ТАЙНИТЕ НА ЕДНА ИЗЧЕЗНАЛА ЦИВИЛИЗАЦИЯ. Роман от Valeri Kolev.©.откъс № 117. 2016.

ТАЙНИТЕ НА ЕДНА ИЗЧЕЗНАЛА ЦИВИЛИЗАЦИЯ.
Роман от Valeri Kolev.©.откъс № 117. 2016.

1.
Във следобеда на другия ден кораба Nissan приближаваше населения континент. По някое време включиха системата дирижабъл, намалиха скоростта и смениха посоката си към близка база, а до там оставаше около четири часа полет. На борда на кораба будуваха 100 души. Новите екипи включени в смяната се занимаваха със горещи теми от последните дни. А Алекс и Палма бяха заети със работа пред пултовете си. Той запали цигара, докато наблюдаваше новини от последните няколко дни.
Във началото на вечерта Nissan пристигна в базата на AFJ, една от четирите охраняващи град № 7. Алекс, Палма, Ким и Аш отидоха на терасата, за да пушат цигарки с кафенца и да се порадват на гледката. Базата беше тиха, а новините от град № 7 бяха добри. Алекс беше замислен отново. На моменти му се губеше разсъдъка, заради гриповата треска. Докато се опитваше да си върне разсъдъка обратно, навън излязоха четири екипа от кораба, за да заредят от тук гориво, вода, провизии и там каквото беше необходимо. Тук екипите на Nissan предадоха в базата кашони със 500 броя комплекти радиотелефони за жителите на града. Тези комплекти правеха възможни комуникациите вътре в града, между хората и връзката им със четирите бази и там с когото беше нужно да имат радиовръзки. Тези радиотелефони бяха уникално средство за комуникациите на жителите земляни от града. Идеята на Алекс и неговия екип, както и на командир Йон беше- да снабдят всички земляни с подобни радиотелефони. Това беше изключително важно за бъдещето на земляните. Радиотелефоните работеха и със ток от мрежата и със собствени батерии.
По- късно във вечерта екипите приключиха със доставката на всичко необходимо за кораба и всички се прибраха в кораба. Входовете бяха повдигнати на 15 метра височина, бяха пуснати маскировките на кораба, отбранителните и алармените системи, както и енергийния щит. В същото време бяха отворени видеоканали за връзката с базите и града, за да си поговорят дежурните и командир Йон със тях. Алекс, Палма, Ким и Аш бяха във лабораторията и работеха по направата на Машината. В същото време на оперативния екран можеха да видят всичко, каквото можеше да е важно за тях, докато работят. Навън се мръкваше, а скоро щеше да изгрее и зелената луна на планетата. Алекс запали цигара, взе си кафе от автомата и продължи да пише по листите от хартия. По машината оставаше още съвсем малко работа. Десетте умалени копия на машината, които щяха да се грижат пък за нейната поддръжка, вече бяха готови. Оттук нататък Тайната машина на Алекс започваше своя самостоятелен живот. Тя щеше да изчезва, пак да се появява. Щеше да работи с много информация и да носи новини от тук- от там. Всичко, което Алекс и неговия екип бяха планирали за машината, трябваше да бъде изпитано на практика. Сетне и се порадваха още малко и я пуснаха из кораба. Обратната връзка от машината беше по техните часовници и оперативните екрани. Чудеса не се очакваха от машината. Тя тепърва щеше да се учи и да захитрява, за да се грижи за кораба и екипажа му…
2.
Към края на следобеда на другия ден Nissan отлетя от поредната база на AFJ. Тайната машина, която кръстиха "Crossfire 1" беше заминала нанякъде, нещо да прави. Алекс се притесняваше, защото кораба заминаваше към друга база и друг град, а Машината трябваше да успява да стигне до кораба отново и отново. Междувременно пристигна и тайнствено съобщение от Машината. Тя съобщаваше, че вече се е завърнала и скрила добре. Алекс въздъхна изморен и замислен. До момента Машината работеше успешно, а изпитанията продължаваха за нея, докато не свикне да бъде мъдра и да успява да се грижи за кораба и неговия екипаж. Докато Машината се обучаваше и работеше с огромни количества информация и готови програми от архивите