ТРЕТАТА ЗЕМЯ. Откъс № 75 . Valeri Kolev.
Това беше вечерта на другия ден, когато двата кораба на Алекс се скачиха към кръстосвача и се очакваше да тръгнат заедно в посока към звездата Orixon 5. Във тези часове командирите на двата кораба, Йон и Пиркс, командира на кръстосвача- адмирал Буун, както и шефа на експедицията- Алекс, обмисляха плана на полета и решаваха- кога ще се даде старт на поредния им общ полет, нататък.
*
Вечерта напредваше, когато беше даден старт на новия съвместния полет на кръстосвача и двата кораба на Алекс. Докато набираха скорост, Алекс се беше затегнал в предпазните колани, загънат с дебело одеало, до него вреше пълен чайник със билков чай, а в краката му топлеше малка, портативна отоплителна печка. Той се топлеше по този начин, а скоро щеше да е достатъчно затоплен. Той запали цигара по някое време, докато наблюдаваше параметрите на новия полет. Стартът беше нормален, без съществени проблеми. Основната тяга за полета беше от главните двигатели на кръстосвача.
*
По- късно вечерта при Алекс бяха Палма, Ким и Аш, за да се почерпят и да умуват по плановете на експедицията. Летяха в посока на звездата Orixon 5, но всъщност целта беше междинна станция, на дистанция около десет дни полет, относително казано. Алекс беше отворил картата на системата Orixon и разглеждаше дали траекториите на полета са правилни. Имаха цели десет дни, без никакви по- сложни задачи. Той беше дал иснтрукции за десетте дни, предварително, но щеше да има и обновени инструкции най- малко една на ден. За полета се грижеха също и командирите на корабите- адмирал Буун, командирите Йон и Пиркс.
Алекс запали цигара и се разколеба чай ли да си вземе или бутилка вино. Неговите другари бяха наредили масата, а пред всеки имаше купа с лакомства и напитки.
Времето минаваше неусетно, а двата екипажа си подреждаха нещата, събираха си мислите и си подреждаха картите, като се виждаше, че тръгват по нов път, всички тук. Беше ясно, че в тези десет дни всеки тук ще има много време, а не се очакваше да имат спирки по пътя, във смисъл- срещи с други кораби. Разбира се за срок от десет дни, на теория беше допустимо да имат подобна среща.
Алекс по- късно се върна към изучаването на архивите на кораба, но той също приемаше архиви по пътя, от всякъде, където решаваха да му изпратят архиви- кораби, колонии, градове по чужди планети и т.н. Изучаването на архиви му беше станало любимо занимание, а от това научаваше много неща, разбираше много неща, извличаше много поуки и изводи, дори без анализа на текст, който беше възможен.
*
Късно вечерта на борда на Volvo почиваха 100 души, спяха 50 души, 50 души дежуреха, а от останалите 20 действаха по разни задачи. На този кораб имаше общо 300 души във тези дни.
Алекс запали цигара и се зае да прегледа списъка с хората си, за да прецени кого да включи за следващата смяна дежурства.
ТРЕТАТА ЗЕМЯ. Край на Откъс № 75. Valeri Kolev.
Няма коментари:
Публикуване на коментар