ТРЕТАТА ЗЕМЯ. Откъс № 87 . Valeri Kolev.
Във една бордова вечер, няколко дни по- късно, Алекс се разхождаше из кораба Volvo, заедно със Мирена и Милена. Този кораб тъкмо приближаваше до един друг, от по- големите астероиди наоколо. Тримата крачеха по тунелите, опасващи кораба, а Алекс обясняваше на момичетата, какво се проверява из тези тунели. Като достигнаха столовата на кораба, тримата влязоха там и се настаниха на маса, по- наблизо до едното отоплително тяло, за да се стоплят, този ден беше доста студен. Сервитьрката скоро им поднесе хапване и напитки, а Алекс огледа хората наоколо, тук имаше към 60 души.
Алекс отпи глътка вино, докато обмисляше инструкциите, каквито щеше да даде по- късно, на двата екипажа от експедицията. Мирена и Милена бяха мълчаливи. Все още се запознаваха с този кораб, обстановката и хората тук. Алекс забелязваше, че не смеят да бъдат бъбриви и им каза:
-Не се притеснявайте от мен, кажете какво мнение имате за кораба Volvo!... Мирена?
-Ние не помним друго такова хубаво място!- каза Мирена.- А как е станало всичко това- корабите, експедицията?
-Идеята беше моя.- каза Алекс. – Експедицията, подготовката, набирането на хора за нея, всичко беше във началото, моя идея. Събрахме ентусиасти, бяха ни отпуснати и финанси, за да изберем двата кораба и така, всичко се подреди благополучно. От както отлетяхме от Земята, вече 31 месеца летим, със минимални почивки, тук- там... А вие? Защо напуснахте Земята?- попита Алекс.
-Ами... беше станало модерно, да се напуска Земята.- каза Милена.- Освен това ни опростиха кредитите и ни отпуснаха финанси, за да отлетим, със пътнически кораб... Преминахме през военно обучение, за космонавти и така...
Замълчаха и тримата, а Алекс отпи глътка вино и запали цигара.
*
Вечерта напредваше, а до скачване със втория астероид, който избраха, оставаха няколко часа. Корабът Nissan следваше Volvo, на дистанция от 700 км. Алекс и Мирена се разхождаха из оранжерията на кораба Volvo. Сетне седнаха на една дървена пейка под дръвче със мандарини, за да се порадват на късчето рай тук. Мирена нещо криеше от него, а той не можеше да разбере за какво става дума. От пейката Алекс изпрати своите инструкции до двата екипажа и раздаде задачи на всекиго от експедицията, включително и новоприетите хора, предимно момичета. Мирена беше нещо замислена и мълчалива тази вечер, а Алекс й носеше малък подарък- уокмен със 20 аудиокасети, във специална чантичка. Мирена се изненада, прие подаръка и дори пусна да свири една от касетите. Звука можеше да бъде на слушалки или на тонколонки. Двамата се заслушаха във хубавата музика, а очите на Мирена блеснаха в полумрака. Тя беше радостна в тези часове.
Когато по- късно Алекс се усамоти в бокса си, Мирена пък се прибра в нейния бокс и дълго слуша музика, преди да спи. Тя си беше харесала Алекс, но не заради това, че той е Шефа на експедицията. Тайната й дори той не разбираше, все още.
ТРЕТАТА ЗЕМЯ. Край на Откъс № 87. Valeri Kolev.
Няма коментари:
Публикуване на коментар