ТРЕТАТА ЗЕМЯ. Откъс № 71 . Valeri Kolev.
Няколко дни бяха изминали откакто двата кораба на Алекс гостуваха на планетата Orixon 65, и на градовете на земляните тук, които бяха три и със общо 600 хиляди земляни население. Усещането за братска цивилизация тук, радваше двата екипажа от експедицията на Алекс, чийто шеф и водач беше той.
*
Някъде към средата на следобеда, по бордово време на кораба Volvo, Алекс и неговите другари седяха по пултовете си и обмисляха действията си нататък. Още не беше решено, колко време ще гостуват на земляните, живеещи на тази планета. Алекс запали цигара, мрачен и угрижен в тези часове. Тежка мъка тежеше на душата му. Експедицията щеше да отива още по- надалеко, а той мислеше вече за завръщането им на родната планета Земята. Носталгия по миналите времена и за родната планета Земята, както и за близките хора, които останаха там, не му даваше покой. Несигурното бъдеще, освен това- на голяма дистанция от Земята- 31 месеца, му тежеше все повече.
*
Бордовата вечер започваше, а по същото време над летището беше сумрачно време, част от денонощието на тази планета. Хората обикновено използваха часовници със по няколко календара, като се налагаше понякога да използват едно или друго време и календар, според обстоятелствата. Алекс се черпеше със тримата си колеги Палма, Ким и Аш, докато обмисляха плановете на експедицията. Тук на Orixon 65 им се беше харесало, та не бързаха да отлитат нататък по пътя си. Двата екипажа на Алекс добре си починаха и добре се разходиха из трите града със земляни тук, усетили твърдина под себе си и близостта до земна цивилизация тук.
Алекс отпи глътка вино и запали цигара. Навън продължаваше празненството на земляните и екипажите на корабите тук. Беше отпуснато време само до полунощ, след което корабите се запечатваха за нощуване и ставаха недостъпни от външната си страна. Такава беше волята на Алекс, като Шеф и водач на тази експедиция.
*
Вечерта напредваше, когато Алекс отново се захвана да чете архивите, от самия кораб, от други кораби и градове, а също и от военните от Агенцията AFJ, които бяха разпространили архивите си, за достъп до тях на други кораби и градове по световете. Тези архиви бяха гордост за земляните, затова, че са ги дали на всички, които имат нужда от такива архиви.
По- късно четиримата отидоха да се разходят из кораба, но не пожелаха да излизат от него. Коридорите за разходки, опасващи кораба от външната му страна, имаха доста люкове, за да се наблюдава навън, така направиха и четиримата, спряха се да погледат от един люк, където Алекс извади бутилка вино, запали цигара и заби поглед навън, към летището и градовете издигнати по- нататък във далечината. Със смесени чувства Алекс подхождаше към мислите си за тези градове тук, както и за бъдещето на тази експедиция...
ТРЕТАТА ЗЕМЯ. Край на Откъс № 71. Valeri Kolev.
Няма коментари:
Публикуване на коментар