ТРЕТАТА ЗЕМЯ. Откъс № 73 . Valeri Kolev.
Във една вечер, по- късно, двата кораба все още бяха на летището на земляните от планетата Orixon 65, а това беше 3019- та Земна Година, на дистанция от 31 месеца от Земята- родната планета на земните цивилизации. Алекс си беше отпочинал и се беше усамотил в каютата си, за да си събере мислите, да си подреди склада, раниците си, личните вещи по униформата и оборудването си, да си подреди картите и мислите, да попълне дневника на експедицията, чийто Шеф беше именно той. Той си пусна музика от далечни времена, за да си спомни настроения от миналото си. Това му отне близо два часа, а когато Палма се прибра от разходката си със Ким и Аш, двамата седнаха около масата да се почерпят и хапнат, този ден- само двамата.
*
Във вечерта на другия бордови ден, двата кораба все още гостуваха на тази планета, като нищо ново почти не се беше случвало тук. Алекс беше във относително добра форма и се радваше, на часовете когато нищо не го болеше или измъчваше. Бяха се усамотили двамата със Палма и се черпеха с вино и печено месо. В каютата беше топло и уютно, звучеше хубава музика, а осветлението беше слабо и меко, някъде из нюансите на теменуженото синьо. През малкото прозорче влизаше в каютата, свеж и чист въздух, който ухаеше на сняг.
Алекс отпи глътка вино и погледна през люка в ляво до него, за да погледне навън. Гледката навън му напомняше други подобни гледки от родната планета Земята. Сняг валеше от две денонощия, дори и в тези часове. Между двата кораба на Алекс и тази вечер продължаваше веселбата на скара- бира, музика, танци и приказки. Палма се опитваше да дремне, в това никое време, а Алекс не я занимаваше с нищо, докато изучаваше архивите на кораба. Темата за неговите предишни животи, наброяващи над 600, занимаваше и в този ден, мисълта на Алекс.
*
Вечерта напредваше, когато командирите на двата кораба прекратиха веселбата пред корабите, решението беше на сутринта да се отлита от тази планета- Orixon 65. Екипажите имаха достатъчно време за да подготвят себе си и корабите за отлитане, а горе на 5,000 км. от планетата, ги чакаха със кръстосвача New York, за да летят нататък по пътя на експедицията, съгласно последните планове на експедицията. Тъга превзе тукашните земляни, също и двата екипажа на Алекс, както и военните от кръстосвача, които бяха тук - общо 160 души, със двете летящи чинии на кръстосвача.
*
Оказа се, че подготовката не изискваше много време. Късно вечерта всичко беше готово за отлитане, а разрешението от Алекс щеше да бъде дадено на сутринта, както той беше казал. А Алекс тъкмо се черпеше заедно със Палма, преглеждайки плановете. Той запали цигара, отпи глътка вино и отвори звездните карти на системата Orixon, за да види още веднъж накъде тръгваха от сутринта на другия ден. Свежи спомени за момичета от тукашните градове на земляните, изплува във мислите му. Дали не беше късно да ги покани във експедицията, се чудеше той, а май беше прав...
ТРЕТАТА ЗЕМЯ. Край на Откъс № 73. Valeri Kolev.
Няма коментари:
Публикуване на коментар