Тук е мястото, където можете да прочетете и видите интересни материали от интернет, както и да послушате хубава музика.
Времето сега:
петък, 3 юни 2016 г.
ТАЙНИТЕ НА ЕДНА ИЗЧЕЗНАЛА ЦИВИЛИЗАЦИЯ. Роман от Valeri Kolev.©.откъс № 115. 2016.
ТАЙНИТЕ НА ЕДНА ИЗЧЕЗНАЛА ЦИВИЛИЗАЦИЯ.
Роман от Valeri Kolev.©.откъс № 115. 2016.
1.
Във края на следобеда от кораба Nissan забелязаха сигнал за помощ в ефира. При проследяването на сигнала, ставаше ясно, че той е преминал през един от сателитите на AFJ. Алекс се беше замислил дълбоко по темата. Той и неговия екип се заеха да преслушват трудно- разбираемия, тих говор и със много смущения. Някаква автоматика в самия сателит, беше прихванала сигнала и лошото послание след това. За да можеше да се помогне на тези- вероятно бедстващи хора, то трябваше да им се разберат координатите и от какво са заплашени…
*
Вечерта напредваше. Алекс запали цигара, взе си кафе без захар от автомата и седна за да поразсъждава, поне докато му беше възможно това. Безспорно беше, че на бедстващите трябваше да се помогне, така или иначе и то- навреме. От трудно четливия говор в сигнала, почти нищо неможеше да се разбере. Докато пробваше изчистваща- сигнала програма да оправи записа, Алекс се изправи пред външния люк и погледна напред. Намираха се над един от "празните" континенти. Долу на по- ниска височина бяха пуснати дронове, които да покажат картина и звук. Използваха режим дирижабъл за Nissan в тези часове.
*
Късно вечерта над планетата беше тъмно, но вече изгряваше една от луните- синята луна. Алекс и екипа му смятаха да закъсняват със почивката си, докато не се разбере- къде се намират бедстващите от прихванатия сигнал и къде те се намират във Времето, също така. Тъкмо когато Алекс запали цигара, нещо прищрака в телепортационната кабина. Нещо или някой беше пристигнало току- що. Ръчният му часовник потвърди това и дори пусна една от алармите си- "Внимание- посещение в телепорта!". Алекс си доизпуши цигарата и пусна по часовника си картина и звук от телепорта. Изненадата беше голяма, какво имаше там току- що дошло…
*
Дежурните обеззаразиха телепортационната кабина със специалната технология за целта, а по- късно зеленото човече от миналото на Алекс беше прието. Алекс го посрещна и размениха по няколко изречения мисловно. То идваше за добро, точно както беше пояснило явлението, самото То. Алекс го изпрати до каютата за "специални гости на кораба", размениха още няколко мисли, а сетне То пожела да му се набави някаква лека вечеря и да го оставят насаме. Както тук го наричаха То отпрати и Алекс. Щеше да поработи нещо тази нощ, носеше си и малка раница с багаж…
2.
Във следобеда на другия ден Nissan продължаваше да патрулира над планетата, като дирижабъл. Алекс се одремваше, след като беше буден от доста време и му се спеше, а лепкавата дрямка затваряше очите му. Той се наплиска със вода на чешмата, пи няколко кафета без захар и малко по малко се ободряваше от лепкавата дремка. Докато Палма проверяваше комуникациите със други станции на AFJ¸ Алекс запали цигара и застана пред предния люк, а навън бучеше буря със гръмотевици и дъжд. Корабът се носеше от вятъра над планетата с малък собствен ход. На борда будуваха 50 души в тези часове. Долу се простираше един от ненаселените континенти, който екипажа започваше да изучава. Алекс, малко ободрен седна обратно зад пулта си, където наблюдаваше и пишеше по листи хартия, сетне ги снимаше за архива в компютрите на кораба. В тези часове той беше зает със съвсем друго- със своя екип правеха тайна Машина, като я проектираха в движение. Прототипът на Машината беше голям метър на метър, поне до този момент. Създаваха Машината във съседната каюта, където се намираше лабораторията на кораба. Алекс имаше много идеи за функциите на Машината, а я държеше в тайна, по известни, никому неизвестни причини.
*
Вечерта напредваше, когато небето около кораба започваше да се избистря. Долу нямаше никакви градове, а само десетина бази на AFJ със стотици военни, които също изучаваха континента и особеностите на климата на тази планета. Предстоеше на Nissan да се приземи в една от тези бази. Докато се спускаха плавно над джунглата и ливадите, където пасяха дивите животни, Алекс запали цигара, взе си кафе без захар от автомата и се замисли отново. От външните микрофони на кораба се чуваха звуците и шума на природата долу. Това бяха изключителни звуци, но странно познати за Алекс. Той беше убеден, че не ги чува сега за пръв път.
*
Късно вечерта пристигнаха в базата, замаскирана сред общата картинка на местността. Тук, както се бяха уговорили предварително, вече беше кораба Ford. В базата имаше 500 военнослужещи, които поддържаха радиостанция и държаха кораб в готовност за полет. Това беше само за начало на тази по- нова база. Тук предстоеше да започнат и нови строежи. Навън от двата кораба на кръстосвача New York тази вечер и през нощта навън нямаше да излиза никой от екипажа. Със базата беше отворена видеовръзка за комуникации. Там си говореха предимно командирите и дежурните. А Алекс и Палма отново продължаваха да се занимават със новата Машина на Алекс, която беше тайна. Със тях работеха по темата също Ким и Аш, както Шао, Джейн, Шон и Никита. В този състав екипа смяташе да остане буден и във идващата тукашна нощ, толкова, колкото е необходимо. Корабите щяха да нощуват тук в тази база. Под тях се намираха подземните укрития на базата, където продължаваше да се дълбае от строителни роботи, за разширяването на базата и добавянето на нови и нови придобивки. В реката край базата имаше установка за спускане на подводница. Тя беше съвсем новичка и не бяха се обучили да я използват. Подводница на непозната планета можеше да бъде доста рисковано мероприятие. Агенция AFJ правеше всичко възможно съвсем навреме да има и машините си и добре обучени агенти, които да действат със тях. Основното занимание на военните от тази база беше да изучават континента и да следят за евентуални нарушители от космоса, които биха пожелали нещо да правят на тази планета, а освен това те поддържаха радиостанция със връзки със сателитите, другите бази и корабите на AFJ. Отделно тук се разширяваше базата и се чакаха инструктори за обучение за работа със новата подводница. Тук нищо не беше довършено напълно. Тези които преминеха успешно обученията щяха да бъдат учители и инструктори за следващите попълнения на базата. Изучаваше се района за строеж на нов град- първия град на този континент.
*
Наближаваше полунощ, а навън вече беше тъмно. Тук денонощието представляваше съвсем друго.
(край на откъс № 115, може да следва и продължение.2016.)
Абонамент за:
Коментари за публикацията (Atom)
Синоптична прогноза
-
ИНТЕРЕСНО ЗА ХЛЕБАРКИТЕ Хлебарките са насекоми, които съществуват повече от 320 млн. години благодарение на изключително голямата си пр...
-
Утринни молитви МОЛИТВА на последните оптински старци След ставане от сън Като станеш сутрин, преди да започнеш работа, ...
Няма коментари:
Публикуване на коментар