ТАЙНИТЕ НА ЕДНА ИЗЧЕЗНАЛА ЦИВИЛИЗАЦИЯ. Роман от Valeri Kolev.©.откъс № 119. 2016.

ТАЙНИТЕ НА ЕДНА ИЗЧЕЗНАЛА ЦИВИЛИЗАЦИЯ.
Роман от Valeri Kolev.©.откъс № 119. 2016.

1.
Във вечерта на другия ден Nissan и Ford все още бяха изправени по площадките на една от базите, край град № 7. Алекс, Палма, Ким и Аш се разхождаха из базата и нейните паркове, известно време преди залеза на слънцето. Тук се разхождаха и много хора от града. На няколко места имаше кафенета- скара- бира. Често се забелязваха автомати за цигари, кафе, питиета и закуски. Във голямото бързане, мнозина се задоволяваха със предложеното по тези автомати, въпреки, че имаше обществени кухни със столови. Алекс запали цигара, когато се спряха при един такъв автомат със навес и помещение- параклис със склад за стоката. Тук идваха специални роботи, които зареждаха и поддържаха спирката със автомата. От време на време тук минаваше и специалист, който дооправяше нещата, за да е всичко нормално. Докато пушеха по цигарка с чашка кафе, четиримата се радваха на хубавата вечер и гледаха покрай себе си. Толкова много хора, рядко пъти се случваше да могат да видят…
Вечерта напредваше, когато четиримата хапнаха печено месо със студена бира навън по изправените места на едно от ханчетата на базата, а сетне със леко замаяни глави се прибраха в Nissan. Бяха щастливи от добре прекарания си ден, а сетне трябваше да си подредят мислите, вещите и раниците, да почистят и подредят почивната си каюта, както и да сменят униформите със изпрани- чистички и изгладени. Това бяха намислили за вечерта си.
*
Във следобеда на другия ден Nissan патрулираше над населения континент. На борда на кораба будуваха 80 човека по това време. Корабът летеше със около 100 км./ ч. на 5 км. височина. Алекс в тези часове умуваше над някои проблеми, докато драскаше по лист хартия и следеше параметрите на полета. Според повечето хора от екипажа, би трябвало повече да изучават новата планета, вместо да патрулират. Инструкциите от командир Йон често се сменяха. Ту отиваха да изучават планетата, ту отиваха да патрулират.
Алекс застана пред предния люк, запали цигара и заби поглед в далечината. Този ден той беше съсипан от гриповата треска. Както се получаваше при това явление, мисълта му беше замъглена и знаеше, че си е загубил разсъдъка някъде. Това явление Алекс мразеше много повече, отколкото при обикновената омраза. Това- да не може да си събере мислите и да е безкрайно разсеян, той ненавиждаше. Докато пушеше цигара, той огледа дежурната каюта. Неговите колеги тук бяха сериозно заети със задачите си. По- напред, във пилотската кабина, двамата пилоти наблюдаваха сериозно пътя напред и показанията на приборите. Това бяха Джими и Джони, както обикновено.
2.
Във следобеда на другия ден корабът Nissan пристигна във едната от четирите бази край град № 8. Тук времето беше сложно- ту слънце ту- дъжд. Навън излязоха няколко екипа, имаше работа по корпуса на кораба, а трябваше и да се зареди кораба с провизии, гориво и вода. Въздух се черпеше директно от атмосферата. Единият от екипите имаше разговори с тукашни хора от базата и от града. Корабът Ford също беше в базата, долетял рано сутринта. На срещата имаше хора и от Ford.
