ТРЕТАТА ЗЕМЯ. Откъс № 86 . Valeri Kolev.
Наближаваше вечерта, няколко дни по- късно. Алекс и Мирена вървяха заедно из кораба Volvo, а той и обясняваше подробности за експедицията и за пилотирането на корабите. Двамата стигнаха по някое време до столовата и влязоха там, за да се почерпят с нещо, а там имаше около 30 души, по това време. Двамата се разположиха край един от люковете на кораба, със гледка към астероида. Сервитьорката скоро им сервира напитки и хапване, а Мирена погледна около себе си и попита:
-Доколкото разбирам, ние новите хора тук, ще връщаме корабите обратно към Земята?
-Да, до голяма степен, новите колеги тук, ще върнат корабите обратно до Земята, но чак след като се вземе решение за завръщане...- каза Алекс.- Разбира се, ще помагат и старите колеги, доколкото могат... Не можеш да летиш 31 месеца, и да не се измориш до смърт...
Алекс замълча, отпи глътка вино и се загледа в малкия компютър пред себе си. Той внимаваше с това ново момиче, защото можеше да е опасно, колкото и странно да звучеше това, на пръв поглед. Мирена и други подобни от новодошлите колеги във експедицията, бяха издържали сериозни обучения, преди да тръгнат из космоса.
Мирена погледна часовника си, провери нещо там и каза:
-Имате ли предварителна ориентация, колко месеци ще продължава експедицията из космоса, преди да обърне посоката към Земята, за да се прибере обратно?
Алекс не отговори веднага. Той извади една цигара и дълго я разглежда.
-Смятам да реша завръщане, веднага щом започнем много да се притесняваме по тази тема... – каза Алекс. – Смятам да се допитам до двата екипажа, преди да наредя завръщане към Земята...
-Не искам да ви тревожа, но ми се струва, че доста месеци ще караме напред, преди да се реши завръщане на Земята.- каза Мирена.
Алекс замълча, запали цигарата и отпи глътка вино.
*
Вечерта напредваше, когато Милена намери Алекс и Мирена и тримата излязоха от кораба навън, за да идат край огъня, а там имаше 50 души в този час. Тримата се разходиха около двата кораба, макар й да беше опасно. Край огъня имаше и охрана, която следеше за опасни животинки , а и по- големи зверове, ако ги имаше тук.
По- късно се появиха и десетина военни от кръстосвача, които бяха довършили пирамидата, заедно с двадесетина роботи, а вече бяха свободни. Тяхната летяща чиния беше скачена към астероида, наблизо до корабите на Алекс.
*
По- късно във вечерта Алекс остави момичетата, за да се усамоти в бокса си. Беше им дал задачи за решаване, а той смяташе да поработи по плановете на експедицията. Той запали цигара, пусна си музика, доволен и от този ден и заби поглед в екрана пред себе си...
ТРЕТАТА ЗЕМЯ. Край на Откъс № 86. Valeri Kolev.
Няма коментари:
Публикуване на коментар