.
Наближаваше обеда, когато Алекс запали цигара с кафе и се изправи пред предния люк. Междинната станция все още не се забелязваше в далечината, но на стъклото беше отбелязана със жълта точка, като следваща спирка.
*
В началото на вечерта Nissan достигна междинната станция с ниска скорост, а напред отлетя кораба Crossfire. До тук по пътя беше имало сериозни аномалии из целия кръстосвач. Според някои колеги на Алекс, беше възможно тази междинна станция да е била превзета от врагове. Тук дори не се споменаваше за "хищниците", а изглеждаха тотално неразбираеми аномалии. Crossfire подходи с повишено внимание, но опознавателните кодове на станцията бяха из между допустимите. До нея оставаха около два часа, време в което дежурните се занимаваха да проверяват близките обекти още от далеко. Алекс се топлеше с билков чай от пълния чайник със горещ чай, загънат в дебело одеало и внимаваше в картинката на екрана пред себе си. До него Палма също внимаваше, а Ким и Аш си отдъхваха по- назад в каютата, край масата. Ing беше прихванал неясни съобщения от своите в последните 4- 5 часа и се опитваше да ги разбере, но без успех.
Изглеждаше, че на междинната станция е чисто, когато Crossfire получи разрешение да се приближи и да се скачи към указания док. От Контролната Кула на станцията поздравиха командир Йон и заявиха, че тук всичко е нормално. По доковете имаше опашки от чакащи за отлитане или за кацане. В зоната се намираха над 430 кораба, както и по- малки. Това беше единственото място на близо 15 часа път наоколо, където имаше някого, а в случая станцията се държеше от AFJ. Тук служеха и живееха хиляди бойци от Агенцията AFJ. Crossfire им носеше поща и изненади от Orixon 44, новата планета на човешката цивилизация- Новата Земя.
Алекс тази вечер беше в лошо настроение. Струваше му се, че наблизо има някакви врагове. Това беше много вероятно, след като оттук преминаваха изключително много хора от всякакви раси и по всякакви причини- туризъм, търговия, военни, авантюристи, както и бездомници, търсещи подслон и работа. Алекс запали цигара, а силното главоболие му пречеше да мисли. Из станцията бяха излезли два екипа от Crossfire, за да огледат нещата отблизо и за да разговарят с тукашните офицери от AFJ.
*
Беше сутринта на другия ден. Алекс беше поспал добре. Той се разсъни на чешмата и с няколко кафета и погледна какво става из кораба, който се намираше в междинна станция на AFJ. Тук в момента имаше над 460 различни кораби и по- малки машини, някои чакаха за тръгване, а други пристигаха сега. Из Приемния корпус на станцията гъмжеше от хора. Два екипа от кораба търсеха нови контакти в тълпата и оглеждаха за враждебни видове. Нещата бяха норамални, а Crossfire вече приключваше работата си тук, очакваше се да се отправи към кръстосвача Nissan в близките часове.
Наближаваше обедно време, когато Crossfire напусна междинната станция. До кръстосвача имаше около два часа път. Алекс запали цигара, а пълен чайник с билков чай вече беше готов за да се топлят дежурните. Той се загъна в дебело одеало и започна да пише по белия лист хартия пред себе си, докато размишляваше по над 30 теми. Пазеше добри спомени от станцията, от която си заминаваха сега. Със своите другари се бяха поразходили на воля из станцията и видяха много колеги и разни други цивилни хора. По това време Палма се занима да подреди каютата, а Ким сложи още кафе за другите си колеги тук, около 15 души, които си почиваха около масата. Аш го беше ударил на джин с тоник, поради известно неразположение, а Ing готвеше материали, които щеше да изпрати днес със мощния предавател на Nissan, до далечни обекти на Съпротивата.
*
Късно вечерта звездният кръстосвач Nissan приближаваше астероидно поле, до което оставаше около час път. Започна се плавно убиване на скоростта. Алекс и Палма тъкмо се черпеха с горещ чай и пушеха по цигара, а Браун и Джейн дежуреха в дежурната каюта на Crossfire. Из корабите беше спокойно и тихо. Тази вечер Алекс осмисляше живота си до момента, и как така се беше съгласил да служи във AFJ за втори свой пореден живот. Той осмисляше и предстоящото мирно съвместно съществуване по планетите на системата Orixon, със "хищници", "зли демони" и "злите сили". Все още течеше преброяването им, а това щеше да отнеме седмици, дори месец.
Наближаваше полунощ, когато Nissan увисна в дрейф наблизо до първите най- близки астероиди. Тук щеше да нощува кръстосвача, а междувременно течеше дистанционна проверка в търсене на разум сред астероидите. Някои от тях бяха доста големи по размери, а почти цялото поле плуваше в газови облаци. Алекс запали цигара, изправен пред предния люк на Crossfire. До настъпването на бордовата сутрин от кръстосвача нямаше да тръгва нито един човек, а само дронове. Палма и Ким се бяха захванали да приготвят топли пици за вечерна закуска на дежурните, а за дългата и предълга нощ имаше пакетирана храна и напитки. Вероятно тази нощ щеше да има повече дежурни, заради опасната близост до неидентифицираните астероиди. По това време Алекс ровеше както винаги из радио- ефира за прихващане на близки радиостанции, докато си пишеше и драскаше по белия лист хартия пред себе си, а Ing и Аш правеха нововъведения по компютрите си. Нощта наближаваше, а те я очакваха с надеждата да бъде спокойна…




(следва продължение)