Алекс, Палма, Ким и Аш пушеха по цигара с горещо кафе на терасата към каютата. Алекс в този ден беше в сравнително добро здраве. Докато се радваха на гледката от терасата, Алекс умуваше нещо и поглеждаше часовниците си. "Crossfire- 1", тайната машина на кораба, беше отлетяла до града, след като й беше разрешено. Корабът не биваше да тръгва нататък, без тайната машина да се е завърнала на борда. По - късно четиримата се прибраха в дежурната каюта. Имаха да решават проблеми и да следят как вървят нещата около екипите, излезли навън. Алекс извади от шкафа нов пакет със листи хартия и седна за да поработи над проблемите. Докато умуваше, той пишеше и рисуваше по листа пред себе си. Във дежурната каюта звучеше казваното по общата честота на екипажа на Nissan. Алекс се заслушваше на моменти и в тези разговори, за да разбере, как вървят нещата. На оперативния екран беше показана цялата сложна ситуация в тези часове- връзки на бази, градове, кораби, кръстосвачи, както и пресни новини. Тук всички бяха свикнали с тази картинка. Всеки се заемаше с това, което трябва той да поеме, като задача. Някои от задачите се възлагаха от командир Йон и от адмирал Пайк- от кръстосвача. Алекс и екипа му, като специален екип често имаха по- различни задачи, а освен това правеха нов проект във лабораторията.
*
Към средата на деня Алек и Палма излязоха на единия от входовете на кораба, за да се разходят из базата. Край правите места за скара- бира, малко по- нататък из базата забелязаха Ким и Аш. Събраха се и четиримата там, на по халба студена бира със мръвка, горещо печено месо. Тук ги имаше всякави, наблизо беше пристигнал кораб на Съпротивата, а те имаха всякакви видове и раси. От дежурните на базата беше пуснат древен хард рок концерт, който звучеше из базата. Докато се черпеха, четиримата оглеждаха извънземните, имаше доста хуманоиди. Имаше и хора от базата, корабите и града.
Във края на следобеда четиримата, леко пияни се завръщаха през парка към кораба. Алекс запали цигара и се позамисли, защо трудно пази равновесие. Ким и Палма се смееха, малко по- назад от мъжете, а Аш мислеше да стреля по някакви зверове, които дебнеха и тук, зад дебелите стени около базата и града. Наоколо се разхождаха всякакви ларви, а имаше и хора от Земята.
3.
Като се завърнаха в кораба Nissan, Алекс седна зад пулта си, за да прегледа новните от последните времена. Нещата вървяха нормално, а вечерта смятаха да излитат за патрулен полет. Алекс леко замаян проверяваше нещата из пулта, а в това време два екипа обмисляха плана на патрулирането, което щеше да започне след един- два часа. Междувременно всички екипи, които бяха излезли навън, вече се прибираха обратно в кораба.
Във началото на вечерта Nissan отлетя от базата на нощен патрулен полет. Алекс и Палма бяха по пултовете си, черпеха се с кафенца и цигарки, а зад тях Ким и Аш наблюдаваха как върви полета. Отново кораба пилотираха Джони и Джими. Из кораба скоро щяха да останат будни само 60 души. Алекс отново пишеше по белите листи пред себе си и нещо замисляше пак. Полетът вървеше нормално. След като набраха височина от 8 км. беше пусната системата дирижабъл. Със около 100 км./ч. продължаваха на една и съща височина. Дежурните проверяваха връзките с останалите бази, градове, кораби и кръстосвачи. На борда на кораба цареше спокойствие и тиха радост. Вероятно земляните отново бяха настигнати и тук, от добрите времена. Алекс запали цигара, взе си чаша кафе и замислен се изправи пред предния люк. В тези часове той отново си беше спомнил някои от своите предишни 600 животи. Жегна го и носталгията по родната планета- люлката на човешката цивилизация- Земята. Този път я беше напуснал на 30 годишна възраст лишавайки се от какво ли не, за да служи във AFJ отново, каквато клетва беше дал още преди това. Агенцията AFJ беше като магнит, Фар, ориентир, за много хора, които отново и отново го търсеха за да служат отново там, живот след живот, което им беше вече навик. Най- сигурния начин да оцеляваш винаги…

(край на откъс № 119, може да следва и продължение.2016.)