на AFJ, Алекс и неговия екип обмисляха създаването на втора подобна машина, която пък да се грижи за планетата и нейните жители- земляни. При първата Машина беше предвиден и контрол над нея, ако излезе от равновесие. Алекс и много други знаеха, какво означава- "машина извън контрол". Докато умуваха по проекта и прототипа на втората тайна машина, която щеше да се грижи за земляните на тази планета и за самата планета, те решиха да възложат на втората машина и изучаването на планетата. Тази втора тайна машина щеше да бъде по- голяма и по- сложна. Измисляха и сложна система за контрол над все още не създадената машина. При първата тайна машина, бяха въвели правила и закони за конторл и самоконтрол. Излязла от контрол машина, това щеше да бъде изключително опасно нещо за човешката цивилизация. Също така друго много опасно нещо биваше- зациклянето на машина или програма. Това можеше някъде да заклещи земляни, та дори особено важни за живота въобще, особено отговорни хора. На първо време първата машина можеше да напуска кораба, само след разрешение. Освен това, тя трябваше да получава и одобрения за взетите от нея решения на задачи. Алекс не успяваше да измисли правилна стратегия за първата машина. Временно тя имаше постоянно наблюдение и контрол, без да напуска кораба, просто за обработване и анализ на информация и даване на решение на задачи. За момента тайната машина "Crossfire 1" представляваше просто свръхразум- изкуствен интелект, а всичко около това се държеше под контрол и наблюдение. Историята помнеше излезли от контрол машини, програми и ситуации…
3.
Вечерта беше започнала, а Алекс се отчайваше. Създаването на свръхразум- искуствен интелект си оставаше опасна задача. "Crossfire- 1" даваше собственото си мнение и резултати от анализи и обработване на информация. Колкото до тези функции всичко беше нормално. Решаването пък на сложни и важни задачи, даваше ту неприемливи, но вярни отговори, ту- невъзможни за реализиране решения и изводи. Отчаяни бяха и хората от екипа на Алекс… Беше забранено нататък всякаква автоматика, да остава без човешки контрол и наблюдение. Забраняваше се автоматика да взима отговорни и важни решения без разрешение, а ставаше още по- сложно…
По- късно Алекс закъса. Това не беше обаче гриповата треска. Трябваше да откаже проекта за "Crossfire- 1", а от Машината да отнеме възможностите й за движение. По принцип единствения прототип на тази тайна Машина, даваше просто собствено мнение, решения на задачи и резултати от анализи на текстове, говор и друга информация. А Алекс закъсваше още повече. Той страдаше, че се беше провалил с тази своя идея и проект. Друго, което Машината умееше да върши беше изпитването на компютърни програми, извън техния контрол, за да ги тества. Умееше и да се обучава и самообучава.
Алекс беше плакал. Той беше имал впредвид майчинска грижа за екипажа, но машина не можеше да бъде като майката. А майката на Алекс, която се грижеше тук на кораба със отглеждането на билки и чайове, заедно със шамана Джи, беше започнала да остарява. След като баща му беше починал от болест, Алекс ценеше високо собствената си майка, но тя вече просто старееше… Алекс имаше и голяма дъщеря за която трепереше от притеснения, как живее самата тя, какви трудности изпитва тя след като се намираше винаги някъде из кораба, или кръстосвача, или кораба Ford. Алекс трепереше и за редица поколения след него, след като вече той имаше над 600 предишни свои животи…
Вечерта напредваше, а Алекс още по- притеснен, разбираше колко е отговорно да се правят машини. Ако една машина станеше от изключителна важност и значение с висок приоритет, то нейното излизане от работа, или авария, повреда, можеше да е опасно за земляните… А междувременно проектът се наблюдаваше също от командир Йон, адмирал Пайк и други от Командването на AFJ…

(край на откъс № 117, може да следва и продължение.2016.)